Решение № 476 от 21.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 476 гр. Русе, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Г. Трифонова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело № 20244520104017 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.146, ал.1 ЗЗП от М. И. Д. от гр. Русе, чрез упълномощен адв. Д. М. от АК – Пловдив, против „СТИК-КРЕДИТ“ АД с ЕИК 202557159, гр. Шумен за прогласяване нищожност на клаузата на чл.29, ал.1 от Договор за кредит № 689153 от 08.04.2024 г. между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2693,79 лв., на две основания като противоречаща на добрите нрави и като сключена при неспазване нормите на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Съгласно договора за кредит ГПР по кредита бил определен на 42,58%, а ГЛП – на 36%. Според клаузата на чл.29, ал.1 от договора, ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, поради което на ищцата била начислена неустойка в общ размер на 2693,79 лева, разпределена на 24 вноски. Счита, че клаузата противоречи на добрите нрави и на принципите за добросъвестност и справедливост, тъй като допуска облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Твърди, че посочената клауза за неустойка е и неравноправна, като противоречаща на разпоредбите на чл.143, т.5, т.19 от ЗЗП, защото предвижда заплащане на неустойка в необосновано висок размер - над 200% от заетата сума, както и защото прехвърля риска от неизпълнението на задължението на финансовата институция да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.

В срока по чл.131 от ГПК процесуалният представител на ответника– адв. Х. Н. от АК - Разград е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на ищцовата претенция. Поддържа, че по силата на валидно сключен 1 договор от разстояние е предоставил на ищцата заемната сума от 950 лева, която тя се задължила да върне съгласно погасителния план. Обосновава, че неустойката освен обезщетителна функция, изпълнява и обезпечителна и санкционна функция и цели стимулиране на длъжника да изпълни задълженията си. Твърди, че не била налице изначална невъзможност на длъжника да осигури уговорения в договора срок поръчител, отговарящ на съответните изисквания и длъжникът имал възможност преди подписване на договора да изпълни посочените условия. Моли иска да бъде отхвърлен. В срока за отговор ответникът е предявил и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.

240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД, с които отправя до ищцата /ответник по насрещния иск/ изявление за предсрочна изискуемост на цялото задължение по договор за потребителски кредит № 689153 от 08.04.2024 г. и претендира заплащане на сумите от 950 лв. – оставаща главница по договора и 538,93 лв. договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода 08.04.2024 г. – 30.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане. С отговора на насрещния иск ответницата по този иск оспорва неговата основателност и излага аргументи за нищожност на договора за потребителски кредит поради неспазване действителния размер на ГПР, като в случай, че насрещните искове бъдат уважени, прави искане за прихващане на сумата от 195,76 лв. към дължимата главница, която била изплатила, както и моли търсената от насрещната страна сума да бъде разсрочена поради обстоятелството, че ищцата била материално затруднено лице.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между страните е сключен договор за кредит № 689153 от 08.04.2024 г. от разстояние, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ищцата сумата от 950 лв. под формата на кредитна линия със срок за погасяване 24 месеца от датата на сключването му. Страните са уговорили годишен лихвен процент по кредита в размер на 36,00% и годишен процент на разходите в размер на 42,58%, като общата сума за плащане по договора възлиза на 1488,93 лв. според чл.1, т.7 от договора. Съгласно договора кредитополучателят е длъжен да представи на кредитора обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция. Според чл.19 от договора обезпечението се представя в 3дневен срок от сключването на договора. Съгласно общите условия към договора поръчителят трябва да отговаря на определени условия за възраст, гражданство, непрекъснати осигурителни права през последните 12 месеца, трудова заетост и изискване за минимален осигурителен брутен доход, да не е потребител на кредитора и да не е поръчител по съществуващ кредит. Банковата гаранция следва да обезпечава всички задължения по кредита и да е със срок на валидност най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл.29 от договора за потребителски кредит при непредставяне на обезпечение, отговарящо на горните условия, кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през 2 който не е предоставено обезпечение.

От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните, е установено, че при изчисляване на посочения ГПР в договора за потребителски кредит не са включени размерът на неустойката за липса на обезпечение. Вещото лице посочва, че при съобразяването на нейния размер ГПР би възлязъл на 628,75%, което многократно надхвърля както определения в договора размер, така и максимално допустимия размер съгласно ЗПК. Според СИЕ съобразно претенцията по насрещния иск неизплатената главница по кредита е 946,72 лв., а договорната лихва върху главницата – 510,43 лв.

Съобразно чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи по кредита съгласно правилото по чл.23 ЗПК неизплатеният остатък от главницата е в размер на 754,24 лева, слез приспадане на направеното от ищцата плащане в размер на 195,76 лева. Съдът кредитира експертното заключение, като счита същото за пълно, обективно и компетентно, като вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси.

Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:

По делото не се оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 689153 от 08.04.2024 г. между М. И. Д. от гр. Русе и „СТИККРЕДИТ“ АД, както и предоставяне на сумата от 950 лева от заемодателя на кредитополучателя. Сключеният между кредитора и кредитополучателя договор за потребителски кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ищцата има качеството на потребител.

Въз основа на писмените доказателства по делото – договора за потребителски кредит, общите условия към него и заключението по приетата СИЕ, съдът намира за неравноправна клаузата на чл.29, ал.1 от договора за заплащане на неустойка при непредставяне от кредитополучателя на обезпечение в тридневен срок под формата на банкова гаранция или поръчителство. Съгласно заключението по приетата СИЕ размерът на начислената неустойка е 2693,79 лв., т.е. почти в трикратен размер от предоставения кредит.

Според приетото в т.3 на ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката следва да се извърши съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения естеството на задължението, размера на задълженията, чието изпълнение се обезпечава с неустойка, вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така уговорената неустойка не 3 обезпечава изпълнение на същинско задължение на кредитополучателя по договора, свързано с погасяване на задължението, а се начислява за липса на обезпечение, което при отпуснат вече заем е безпредметно. Клаузата за неустойка е в противоречие с нормата на чл.143 ЗЗП. Независимо, че е част от индивидуалния договор с ищцата, тя не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Клаузата в договора, с която е предвидено потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е уговорена във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън уговореното такова. От друга страна, чрез неустойката за непредставяне на обезпечение на практика кредиторът прехвърля на потребителя отговорността си съобразно чл.16 ЗПК за извършване предварителна преценка на кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Вместо да се възползва от правото да обяви кредита за предсрочно изискуем по реда на чл.71 ЗЗД, кредиторът предварително е предвидил начисляване на неустойка, чието плащане да се извършва заедно с вноските за главница и лихва по кредита. Посоченото обстоятелство навежда на извод, че кредиторът не е имал реално намерение да приеме представено от кредитополучателя обезпечение, а в действителност чрез неустойката се цели предоставяне на скрито допълнително възнаграждение на заемодателя. Начисляването на неустойка за неизпълнение на подобен вид договорно задължение не е типична последица от договорно неизпълнение, договорът продължава действието си, но при по-висока цена, прикрита като неустойка. По изложените съображения съдът счита за основателен иска за прогласяване нищожност на клаузата на чл.29, ал.1 от процесния договор на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради противоречието й с добрите нрави и на осн. чл.146 вр. чл.143 ЗЗП поради това, че неравноправна.

По насрещния иск на „СТИК-КРЕДИТ“ АД против М. Д., съдът съобразява, че по делото няма спор за предоставяне на сумата от 950 лева от дружеството на заемателя по договора за потребителски кредит, не се спори и относно факта, че ответницата по насрещния иск е направила еднократно плащане в размер на 195,76 лева, което се потвърждава и от приетата по делото СИЕ. С насрещната искова молба дружеството прави изявление до ответника по НИ за обявяване на цялото задължение по кредита за предсрочно изискуемо. Чл.26 от договора за потребителски кредит и Общите условия към договора регламентират правото на кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем при определени условия, сред които – просрочване изцяло или частично на две или повече вноски, което обстоятелство безспорно се установява въз основа на експертното заключение.

Същевременно съгласно договора и приетото в т.18 на ТР №4/2013 г. по т.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Съгласно практиката на ВКС при предявен осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, предсрочната изискуемост на кредита може да бъде обявена на длъжника с връчване на препис от исковата молба, в която е 4 обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, при осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки /напр. Решение на ВКС № 60009 от 02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019г./ Въз основа на посоченото настоящият състав приема, че с връчване на препис от насрещната искова молба заемателят М. Д. е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за потребителски кредит, считано от датата на получаването на насрещната искова молба от ответницата по насрещния иск – 14.10.2024 г.