Решение № 154 от 18.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ямбол, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500227 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. К., подадена чрез пълномощника адв. Н.

Ч. от АК- Бургас, против Решение № 243 от 07.05.2024 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 2191 по описа за 2023 г. на този съд, в частта, с която е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Д. К..

Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на решението на първата инстанция в обжалваната му част, поради нарушение на процесуалния закон.

Според въззивника, ЯРС неправилно, позовавайки се единствено на показанията на сестрата на ищцата и декларация от подадена жалба в полицията в Испания от ищцата, е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само и единствено съпругавъззивника. Изтъква се, че необосновано съдът не е обсъдил задълбочено показанията на свидетел, допуснат до разпит на ответника и не е взел предвид същите при постановяване на решението в обжалваната му част, напротив- неглижирал и игнорирал е същите от и без това оскъдния доказателствен материал, а се е позовал и е постановил съдебния си акт въз основана на показанията на заинтересован от изхода на делото свидетел, които е кредитирал изцяло. По изложените в жалбата съображения въззивникът настоява за отмяна на решението на ЯРС в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да бъде прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата И. М., а при условията на евентуалност, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

Въззиваемата И. А. М., чрез пълномощника адв. В. С., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна, споделяйки изводите на първоинстанционния съд. Счита, че решението в обжалваната му част не страда от посочените във въззивната жалба пороци, а правните изводи на съда са изградени в резултат 1 на подробен анализ на събраните по делото доказателства. Според въззиваемата, ЯРС правилно и обосновано е дал вяра на показанията на св. М., които е счел за добросъвестни, като е отчел и близката родствена връзка между ищцата и свидетелката, тъй като показанията на тази свидетелка се подкрепят от останалия доказателствен материал и не са установени основания за тяхната неистинност. Твърди се, че по делото не са събрани доказателства, сочещи на виновно поведение от страна на ищцата за настъпването на дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като такива твърдения не се съдържат и в отговора на исковата молба. По отношение на показанията на свидетеля на ответника, се сочи, че същите са противоречиви, неконкретизирани и лишени от житейски смисъл, поради което се счита, че правилно и обосновано показанията на този свидетел не са взети предвид от съда при постановяване на решението в обжалваната му част. По изложените в отговора съображения, въззиваемата настоява жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ЯРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от пълномощника на въззивника на основанията, изложени в нея. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което да бъде признато, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата, алтернативно да бъде признато, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

В съдебно заседание въззиваемата, чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба, по съображенията, изложени в отговора на същата, като настоява за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Настоява се присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страни и с срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе по въззивната жалба, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема следното:

Производството пред първоинстанционният съд било образувано по предявен от И. А. М. от гр. * против Д. Х. К. от с.гр. брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК- за прекратяване на сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга, обективно съединен с небрачни искове за упражняване на родителските права по отношение на детето Д.Д.К. и определяне на местоживеенето му при майката, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждането му за заплащане на издръжката на детето в размер на 400.00 лв., считано от 01.08.2023 г., ведно с лихва за забава. Ищцата не е заявила претенция за ползване на семейното жилище.

Като брачни провинения на съпруга ищцата посочила, че след раждането на детето и сключването на брака ответникът започнал да проявява собственическо отношение към нея, използвайки обстоятелството, че той е този, който осигурява издръжката на семейството, изисквал подчинение от съпругата, манипулирал я, заявявайки й, че без него тя не представлява нищо, не й позволявал да изрази лично мнение по семейни въпроси, включително и такива, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, не търпял възражения от страна на ищцата, налагал й своите виждания и разбирания. Започнал да ревнува съпругата си, като ревността стигнала до фаза маниакалност, изисквал от ищцата даване на отчет за всяка минута от ежедневието й, унижавал я всекидневно, проявявал деспотизъм и авторитаризъм. С течение на времето психическото насилие, което ответникът упражнявал над ищцата прераснало и във физическо такова в случаите, в които ищцата си позволявала да изрази различно от мнението на ответника. След като ищцата решили да прекрати брака помежду им, ответникът я заплашил, че тя може да си тръгне, но няма да види никога повече детето си. Предприела мерки за прекратяване на брака след завръщането 2 на семейството в България през летните месеци на 2023 г., изготвено било споразумение за прекратяване на брака на съпрузите по взаимно съгласие, което ответникът не подписал. В този период ответникът започнал да манипулира детето и да го настройва против ищцата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорил исковете като недопустими и неоснователни. Оспорил е изложените от ищцата в исковата молба фактически твърдения, като е поддържал, че същите не кореспондирали с действителното фактическо и правно положение. Възразил е срещу твърденията на ищцата относно причините за влошаване на брачните отношения.

С Определение № 349 от 13.02.2024 г. по гр. дело № 2191/2023 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 29.02.2024 г., ЯРС е прогласил, че българския съд не е компетентен да се произнесе по предявените от ищцата против ответника небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на майката, за определяне местоживеенето на детето на нейния адрес, като на родителя който няма да упражнява родителските права да му бъде определен режим на лични контакти с детето и същия да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител. Със същото определение е прогласил, че българският съд е компетентен да се произнесе по предявения от И. А. М. против Д. Х. К. иск с правно основание чл. 49, ал.3, вр. ал.1 СК за прекратяване на брака им с развод по вина на съпруга.

С обжалваното решение първоинстанционният съд прекратил с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК гражданския брак между И. А. М. и Д. Х. К., сключен с акт за граждански брак № *** г. в гр. Ямбол, като дълбоко и непоправимо разстроен, като е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът Д. Х. К..

Съдът е приел, че брачната вина на ответника е установена по делото въз основа на гласните и писмените доказателства. Посочил, че проблемите в семейството са започнали по вина на ответника, т.к. същият бил изключително ревнив, което от своя страна е разклащало доверието към съпругата му, започнал да я ограничава, държал я в къщи като прислужница, не и позволявал да работи и да завърши образованието си, ограничил контактите й с нейните близки и познати, упражнил над нея домашно насилие. Без съгласието на майката отвел детето в Кралство Испания, като по този начин пренебрегнал разпоредбите на закона. ЯРС е приел, че именно в резултат на установеното по делото поведение на съпруга брачната връзка е била разклатена до степен на непоправимост, както и че ответникът не е твърдял и не е представил доказателства за наличието на брачна вина на ищцата.

Фактическата обстановка е правилно разкрита от районния съд и е непроменена пред настоящата инстанция.

Установено е по делото и не е спорно, че страните са заживяли на съпружески начала през 2009 г., като по същото време са били в Кралство Испания. В резултат на фактическото съжителство между тях на *** г. се родило детето им Д.Д.К.. Страните са сключили граждански брак на *** г. в гр. Ямбол, за който юридически факт е съставен акт за сключен граждански брак № *** от същата дата. След раждането на детето през 2019 г. ищцата поела преките грижи по неговото отглеждане, докато ответникът работил и осигурявал издръжката на семейството. Упражняваната от него транспортна дейност била свързана с отсъствия от дома му. След сключването на гражданския брак отношението на ответника към съпругата му се променило. Видно е от показанията на св. М.М.– сестра на ищцата, ответникът бил изключително ревнив. Не позволявал на съпругата си да контактува с близките си, ограничавал контактите й с тях, в резултат на което ищцата разговаряла със сестра си само в периодите на отсъствие на ответника, независимо, че живеели в близост. Не й позволявал да работи и да учи, държал я в къщи като прислужница, потискал я, той вземал решенията във връзка със семейството, а ищцата нямала право на собствено мнение. Поради ревността, която изпитвал, ответникът упражнявал непрекъснат контрол върху съпругата си 3 по време на отсъствията си я следял непрекъснато, звънял й по телефона и я разпитвал къде и с кого ходи. В резултат на това поведение на ответника ищцата се изолирала, нямала свои приятели, излизала само със съпруга си и неговите приятели. Съпругите на приятелите на ответника били нейните приятели. Без ответника ищцата имала право да ходи единствено до магазина. В резултат на упражняваната от ответника върху ищцата психическа агресия, последната изпадала нееднократно в нервни кризи, придружени със сърцебиене и се лекувала в болница. При едно от провежданите лечения ответникът я лишил от телефон, за да няма контакт с близките си. При скандал между съпрузите през 2020-2021 г., на който св.

М. е била свидетел, тъй като се намирала в дома на сестра си, ответникът заявил на съпругата си, че всичко е негово, включително и детето, „което си е платил“, тъй като е заченато инвитро. Заявил на съпругата си, че може да си тръгне, но без детето, а в последствие й ударил шамар.

На 03.04.2023 г. ищцата подала сигнал за упражнено над нея от страна на съпруга й насилие пред полицейските органи на Кралство Испания, във връзка с което е съставен Акт декларация на жертва от същата дата, представен по делото. Видно от същия, под страх от наказателна отговорност, И. М. е посочила, че съжителството й с ответника е станало непоносимо в резултат на изпитваната от последния неоснователна ревност към нея.

Посочила е, че съпругът й и заявявал, че я храни, отнасял се към нея неуважително, поради което тя желае да прекрати връзката си с него, но е била заплашвана, че детето им ще остане при баща си. Споделила е за случай в същия ден, при който между тях е възникнал спор, съпругът й настоявал да се качи в автомобила, който управлявал, като й заявил, че няма да я бие, но предвид изражението на лицето му и поведението му, тя решила да подаде жалба в полицията. Посочила също така, че съпругът й възнамерява да постави камери в къщата, за да предотврати достъпа на трети лица, че се държи агресивно към нея без причина, като винаги я обвинявал в изневяра, унижава я, като понякога това се случва в присъствието на сина й.