Решение № 1169 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Д... Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501884 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл.258 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 65342/13.08.2024 г. по регистратурата на ВРС от Т. Й. С., чрез пълномощника адв. Л. Д., срещу Решение № 2774/19.07.2024 г., постановено по гр.д. № 6298/2024 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с която на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН е определена мярка за защита на Н. Р. М., ЕГН **********, от осъществени спрямо него актове на домашно насилие от Т. Й. С., ЕГН **********, като последната е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие над Н. Р. М. за срок от 12 месеца на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН и е издадена Заповед за защита № 95/19.07.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Излага, че не става ясно как съдът е достигнал до извод за извършен от страна на Т. Й. С. спрямо Н. Р. М. акт на домашно насилие, с оглед факта, че показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви, а относно твърдения акт на насилие на дата 03.03.2024 г. твърди, че е спорно изобщо ответницата да е била в дома на молителя. Сочи, че представената от Н. Р. М. декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е достатъчна да установи твърдения акт на домашно насилие. Твърди, че показанията на свидетел М.а – сестра на молителя, не възпроизвеждат преки впечатления от конкретна случка, доколкото свидетелката не е била очевидец, а е разбрала от брат си за случилото се. Излага, че свидетелката не е посочила конкретна дата, като едва след подвеждащи от страна на процесуалния представител на насрещната страна въпроси е уточнила, че се касае за 1

03.03.2024 г. Поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели И.. и С. става ясно, че на процесната дата жалбоподателката е била в дома си, като се е подготвяла за предстоящи изпити. Твърди, че от проведен чат между страните на 04.03.2024 г., е видно, че същите не са във влошени отношения, което оборва тезата за извършено от нейна страна насилие предходния ден. Оспорва да е осъществила акт на домашно насилие и на датата 24.02.2024 г., като твърди, че агресивно поведение на тази дата е било осъществено спрямо нея от молителя, в каквато насока са и събраните свидетелски показания на св. С..

Счита, че недопускането на поисканите от страната доказателства, в това число СППЕ, преписки от РП – Варна, образувани по жалби срещу Н. М., както и справка в ОД на МВР – Варна относно подадени срещу молителя жалби за осъществено от него домашно насилие, са довели до неизясняване на делото от фактическа страна, като моли същите да бъдат допуснати от въззивния съд, вкл. материалите по пр.пр. № 8123/2024 г. по описа на РП – Варна. С оглед горното моли обжалваното решение да бъде отменено.

Претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна - Н. М., чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение по въззивната жалба. Заявява становище за неоснователността й, във връзка с което моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че разпитаните свидетели М.а и К. са преки очевидци на случилото се и на двете процесни дати – 24.02.2024 г. и 03.03.2024 г., поради което счита, че съдът правилно е кредитирал показанията им, като е възприел извършен на съответните дати акт на домашно насилие спрямо него от страна на жалбоподателката Т. С.. Излага, че представената по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН декларация е годна да установи преживяното от негова страна насилие, който факт се доказва и от останалия събран по делото доказателствен материал. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразените позиции.

Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, като и двете страни правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

В предоставения от съда срок е постъпила писмена защита от адв. Д., процесуален представител на въззивника, в която се възпроизвеждат оплакванията във въззивната жалба.

Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред ВРС е образувано по молба на Н. М. за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Т. С., при твърдения, че лицата са се намирали в интимна връзка от лятото на 2023 г. до 08.03.2024 г. В молбата се сочи, че ответницата многократно е извършвала актове на насилие спрямо молителя по време на интимното им съжителство, като това се е случвало след употреба на балони със субстанции в съчетание с алкохол от нейна страна. Със сезиращата съда молба молителят съобщава за следните актове на домашно насилие: На 24.02.2024 г. в к.к. „П....“, след 15:00 ч. на бар на ски пистата, пред приятели на молителя, ответницата е осъществила емоционално насилие над молителя, изразяващо се в отправяне на обидни думи, като „гъз“ и „педераст“, с което уронила престижа и доброто му име. В молбата е посочен и акт на 2 домашно насилие, осъществен на 03.03.2024 г., изразяващ се в това, че след 22:30 ч. в дома на молителя в гр. Варна, ул. „Д-р П. С.“ № 3, вх. В, ет.3, ап.16, /впоследствие коригиран на адрес гр. Варна, м-ст „.....“/ С. е предизвикала скандал, в присъствието на сестра му М..., като е отправила към молителя следните обидни епитети и слова: „долен боклук“ „нищожество“, „за нищо не ставаш“, „я се виж бе, приличаш на маймуна“, „нямаш никакво бъдеще“.

Молителят сочи още, че освен обидните думи Т. С. му е ударила шамар пред свидетел и го е заплашила, че „ще се хване с някой негов приятел“. С молбата е отправено искане до съда за издаване на Заповед за защита, с която да се наложат на извършителя мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и т. 6 ЗЗДН, като е поискано и да бъде наложена глоба в размер на 500 лева.

Ответникът Т. С. заявява становище за неоснователност на отправената срещу нея молба за защита по ЗЗДН. Твърди, че не тя, а Н. М. осъществява спрямо нея актове на домашно насилие, като сочи, че в нейна полза е била издадена Заповед за незабавна защита срещу него по гр.д. № 4761/2024 г., като Н. М. бил задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо нея.

С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН. Същата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителя за това, че с ответната страна са се намирали в интимна връзка в периода от лятото на 2023 г. до 08.03.2024 г., съдът приема, че молителят е процесуално легитимиран да подаде молба за защита от домашно насилие на осн. чл. 3, т.2, предл. 2 от ЗЗДН. На това основание молбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представенaта справка за съдимост на Т. С. същата е неосъждана. По делото е представена извадка от вайбър кореспонденция между страните, от която се установява, че на 03.03.2024 г. в 17:55 ч. молителят Н. М. е писал на ответницата Т. С. с предложение да се видят, като последната е отговорила, че има да чете. Молителят продължава да настоява да се видят поне за 20 мин., но Т. С. отново отказва. В 18:41 ч. Н. М. отново пише на ответницата „ехо“, но видно от чата отговор не е последвал.

Кореспонденцията между страните продължава и на 04.03.2024 г., като страните си пишат за това какво прави всеки един от тях. Видно от представена по делото извадка за предстоящи изпити и колоквиуми, се установява, че на 08.03.2024 г. Т. С. е имала колоквиум по физиология, а на 11.03.2024 г. колоквиум по биохимия. От заповед за незабавна защита № 81/23.04.2024 г., издадена по гр.д. № 4761/2024 г., представена по делото, се установява, че в полза на ответницата Т. С. са постановени мерки за закрила по чл. 18 ЗЗДН, като молителят по настоящото производство Н. М. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея до приключване на делото с влязло в сила решение. По делото е представена молба-споразумение между страните за прекратяване на образуваните помежду им дела по ЗЗДН и доброволно уреждане на спора, което споразумение е без подпис на страните.

Представено е и психично изследване /статус/ на Т. С., проведено от психолог Петя Събева от 25.04.2024 г., от който се установява, че за изследваното лице са налице индикации за съмнение за тежко депресивно състояние, като се препоръчва консултация с психиатър. Посочено е и че са налице данни за 3

„невротична депресия, като по твърдения на пациента същата се чувства тревожна и уплашена от октомври 2023 г., когато започват агресивни прояви от страна на приятеля й Н..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М... М.а и Г..... К., допуснати на страната на молителя, както и чрез разпита на свидетелите ... И.. и Ф... С., водени от ответната страна.

Свидетел М... М.а, сестра на молителя Н. М., излага, че в началото на месец март 2024 г. се е прибрала в гр. Варна понеже живее в София, като вечерта брат й Н. й се обадил по телефона, за да попита дали е удобно да отиде в дома на родителите им заедно с Т., за да се оправят и да излязат. Свидетел М.а сочи, че около 22-23:00 часа е била в банята, като излизайки от там е чула крясъци от страна на Т.. Твърди, че брат й и Т. били в съседната стая, като в къщата били само те и баба й, която по това време била заспала и се намирала на горния етаж на къщата. След като чула виковете, св. М.а отишла в стаята на брат си, който стоял на стол, а Т. стояла срещу него изправена и го обиждала, че за нищо не става и че бил „боклук“. След това св. М.а излага, че скандалът се е потушил, като брат й и Т. излезли от дома на родителите й. Св. М.а изрично заявява, че не е била свидетел на физическо насилие спрямо брат й Н., но от него разбрала на следващия ден, че отново имало скандал между него и Т.. На въпрос на адв. Ч. /процесуален представител на молителя/ кога точно се е случил този инцидент, на който е присъствала, св. М.а заявява, че се е случил няколко дни по-рано от 8 март, „около втори/трети“, защото се е прибрала във Варна за трети март поради лични причини. След изявленията на св. М.а, адв. Ч. в съдебно заседание е направила заключение, че свидетелката се е прибрала точно на трети март, поради което няма как случката да е била на 02.03.2024 г., като по думите на адв. Ч. свидетелката е била притеснена и затова я подпомага. Веднага след това св. М.а заявява, че се е прибрала във Варна на 03.03.2024 г. и че не е било възможно случката да се е осъществила на 02.03.2024 г.

От показанията на св. ... И.., майка на ответната страна, се установява, че Т. и Н. са били във връзка от август 2023 г. до март 2024 г. Св. И.. твърди, че на 24.02.2024 г. е била в София, когато дъщеря й Т. й се обадила по телефона, като била силно притеснена, че Н. е отишъл в П...., намерил я е на пистите. Св.

И.. излага, че дъщеря й е споделила, че между нея и Н. е имало караници и разправии на пистата. Относно твърдения акт на домашно насилие на дата 03.03.2024 г. св. И.. сочи, че на тази дата дъщеря й Т. не е прекарвала време с Н., защото е била в дома си и е учила за поредния колоквиум. Сочи, че няма вероятност през нощта дъщеря й да е излязла от дома им без да предупреди родителите си.

Според показанията на св. К., приятел на молителя Н. М., същият познава Н. от 4-5 години. Твърди, че на 24.02.2024 г. с Н. отишли заедно на П...., където била Т. с нейни приятелки, като идеята била св. К. да се запознае с една от тях. Според свидетеля, докато с Н. са се спускали по пистите, видели Т. с нейна приятелка в заведение в компанията на мъже. Отишли при момичетата, като тогава Т. започнала да обижда Н. с думите „педераст“, „кавал“ и „гъз“, „не те ли е срам“, „омръзна ми от теб“. Свидетел К. сочи, че обидните думи Т. е изрекла пред него. Твърди, че Н. е започнал да успокоява Т., но не са се разбрали, след което те двамата /свидетелят и молителят/ са си заминали обратно за Варна. Според св. К. по пътя Н. се е чувствал много зле, „смазан“, „ревящ“.