Решение № 271 от 18.07.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. Русе, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20224500500342 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във вр.чл.129, ал.3 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Й. М. от гр.Русе против решение №260018/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 4741/2020 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск против ЧСИ В.М. – рег.№ **** на КЧСИ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3148л50 лв. и е осъден да заплати направените от ответника разноски. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по изложените в жалбата съображения и се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се уважи.

Ответникът по жалбата ЧСИ В.М. счита жалбата за неоснователна.

След преценка на доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба.

В исковата молба са изложени твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ, от които ищецът е претърпял вреди, както и за получаване на суми от от адв. И.Г. без основание. С две разпореждания от 02.09.2020 г. и съответно 1 от 16.10.2020 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да заяви дали предявява нова искова молба или молбата е подадена по гр.д.№ 7789/2019 г. по описа на РРС, което било прекратено.

В изпълнение на дадените указания жалбоподателят е подал молба от 30.10.2020 г. с уточнение, че иска ЧСИ да му преведе по сметка дължима сума.

Въз основа на тези уточнения, РРС е образувал ново гражданско дело и с разпореждане от 06.11.2020 г. е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от иска, както и да внесе дължимата държавна такса за производството.

С нова молба от 19.11.2020 г. жалбоподателят е изложил фактически твърдения за незаконосъобразни действия на ЧСИ, от които е претърпял вреди като е посочил нов размер на претенцията си. С разпореждане от същата дата районният съд е дал нови указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба- за уточняване как е формиран размера на претенцията и съответно за внасяне на дължимата държавна такса. Същите указания са дадени и с разпореждане от 07.12.2020 г.

С молба от 18.03.2021 г. жалбоподателят е поискал съдът да разгледа нов иск срещу същия ответника- за заплащане на обезщетение за забава, което искане е уважено и с протоколно определение с.з на 09.03.2021 г. първоинстанционният съд е дал възможност на ответника за отговор по реда на чл.131 от ГПК.

По делото е постъпил отговор от ответника по реда на чл.131 от ГПК, в който е взел становище за недопустимост на предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава, а жалбоподателят е подал ново пояснение на исковата молба.

С определение от с.з. на 27.05.2021 г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца да посочи обстоятелствата, на които се основава иска и в какво се състои искането.

В изпълнение на дадените указания е подадена молба от 17.06.2021 г., с която ищецът е посочил нов ответник и е поискал солидарното му осъждане с ЧСИ В.М. като е заявил нови размери на исковете си.

С определение №261042/07.07.2021 г. първоинстанционният съд е 2 прекратил производството по делото в частта относно предявените от Г. Й. М. искове за солидарно осъждане на И.Х.Г. с ЧСИ В.М. за заплащане на сумата от 3338.97 лв., в частта относно предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава, както и в частта за сумата от 190.47 лв., представляваща разлика над сумата от 3148.50 лв. до размер на 3338.97 лв.присъдени разноски и в тази част исковата молба е върната на ищеца, по съображения че същите съставляват нови искове и са заявени след постановяване на определението по чл.140 от ГПК, което било недопустимо.

Това определение е било отменено от въззивния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения като РОС е върнал делото на РРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото РРС е постановил разделяне на производството по „предявените претенции за солидарно осъждане на И.Х.Г., претенцията по чл.86 от ЗЗД, както и претенцията за сумата над 3148 лв. до размер на 3338.97 лв.- 190.47 лв. разноски“ , насрочил е делото в отрито съдебно заседание и след събиране на посочените доказателства е постановил обжалваното решение.

Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба.

Изискванията, на които следва да отговаря исковата молба, са посочени в чл.127 и чл.128 от ГПК. Искова молба, която не отговаря на тези изисквания е нередовна и при констатиране на такава нередовност съдът е длъжен да остави производството без движение, да даде пълни, ясни и конкретни указания за отстраняването им като при неизпълнение на указанията в законоустановения срок, следва да приложи разпоредбата на чл.129, ал.3 от ГПК.

В конкретният случай подадената от жалбоподателя искова молба не отговаря на изискванията за редовност. Независимо от многократното оставяне на производството без движение, районният съд не е дал пълни, ясни и конкретни указания до жалбоподателя. Делото е било насрочено в с.з. и е постановено обжалваното решение, независимо, че липсва ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и съответно липсва надлежен петитум.

С оглед на тази нередовност, констатирана от въззивният съд, с 3 определение от с.з. на 05.07.2022 г. на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и последиците от неизпълнението им.

Жалбоподателят е подал молба- вх.№ 6601/11.07.2022 г., с която е посочил, че ЧСИ е извършил незаконосъобразни действия по изп.д.№ 912/2016 г. като без да го уведоми в качеството му на длъжник, изтеглил сумата по изпълнителния лист, въз основа на който било образувано делото, че превел сумата на пълномощника на взискателя, а не на самия взискател като с това си поведение станал повод за образуване на множество дела. В молбата жалбоподателят сочи, че по приключилите дела направил разноски и бил осъден да плати такива на ответника като платените от него суми съставлявали вреда за него. Посочен е размер на претенцията 6743.10 лв.различен от първоначално заявения, както и различен от претендирания размер до приключване на устните състезания в първоинстанциеонното производство.

Въззивният съд като съобразява изложеното с молбата- уточнение, намира, че жалбоподателят не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба. В молбата липсва ясно и конкретно изложение на фактите, пораждащи субективното му право да обезщетение, заявен е размер, който е различен от претендираната от него сума до приключване на устните състезания в първоинстанционното производство. Новият размер на претенцията е формиран чрез въвеждане и на нови фактически основания.

Липсата на конкретно и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основа иска, както и липсата на надлежен петитум се явяват пречка за очертаване на предмета на делото, поради което следва да се приложат последиците, визирани в чл.129, ал.3 от ГПК.

Обжалваното решение като постановено по нередовна искова молба се явява недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото следва да се прекрати.

Разноските за въззивното производство са в тежест на всяка от страните така, както са направени.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА решение №260018/28.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 4741/2020 г. по описа на Русенския районен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 342/2022 г. по описа на РОС.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5