Решение № 14583 от 21.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14583 гр. София, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20261110108146 по описа за 2026 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 96831/26.03.2026г. на СРС, уточнена със Заявление, вх. № 212140/02.07.2026г. на СРС, подадена от В. П. Д. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. С Определение от 14.07.2026г. е допуснато изменение на евентуално предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД досежно неговия размер.

Ищецът В. П. Д. чрез адв. Д. Ф. е предявил срещу ответниците искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както следва: срещу „Кредисимо“ ЕАД: иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и ищеца Договор за потребителски кредит № 2917***/06.02.2024г. е нищожен; иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 935,66 евро /1830,00 лева/, представляваща недължимо платени суми по договора за кредит над чистата му стойност, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /26.03.2026г./ до окончателното изплащане. срещу „Ай Тръст“ ЕООД: иск за признаване за установено между страните, че сключеният между него и ищеца Договор за предоставяне на поръчителство от 06.02.2024г. е нищожен; при условията на евентуалност /ако съдът отхвърли предявения срещу „Кредисимо“ ЕАД осъдителен иск/ - иск за осъждане на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1008,19 евро, платена без правно основание по нищожния договор за поръчителство, ведно със законна лихва от подаването на исковата молба /26.03.2026г./ до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2917***/06.02.2024г., по силата на който получил в заем сумата от 2000,00 лева при ГПР от 21,44% и годишна лихва от 19,57%. Подробно обосновава, че „Кредисимо“ ЕАД използвало заблуждаваща търговска практика, водеща до неравноправност на уговорката за размера на ГПР и нейната нищожност. Тъй като имало уговорено възнаграждение за фирма-поръчител, то следвало да се включи при изчислението на ГПР. Това обаче не било сторено, поради 1 което и посоченият в договора процент бил нереален, потребителят бил въведен в заблуждение, като само на това основание договорът бил нищожен. Изискването за сключване на договор за обезпечение по начина, по който било въведено в договора, прехвърляло риска от неизпълнение на задължението на заемодателя на направи оценка на кредитоспособността на заемополучателя по недопустим начин на последния. Тази уговорка била недействителна. Договорът за поръчителство бил с акцесорен характер, поради което не можел да съществува при положение, че главното правоотношение не съществува.

Нарушавал се принципът на справедливостта, като се заобикалял и чл. 19, ал. 4 ЗПКр.

„Кредисимо“ ЕАД и предоставящото обезпечението „Ай Тръст“ ЕООД били свързани лица.

Ищецът-заемател бил платил общо 3830,00 лева или 1958,17 евро. Платеното над чистата стойност на кредита подлежало на връщане, съответно по нищожния договор за поръчителство, подлежало на връщане. В насроченото по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се поддържат.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Вл.Т. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 154627/15.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е сключил с ищеца описания в исковата молба договор при посочените параметри. Не оспорва, че ищецът е усвоил отпуснатата му в заем сума. Не оспорва и това, че е сключен договорът за поръчителство. Изтъква, че единственият разход, включен при изчислението на ГПР, е възнаградителната лихва. Не оспорва, че ищецът е платил 3830,00 лева или 1958,23 евро. От тях 1008,04 евро били приспаднати за погасяване на задълженията по договора за поръчителство, а по сметка на „Кредисимо“ ЕАД останали само 950,19 евро. Тя не подлежала на възстановяване, дори и при нищожност на договора, тъй като чистата стойност на кредита била по-висока.

Обосновава, че законосъобразно и правилно е посочен размерът на ГПР. Заемополучателят нямал информация за размера на възнаграждението на поръчителя и нямал задължение да го включва в ГПР, още повече, че се касаело за възнаграждение по договор за поръчка. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез юрк. С.Ст. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 154385/15.05.2026г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за поръчителство, както и че е налице сключен между него и другия ответник договор за кредит. Дружеството е сключило договор за поръчителство, по който се е задължило да гарантира за ищеца по договора за кредит срещу възнаграждение от 2110,71 лева. Сключването на договора за поръчителство ставало след сключване на договора за кредит, като се изтъква, че заемополучателят имал възможност да сключи договора за кредит и без обезпечение, тъй като обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се отпускали по различен начин и обезпечението не било задължително условие за получаване на кредит.

Оспорва се договорът за поръчителство да противоречи на добрите нрави, съответно да съставлява скрито оскъпяване на кредита. Възнаграждението по него нямало основание да се включи при изчисляването на ГПР. Наличието на свързаност между двете ответни дружества не водело до скрито оскъпяване на кредита, тъй като, от една страна предоставянето на подобни услуги влизало в предмета на дейност на „Ай Тръст“ ЕООД, а от друга страна заемателят избирал дали да плаща възнаграждението по договора за поръчителство на „Ай Тръст“ ЕООД директно или чрез „Кредисимо“ ЕАД. Последното не било титуляр на вземането, а само получава сумите от името и за сметка на поръчителя. За насроченото по делото открито съдебно заседание не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове, становището и възраженията в отговорите ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявените искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКр и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗПотр е и за двете страни. Ищецът следва да докаже, че такъв договор съществува и е със съдържанието, посочено в исковата молба, както и наличието на предпоставките, установяващи недействителността. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за 2 предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал. 4 ЗЗПотр), както и че ищецът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

Доказателствената тежест по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е и за двете страни. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на плащане, че същото е извършено на ответника, наличието на предпоставките, изложени в исковата молба, обосноваващи липса на основание за извършеното плащане, включително че същото е недействително. Ответникът следва да установи, че за него е налице основание да задържи внесената сума. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съдът следи служебно за нищожността на клаузите на договорите в хипотезите, в които нищожността следва от клаузите на самия договор /ТР 1/2020-2022-ОСГТК/, а в договори, сключени с потребители, следи служебно за недействителност на договора или уговорки в него, свързани с наличието на неравноправни клаузи.

Между страните не се спори относно това, че са сключени описаните в исковата молба договори при посочените в исковата молба условия, че при изчислението на ГПР е включена само възнаградителната лихва, че ищецът е получил предоставената в заем сума, че същият е изплатил във връзка с договорите на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 3830,00 лева, посочена от ищеца като равна на 1958,17 евро, от ответника „Кредисимо“ ЕАД – на 1958,23 евро, а всъщност равностойна на 1958,25 евро, от които 1008,19 евро са администрирани към „Ай Тръст“ ЕООД, а остатъкът е останал за „Кредисимо“ АД. /Съдът намира, че констатираните при изчисленията разлики в размер на центове/стотинки, включително на изпратената към „Ай Тръст“ ЕООД сума – 1008,19/1008,04 евро, са резултат от закръгляването и превалутирането/.

Според данните от Търговския регистър, който е публичен (чл. 9 и чл. 11 ЗТР), едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител "Ай Тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД. Вписаните в Търговския регистър обстоятелства, съобразно чл. 5 и чл. 9, ал. 2 ЗТРЮЛНСЦ вр. чл. 16, ал. 1 ТЗ се считат за публично известни, включително на третите лица, като за тях, с оглед нормата на чл. 23, ал. 6 ЗТРЮЛНСЦ, липсва необходимост от представяне на нарочни доказателства.

Действително договорът за потребителски кредит и този за предоставяне на поръчителство формално са оформени като самостоятелни договори. Те обаче са функционално свързани, защото договорът за поръчителство е във връзка с договора за кредит, обезпечава вземането на кредитодателя, сключен е в негова полза и с лице, одобрено от него, според текста на самия договор. Затова договорът за поръчителство има акцесорен характер. В тази връзка следва да се обърне внимание, че възнаграждението по договора за гаранция реално е платимо на кредитора по договора за заем и потенциално се изплаща на последния ведно с вноските по кредита. Отчитайки свързаността между заемодателя и дружеството-гарант, съдът приема, че това е сторено, за да бъде заобиколена нормата на чл.

19, ал. 4 ЗПКр, като формално бъде посочен ГПР от 21,42%. Той обаче не е действителен, тъй като в него не е отчетено възнаграждението по гаранционната сделка: Това възнаграждение съставлява част от разходите по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПКр, § 1, т. 1 ЗПКр и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, поради което реалният ГПР по договора не е този, посочен в него, като и надхвърля лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПКр. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПКр, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПКр. Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПКр, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които нормативната база изисква да бъдат отчетени при изчислението му, то договорът за потребителски кредит следва да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С-714/2022г. на СЕС/. Реалният ГПР, изчислен за сведение по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на съответен софтуерен продукт, възлиза на около 263%.

Създадената обща конструкция от два договора с потребителя - за кредит и за поръчителство, като на насрещната на потребителя страна и по двата от тях стоят две свързани лица, на практика съставлява разделяне на приходите от кредита чрез тези два свързани стопански субекта с цел да се заобиколят законовите норми за защита на потребителите и да се натовари заемополучателят с допълнителни и чрезмерни плащания – възнаграждението на поръчителя надминава главницата по договора за кредит! При факта, че учредяването на обезпечението обективно е предвидено изначално като последващо договора за кредит, то е ясно, че неговата единствена цел е да изиска от потребителя още 3 едно плащане, при това в значителен размер, съизмерим с главницата по кредита. Така биват нарушени и принципите на добросъвестността и справедливостта, като се стига до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.