Решение № 13 от 13.02.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Велико Търново, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000296 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № Р-7/29.03.2022 г. по т.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново е признато за установено по отношение на А. А. Д. и М. П.

Б., като длъжници по запис на заповед от 19.04.2016 г. и по запис на заповед от 01.03.2017 г., че дължат на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 36432,90 евро, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Присъдени са разноски.

С решение за поправка на явна фактическа грешка от 18.07.2022 г. по т.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново е отхвърлена молбата на „ОТП Лизинг“ ЕООД с искане за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № Р-7/29.03.2022 г., като в осъдителната част на диспозитива на решението бъде изписан изразът „солидарно“, като неоснователна и недоказана.

Против постановеното решение № Р-7/29.03.2022 г. е постъпила въззивна жалба от М. П. Б., чрез назначения му особен представител, в частта, 1 с която са уважени предявените против него искове. Изложени са съображения, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В разрез с изискването на чл. 235, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията и доводите на ответника Б., изложени в отговора на исковата молба и развити в писмена защита. Решението е в противоречие на материалния закон – чл. 484, ал. 3 ТЗ и чл. 491 и сл. ТЗ вр. чл. 537 ТЗ. Исковете са уважени, въпреки безспорното по делото обстоятелство, че записите са предявени чрез нотариална покана – способ, който законът не предвижда, и въпреки изтеклата по отношение на записа с дата на издаване 19.04.2016 г. погасителна давност.

Отправено е искане за отмяна на постановеното съдебно решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете против Б. бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока за отговор, въззиваемата страна е депозирала становище, с подробно изложени мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

Постъпила е и въззивна жалба от „ОТП Лизинг“ ЕООД против постановеното решение за поправка на явна фактическа грешка от 18.07.2022 г. по т.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново. Излагат се доводи, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК изрично е посочено, че се претендира солидарна отговорност от страна на двамата длъжници. По този начин е издадена и заповедта за изпълнение от страна на Районен съд Велико Търново. Доколкото заповедта за изпълнение е връчена в различен момент на двамата длъжници, са били образувани отделни производства по чл. 422 ГПК, като с втората искова молба изрично е направено особено искане за присъединяване на втората искова молба за разглеждане заедно с по-рано подадената, по която е образувано т.д. № 11/2020 г. на ВТОС, както и се съдържа искане за произнасяне относно солидарния дълг на ответниците.

Изразено е несъгласие с мотивите на обжалваното решение, че нито в мотивите, нито в диспозитива на решението не е изразено становище за солидарно осъждане на ответниците към ищеца. Жалбоподателят счита, че постановеното решение, в което не е посочено изрично, че длъжниците дължат солидарно, не отговаря на търсената защита.

Отправено е искане да се отмени обжалваното решение от 18.07.2022 2 г. по т.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново и вместо него се постанови друго, с което се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в диспозитива на същото бъде посочено, че А. Д. и М. Б. дължат солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД посочените суми.

По тази жалба е постъпил отговор от М. Б., чрез назначения особен представител, с която се заема становище за нейната неоснователност, като са развити подробни съображения.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Окръжен съд Велико Търново е сезиран с иск, предявен от "ОТП Лизинг" ЕООД против А. А. Д. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумите по запис на заповед от 19.04.2016 г. и по запис на заповед от 01.03.2017 г. в общ размер на 36432,90 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане.

Изложени са обстоятелства, че на 19.04.2016 г. „Неомат 71“ ООД, представлявано по това време от управителя М. П. Б., е издало в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „Сожелиз- България“ ЕООД/ запис на заповед, с който безусловно и неотменимо не е задължило при предявяването му, в срок до 42 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 41560,78 евро. Записът на заповед е авалиран от А. А. Д. и от М. П. Б..

На 01.03.2017 г. „Неомат 71“ ООД, представлявано по това време от М. Б., е издало в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД /предишно наименование „Сожелиз-България“ ЕООД/ запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължило при предявяването му, в срок до 42 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „ОТП – Лизинг“ ЕООД сумата от 60368,89 евро. Записът на заповед е авалиран от А. А. Д. и от М. П.

Б..

Цитираните записи на заповед са предявени на длъжниците, като предявяването на А. Д. е извършено с нотариална покана, рег. № 509 на нотариус Д. Д., връчена по реда на чл. 47 ГПК на 09.04.2019 г.

3

С оглед неизпълнението на паричните задължения кредиторът е предявил претенциите си пред съда, като е поискал издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК със заявление от 04.07.2019 г. срещу А. А.

Д. и М. П. Б. за част от вземанията си, произтичащи от записи на заповед, в общ размер на 36432,90 евро. Със Заповед № 861/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2060/2019 г. на ВТРС са осъдени А. А. Д. и М. П. Б. да заплатят солидарно на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата от 36432,90 евро, от които 13122,27 евро – дължима сума въз основа на запис на заповед от 19.04.2016 г. и 23310,63 евро – дължима сума въз основа на запис на заповед от 01.03.2017 г., ведно със законната лихва от 04.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и са присъдени разноски в размер на 1425,13 лв. Образувано е изп.д. № 1064/2019 г. на ЧСИ В. Г.. След уведомяването за издадената заповед за изпълнение А.

Д. е подала възражение, което е провокирало ищеца да заведе настоящия иск за установяване съществуването на вземането на тази длъжница в посочените в заповедта размери.

„ОТП Лизинг“ ЕООД е предявил иск пред Окръжен съд Велико Търново срещу М. П. Б., за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 36432,90 евро, от които 13122,27 евро – дължима сума въз основа на запис на заповед от 19.04.2016 г. и 23310,63 евро – дължима сума въз основа на запис на заповед от 01.03.2017 г., ведно със законна лихва, считано от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадената Заповед № 861/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2060/2019 г. на ВТРС.

Образувано е т.д. № 31/2020 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

В исковата молба са изложени обстоятелства за издадени от „Неомат 71“ ООД записи на заповед с дати на издаване съответно 19.04.2016 г. и 01.03.2017 г. И двата записа на заповед са с падеж на предявяване, в срок до 42 месеца от датата на издаване, както и двата записа на заповед са авалирани от А. А. Д. и от М. П. Б.. Записите на заповед са предявени на длъжника М. Б. с нотариална покана, рег. № 4398/2018 г., като нотариусът е удостоверил дата на връчване на нотариалната покана – 29.11.2018 г.

С оглед неизпълнението на паричните задължения „ОТП Лизинг“ ЕООД се е снабдило със заповед за незабавно изпълнение № 861/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 2060/2019 г. на ВТРС. По заповедното производство е постъпило възражение и от длъжника М. Б., поради което на кредитора са дадени 4 указания за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу него в едномесечен срок.

В исковата молба е направено особено искане – предвид факта, че към момента вече е налице образувано производство по чл. 422 ГПК пред Окръжен съд Велико Търново срещу солидарния длъжник А. Д. и предвид обвързаността на това производство с настоящото, ищецът моли да бъде присъединена исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство за разглеждане заедно с искова молба, по която е образувано т.д. № 11/2020 г. на ВТОС и да се разгледат предявените искове за установяване по отношение на солидарните длъжници А. А. Д. и М. П. Б., че дължат на „ОТП Лизинг“ ЕООД претендираните суми, в едно производство и бъде издадено общо решение по тях. Обяснено е, че подаването на две искови молби е наложено от обстоятелството, че двамата длъжници са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение по различно време.

С Определение № 31/05.02.2020 г. по т.д. № 31/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново е постановено съединяване на т.д. № 31/2020 г. на ВТОС към т.д. № 11/2020 г. на ВТОС за общо разглеждане и решаване, като производството по т.д. № 31/2020 г. е прекратено.

С отговора на исковата молба А. Д. оспорва редовността на предявяването на записите на заповед с нотариална покана, навежда доводи във връзка с каузалното правоотношение.

С отговора на исковата молба ответникът М. Б., чрез назначения му особен представител, оспорва исковете, като навежда доводи, че менителничното поръчителство, удостоверено в приложените записи на заповед, е нищожно, тъй като в изявлението за авала не е посочено изрично, че то се прави от М. Б. в качеството му на физическо лице, а не като управител на търговското дружество – издател. Неяснотата в какво качество е положен подписът за авалиране – като управител или като физическо лице, води до невалидност на изявлението за гарантиране на вземането по записите.

Нищожността следва и от това, че в авалиращото волеизявление е посочено, че поръчителството е в полза на ремитента по записа „Сожелиз-България“ ЕООД. В отношение на евентуалност спрямо възражението за нищожност се твърди, че записите не са предявени за плащане нито на издателя, нито на поръчителя. В отношение на евентуалност по отношение на записа на заповед 5 с дата 19.04.2016 г. е направено възражение за погасителна давност.

С допълнителната искова молба се заема становище по отговора на М. Б., като се оспорват твърденията за нищожност на авалиращото волеизявление. Оспорено е твърдението на ответника, че записите на заповед не са предявени за плащане нито на издателя, нито на поръчителя, поради което е отпаднало поръчителството, като в тази връзка е представен протокол към приложената нотариална покана, удостоверяващ обстоятелствата около връчването й на М. Б.. Счетено е, че непредявяването на записа на заповед за плащане не рефлектира върху възможността за принудително реализиране на вземането по изпълнителния титул. Освен това авалът е самостоятелна едностранна абстрактна сделка, независеща от действителността на самия запис на заповед, още по-малко от неговата изискуемост, поради което записът на заповед е достатъчно да бъде предявен на авалиста, дори да не е предявен на издателя. Оспорено е твърдението за изтекла погасителна давност, която според ищеца започва да тече от връчването на ответника на нотариалната покана и към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекла.

С допълнителния писмен отговор се поддържат направените възражения.

С обжалваното Решение № Р-7/29.03.2022 г. по т.д. № 11/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново е прието, че посочените от вещото лице по видове вземания съвпадат с тези по исковата молба, поради което предявеният установителен иск е основателен и доказан, и като такъв следва да се уважи. Прието е за установено по отношение на А. А. Д. и М. П. Б., като длъжници по запис на заповед от 19.04.2016 г. и по запис на заповед от 01.03.2017 г., че дължат на „ОТП Лизинг“ ЕООД сумата 36432,90 евро, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 04.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.