Акт от 30.10.2023, Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 146 30.10.2023 година град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд първи състав

На трети октомври

2023 година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

АД № 177 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С.С.С. ***,

ЕГН **********, чрез а.. С.Р., против Решение № 2153-25-45 от

22.08.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-102-5/26.06.2023 г., и с което е отказано отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателя. Изложени са доводи, че административният орган погрешно е възприел, че държавата на пребиваване на С. е Швейцария, следователно последният трябва да търси правата си там. Като е достигнал до този извод административният орган е постановил един необоснован акт, в нарушение на материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, а административната преписка да бъде върната на длъжностното лице издало разпореждането за ново произнасяне по същество. Твърди се, че през последните няколко години жалбоподателят работи сезонно като су - шеф на кораб, който плава по река Дунав. При изпълнение на служебните си задължения е позициониран на този кораб, като не е бил реално на територията на Швейцария. В действителност трудовият му договор е сключен с швейцарски работодател, но неговата родина, центърът на жизнените му интереси, неговият дом, неговото семейство, са били само и единствено в България. Този факт не се е променял през годините, видно от приложено Удостоверение за настоящ адрес с изх. №12045 от 28.07.2023 година. Погрешно е възприето от страна на административния орган, че държава на пребиваване на жалбоподателя е Швейцария, тъй като С. никога не е живял, никога не е имал жилище, регистриран адрес, приятелски кръг, семейство или дори квартира на територията на тази държава. Към жалбата представя формуляр РD U1, издаден от Швейцария, в който са посочени периодите, които трябва да се вземат предвид при отпускане на обезщетения при безработица, придружен с надлежен превод на български език.

Видно от точка 1.8. липсва настоящ адрес в държавата, издаваща документа (Швейцария).

В следващите подточки от формуляр РD U1 като единствен адрес на С. е описан именно адресът му в България: обл. Търговище, общ. Търговище, гр.

Търговище, кв. Запад 56, вх. Б, ет. 2, ап. 5.

Жалбоподателят няма регистриран адрес в чужбина. Сключените трудови договори от него през годините са били срочни, за определено време, и след като договорът му приключи той се завръщал в родината си. В т. 6.2 от формуляра е посочено, че титулярят няма право на обезщетения за безработица от службата, която издава документа, защото няма право съобразно законодателството на Швейцария. Единствено компанията, с която е сключил трудов договор е швейцарска, но заплатата му се превеждала по българска банкова сметка. ***. преводни нареждания, от които е видно, че ежемесечно е получавал трудовото си възнаграждение на личната си банкова сметка ***. Банковите извлечения са от периода на последната трудова заетост в чужбина, за който период му е отказано обезщетение за безработица. Тези обстоятелства в случая сочат, че центърът на жизнените му интереси винаги е бил в България, въпреки че последният му трудов договор е сключвен с Швейцарска компания. Това е свързано единствено и само с полагането на труд и осигуряването на издръжката на семейството му. Неправилен също е и изводът на административния орган, че С. е създал стабилна/дългосрочна заетост, понеже сезонната работа, на която е бил нает, е била в Швейцария.

Съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 при определяне на приложимото законодателство се взема предвид единствено и само пребиваването на лицето. В случая нито сключените трудови договори, нито самия работен период има взаимовръзка при определяне на обичайното пребиваване на едно лице. В представената пред НОИ декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 законодателят е предоставил две опции в т. 4 за определяне на пребиваването - възнамерявам да се установя/установен съм трайно. В тази декларация жалбоподателят е декларирал, че последната му заетост е в чужбина, но той е установен трайно на територията на Република България, както и центърът на жизнените му интереси. Това е водещото при определяне на обичайното пребиваване на едно лице, а не сключеният договор с швейцарска фирма. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО „За придобиване право на парично обезщетение по ап. 1 се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.“ Стажът, придобит в чужбина, следва да бъде зачетен в България, на база на приложимото европейско законодателство. Съгласно чл. 54а от КСО: „Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.“ С. има повече от 15 години трудов стаж. Непосредствено след приключването на трудовия му договор той се е върнал в родината си и своевременно е подал заявление с вх. № 251-00-102/10.01.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като е приложил и необходими документи за това. Република България се явява компетентна държава. Обезщетението за безработица, претендирано от С. правилно е било поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. При безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната - държава членка на ЕС или Конфедерация Швейцария, и пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено е изискването за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл.

65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004г., заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в друга държава.

Претендираното парично обезщетение за безработица следва да бъде поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това. В този смисъл е и т. 3 от Решение № 03 от 12.06.2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение, дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудово-правното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски. Представя писмена защита.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт Г. С.-Т., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмена защита.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

С. е подал заявление за отпускане на ПОБ в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Търговище, заведено в ТП на НОИ - Търговище с рег. № 251-00-102/ 10.01.2023 г. В него е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в друга държава - Швейцария за периода от 10.03.2022 г. до 05.01 2023 година. Към Заявлението представил копие от документ, издаден от банка, с данни за лична банкова сметка ***. В справка са посочени липсващи документи: Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Копие на документи от Швейцария. С писмо изх. № У-251-00-102-1/18.01.2023 г. от С. е изискано тези документи да бъдат представени. С разпореждане № 251-00-102-1/18.01.2023 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление № 251-00-102/10.01.2023 г. е спряно.

Заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от Швейцария със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Копие на документи от

Швейцария - 4 бр. са получени в ТП на НОИ - Търговище с писмо № 1029-25-11381/31.01.2023 г. и са приети със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-102-2/01.02.2023 г. Предвид приетите документи с разпореждане № 251-00-102-2/31.01.2023 г. на основание чл. 55 от Административнопроцесуания кодекс производството за отпускане на ПОБ е възобновено. След преглед на попълнените от С. данни в заявлението и на представените от него документи на 01.02.2023 г. със СЕД U001 СВ и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕЕSSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция Швейцария, необходими за определяне право, период и размер на ПОБ (случай 2980008). В тази връзка производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявление – 251-00- 102/10.01.2023 г. е спряно с Разпореждане № 251-00-102-3/02.02.2023 г. На 02.03.2023 г. чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация е изпратен СЕД U009 с който от ТП на НОИ

- Търговище е извършено напомняне по осигурителен случай 2980008, че не са получени исканите документи. Със Справка за приети, върнати и липсващи документи № 251-00-102-3/06.03.2023 г. са приети: Декларация за промяна на обстоятелствата за изплащане на ПО, с която

С. декларира, че считано от 07.03.2023 г. упражнява трудова дейност за работодател в Швейцария, за която подлежи на задължително осигуряване в Швейцария и Копие на документ от Швейцария - 1 бр. На 15.05.2023 г. по случай 2980008 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация са получени СЕД U017 и СЕД U004, издадени от Швейцария. От получената информация от КИ на Швейцария е видно, че С. е полагал труд за Швейцария през периода от 24.07.2021 г. до 06.01.2022 г. и от 10.03.2022 г. до 05.01.2023 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е изтичане на договора. С Разпореждане № 251-00-102-4/16.05.2023 г. на основание чл. 55 от АПК е възобновено производството за отпускане на парично обезщетение за безработица с мотиви: на 15.05.2023 г. са получени СЕД U017/ U004 чрез системата за електронен обмен на социално осигурителната информация от компетентната институция Швейцария, във връзка с отпускане на парично обезщетение за безработица. Удостоверени са периоди на осигурена заетост по законодателството на Швейцария, за времето от 24.07.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл. и от 10.03.2022 г. до 05.01.2023 г. вкл., с основание за прекратяване на осигуряването изтичане на срока на договора.