Определение № 3433 от 03.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2815/2025
- Вид
- Определение № 3433
- Подписан
- 03.11.2025
- В сила
- 03.11.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Емилия Благоева Лалева, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3433 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502815 по описа за 2025 година ГПК.
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл.248, ал. 3, вр. с чл.410 Образувано е по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, против определение № 10257/07.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2528/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба вх. № 78887/16.07.2025 г. за изменение на постановеното по делото определение № 8504/01.07.2025 г., в частта за разноските
В частната жалба се сочи, че присъдените в полза на насрещната страна разноски са в прекомерен размер, доколкото работата на упълномощения представител на длъжника в заповедното производство се изчерпвала единствено с техническата дейност по попълване и подаване на възражението по чл. 414 ГПК, поради което се счита, че не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл. 7, ал. 2, нито по чл. 7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изразява се становище, че попълването и подаването на възражение чрез предоставената на длъжника бланка не представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал.
2 и ал. 7 НМРАВ, тъй като по възражението съдът не дължи произнасяне, а единствено указания за предявяване на иск. Счита се, че възнаграждението следва да бъде определено по аналогия по правилата на чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредбата, а именно – подаването на други молби, съгласно която норма минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лв. Твърди се, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е несправедлив и необоснован от фактическата и правна сложност на делото, тъй обемът на заповедното производство сам по себе си не може да обуслови нито фактическа, нито правна сложност на последното. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено друго, с което да бъде 1 присъдено адвокатско възнаграждение в максимален размер на 200 лв. или в по-нисък размер. Претендират се разноски за платена държавна такса за обжалване.
От въззиваемата страна П. С. С. чрез адвокат Г. Б. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Намират се за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че не се дължи възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл. 7, ал. 7 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а по правилата на чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредбата, доколкото чл. 7, ал. 7 от Наредбата изрично регламентира реда за определяне на адвокатското възнаграждение в производства за издаване на заповед за изпълнение. Изтъква се, че във връзка с подаване на възражението по чл. 414 ГПК адвокатът е извършил обстойно проучване на конкретното дело и всички обстоятелства свързани с него, както и преценка дали претенцията е основателна, предвид опасността от увреда на клиента с натрупването на излишни разноски от един евентуален бъдещ исков процес с неблагоприятен резултат за длъжника. Счита се, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. не е прекомерно и не са налице основания за присъждане на по-нисък размер на разноските, доколкото размерът му е справедлив и обоснован с оглед фактическата и правна сложност на спора, съобразен е с материалния интерес по заповедта за изпълнение, отговаря на качеството на услугата, както и на ориентировъчния размер, определен с Наредба № 1/2004 г. Иска се определението да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството по ч. гр. д. № 2528/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против П. С. С. за парично вземане в размер на 12781,81 лв., включващо: главница в размер на 4631,58 лв.; договорна лихва в размер на 7623,48 в., начислена за периода от 05.01.2012 г. до 01.04.2024 г.; законна лихва за забава в размер на 526,75 лв., начислена за периода от 02.04.2024 г. до 31.01.2025 г. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1111/10.02.2025 г. срещу П. С. С. за претендираното в заявлението парично вземане. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 от длъжника П.
С. чрез адвокат Г. Б., с което са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., в случай че заповедта бъде обезсилена, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските. Въз основа на депозираното възражение от Районен съд – Пловдив с разпореждане № 13246/08.05.2025 г. е дадена възможност на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за вземанията си против длъжника. В указания срок заявителят „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не е предявил иск по чл. 422 ГПК. С определение № 8504/01.07.2025 г., 2 постановено по ч. гр. д. № 2528/2025 г. заповедният съд е обезсилил заповед № 1111/10.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е осъдил „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на П. С. направените разноски за производството по делото в размер на 1200 лв.
В срока за обжалване от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е депозирана молба по чл. 248 ГПК за изменение на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение с искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, като е направено възражение за неговата прекомерност. С обжалваното определение заповедният съд е оставил молбата без уважение.
Настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна.
Според разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В мотивната част на същото решение е уточнено още, че в случаите, при които е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение от 1200 лв., като изрично е отразено, че същото е платимо по банкова сметка с посочен в договора номер. По делото не са приложени документи, удостоверяващи плащането на уговорената сума. Горното налага извод, че ответникът не е доказал заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да му бъдат присъдени, както неправилно е постановил районният съд. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени в частта за разноските постановеното по делото определение № 8504/01.07.2025 г.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 10257/07.08.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2528/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 78887/16.07.2025 г., подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за изменение на постановеното по делото определение № 8504/01.07.2025 г., в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ определение № 8504/01.07.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 2528/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта, с която е осъден „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да заплати на П. С. С. направените разноски за производството по делото в размер на 1200 лв.
ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН **********, да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, сумата от 15 лв. – разноски за 3 въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4