Определение № 1189 от 05.12.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1189 гр. Бургас, 02.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20222100601266 по описа за 2022 година Производството по делото е по реда на чл.243, ал.7 и ал.8 от НПК и е образувано по въззивна жалба от Министерство на околната среда и водите, представлявано от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощник - главен юрисконсулт дирекция „Правна“ в Министерство на околната среда и водите, против определение № 188/20.09.2022г., постановено по ЧНД № 206/2022г. по описа на Районен съд – Царево, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление от 08.06.2022г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО-Царево, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 287/2021г. по описа на ОД на МВР – Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.352, ал.1 от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания срещу правните изводи на прокурора, възприети изцяло от районния съд, за липса на доказателства за осъществен състав на престъпление. Видно от събрания доказателствен материал, включително и от назначената и изготвена по досъдебното производство екологична експертиза, пречистените отпадъчни битово-фекални и дъждовни води от канализационните системи с.Варвара и с.Синеморец, община Царево, се зауствали в Черно море, без да е налице съответното за това разрешение.

Канализационната система на гр.Ахтопол, след изградената ПСОВ /пречиствателна станция за отпадъчни води/, се зауствала посредством заустващ колектор в дере, вливащото се в зона за перспективно ползване на Черно море. В резултат на превишаване на допустимите норми, акваторията, използвана за заустване и от трите места, била замърсена. Цитирани са също и негативните последици, очертани от вещото лице в експертизата, за хората, флората и фауната, настъпващи от замърсяването на водите. В жалбата се съдържа и изложение на считаните от жалбоподателя за относими към 1 настоящия случай нормативни разпоредби, съгласно които отговорността и задължението за преустановяване на незаконосъобразното ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води били на кмета на Общината, съвместно с областния управител и управителя на ВиК дружеството на обособената територия, съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството. Възразява се и срещу изводите на съда, че Министерството на околната среда и водите била институцията, отговорна за осигуряването на необходимите за изграждане на пречиствателни станции за посочените населени места средства. Иска се отмяна на съдебния акт и прекратителното постановление, и връщане на делото на Районна прокуратура-Бургас, ТО-Царево, за продължаване на разследването.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите във въззивната жалба, атакуваното определение и материалите по ДП № 287/2021г. по описа на ОД на МВР-Бургас, установи следното:

Частната жалба е подадена в установения от закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен контрол по реда на чл.243, ал.7 от НПК съдебен акт, от процесуално легитимиран субект и пред компетентния съд, поради което се явява процесуално допустима. Преценена по същество, жалбата е основателна.

Досъдебното производство е образувано на 26.08.2021г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК, с постановление на прокурор от Районна прокуратура-Бургас, TO-Царево, за това, че за времето от 2007г. до 10.08.2021г. в с.Синеморец, общ.Царево, било допуснато да се замърсят териториалните морски води и с това са направени опасни за хора, животни и растения - престъпление по чл.352, ал.1 от НК.

В хода на образуваното производство е събран значителен обем доказателствен материал, в преобладаващата си част писмени доказателства – протоколи от извършени проверки от различни държавни институции, констативни протоколи, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, протоколи за вземане на извадка от води и за изпитването им, писма, заповеди, разрешителни, заявления за подпомагане и други, разпитани са свидетели – Я. Д. и Р. К.-И., и е назначена и изготвена екологична експертиза.

В постановлението за прекратяване прокурорът е приел, че от доказателствата по делото не следвал извод за извършено престъпление, нито от обективна, нито от субективна страна, като е обсъдил разпоредби от различни наредби и Закона за водите, които е счел за относими.

Представителят на държавното обвинение е достигнал до извод, че в Наредба № 2 от 08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения за точкови източници на замърсяване, не се съдържали разяснения какви следвало да бъдат действията за предотвратяване на 2 замърсяването, освен налагането на финансови санкции на лицата, извършващи го или допускащи го. Според него в Закона за водите единствено било констатирано, че водите и водните обекти следвало да се опазват от замърсяване и увреждане чрез изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, но не били предвидени санкции по отношение на длъжностно лице, което не е изградило такава станция. В заключение е счел, че поради изминалия дълъг период от време от 2001г. до момента на изготвяне на постановлението му, неколкократно променящите се нормативни актове, регулиращи тази материя, множеството неустановими лица, заемащи различни длъжности, имащи отношение към предмета на разследване по делото, и сложните биологични процеси, оказващи влияние върху огромна екосистема, правели невъзможно вменяването на вина на конкретно лице, дори и да било установено някакво замърсяване на водите.

Наред с това е прието, че не можело да се установи до каква степен допуснатото в определени месеци и дни замърсяване в Черно море представлявало опасност за живота и здравето на растенията, животните и хората и ако имало такава, дали тя е била значителна.

Прекратителното постановление е било обект на проверка от Районен съдЦарево, който възприел изцяло изводите на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл.352, ал.1 от НК и също заключил, че по делото било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, а оспореният пред него акт бил правилен и обоснован и като такъв го е потвърдил.

Според настоящият съд, събраният до настоящия момент доказателствен материал позволява да се изведат конкретни изводи относно фактите, както следва:

Относно с.Синеморец, община Царево:

През 2001г.-2004г. на територията на с.Синеморец, община Царево, започнало изграждането на Експериментален пречиствателен модул /ЕПМ/, с подвижна стена, имащ за цел пречистване на отпадъчните води от канализационната система на селото. В тази връзка Министерството на околната среда и водите е издало Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти № 0202/23.07.2001г. /л.41-43, папка 4 от досъдебното производство/ с титуляр Община Царево, като част от посочените в него условия за въвеждане на модула в експлоатация били заустването на отпадъчните води от селото в Черно море – пояс на санитарна охрана, да се осъществява след издадено по съответния ред разрешително за заустване на пречистените отпадъчни води по Закона за водите.

През 2005г. били направени няколко опита за извършване на пусковоналадъчни дейности, чрез които се установила неефективността на модула.

Същият бил предвиден за около 800 екв.ж. /еквивалент жители/, а броят на жителите на територията, обслужвана от съоръжението, надвишавал многократно този капацитет. Поради тази причина ЕПМ изобщо не бил 3 пуснат в експлоатация и на практика никога не е работил. Тъй като отпадъчните води от селото, чрез канално-помпена станция били изтласквани и доведени до пречиствателния модул, през 2008г. Община Царево, без да притежава необходимите за това разрешителни, строителни книжа и изобщо без да е обезпечила документално процедурата, изградила канализационен колектор - /метален тръбопровод, заобикалящ ЕПМ/ от съществуващата ревизионна шахта на главния канализационен колектор до Черно море и по този начин смесеният поток отпадъчни битово-фекални и дъждовни води от канализационната система на с.Синеморец се зауствали непречистени навътре в Черно море, на около 20 метра от брега, в пояс на санитарна охрана /район на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води/, без необходимото съгласно чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни води. За така описания незаконен строеж били издадени заповеди от началника на РДНСКБургас, с които достъпът и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановен ред строеж бил забранен. Въпреки това използването на колектора продължило.

В периода 2008г.-2021г. Басейнова дирекция „Черноморски район“ и Регионалната инспекция по околната среда и водите извършвали множество проверки, в резултат на които на Община Царево, като собственик на канализационната система, били съставени множество актове за установяване на административни нарушения, поради извършваното нерегламентирано заустване на непречистени отпадъчни води в Черно море, а въз основа на тези актове били издадени и съответните наказателни постановления, по които финансовите санкции били заплатени изцяло. Наред с това, при осъществяване на текущия контрол от двете институции в периода 2013г. 2021г. били съставяни и констативни протоколи, при които се изземвали и водни проби от последната изходна шахта преди заустването, като такива водни проби били изземвани и чрез нарочни проверки, със съответните протоколи за вземане на проба/извадка от води.

По отношение на с.Варвара, община Царево, фактическата обстановка е почти идентична. В периода 2001г.-2003г. на територията на с.Варвара бил изграден експериментален пречиствателен модул, притежаващ капацитет за пречистване на товар за 800 екв.ж., формиран от отпадъчните води на канализационната система на селото. От построяването си през 2003г. обаче, поради неустановени по делото причини, ЕМП не е пуснат в експлоатация.

БДЧР издало на Община Царево Разрешително № 200311 от 25.07.2005г.

/л.139-л.143, папка 1 от ДП/ за заустване на пречистените отпадъчни води от канализационната система на с.Варвара, представляващи смесен поток от битово-фекални и дъждовни води, в Аязменско дере, вливащо се след около 330 м. в Черно море. Разрешителното било със срок на действие до 24.07.2008г., и като всеки друг такъв акт съдържало индивидуални емисионни ограничения на пречистените води, които следвало да бъдат зауствани. Тъй като ЕПМ изобщо не бил използван, отпадъчните води от с.Варвара 4 постъпвали гравитачно в последната изходна ревизионна шахта, без да достигат до входната шахта на ЕПМ, след което изтичали непречистени и се зауствали във воден обект Аязменско дере.

През 2014г. БДЧР издала ново Разрешително № 23740046/12-02-2014г.

/л.133-л.138, папка 1 от досъдебното производство/, по силата на което отпадъчните води на с.Варвара, чрез тласкател следвало да се заустват във водоприемник Аязменско дере, но отново след пречистването им. Срокът на действие на това разрешително бил до 31.12.2016г. ЕПМ продължавал да не функционира и съответно отпадъчните води от селото продължавали да се заустват непречистени в същия воден обект, отново без да бъдат спазвани поставените в последното разрешение емисионни ограничения за замърсяване.

В периода от 2015г. до 2021г. БДЧР и РИОСВ-гр.Бургас многократно извършвали проверки в района на заустването, в хода на които били изготвени констативни протоколи /л.31-43, папка 3 от ДП/. С оглед така допуснатото от Община Царево нарушение на разпоредбите на чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите – заустване на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа във воден обект, спрямо Общината били съставени съответните актове и следващите ги наказателни постановления.

От приложените на л.114-л.141, папка 3 от досъдебното производство протоколи е видно, че проби/извадки от води от канализационната система на с.Варвара и конкретно от последната ревизионна шахта преди заустването са били изземвани в периода 2012г.-2021г.