Определение № 773 от 28.02.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№………./……..02.2019 г. гр.

Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.02.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ

КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдията Терзийска въззивно частно търговско дело № 242 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 83885/18.12.2018 г., подадена от И.Д.И., в която изразява становище, че сумата за адвокатско възнаграждение, която му е възложено да заплати по ч.гр.д. № 18256/2018 г. на ВРС, е твърде висока.

Съдът като съобрази, че производството по ч.гр.д. № 18256/2018 г. е образувано по заявление на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 9089/04.12.2018 г., с която длъжникът И.Д.И. е осъден да заплати на заявителя суми, съставляващи неизплатени задължения по фактури за предоставени мобилни услуги, както и разноски в производството – 360 лева адвокатско възнаграждение, приема, че е сезиран с частна жалба срещу Заповед № 9089/04.12.2018 г. в частта за разноските при твърдения за тяхната прекомерност.

Ответната по жалбата страна –

„Теленор България” ЕАД моли жалбата да се остави без уважение като счита, че са представени доказателства за извършените разходи, размерът им е съобразен с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а след издаване на заповедта за изпълнение длъжникът е погасил дълга, с което всъщност го е признал, а плащането е близо две години след падежа.

Съдът като счита, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, приема жалбата неоснователна.

От представения договор за правна защита и съдействие № 3960/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 18256/2018 г. на ВРС е видно, че заявителят е уговорил и заплатил в брой на адв. З.Д.360 лева с ДДС за процесуално представителство по изготвяне и подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение против длъжника И.И.. Предвид уважаване на заявлението разноските следва да се възложат в тежест на длъжника, както е направено със заповедта за изпълнение. Същите са и доказано извършен разход.

Производството е без фактическа и правна сложност, поради което дължимото възнаграждение следва да бъде в минималния по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Договореното възнаграждение е именно в минимума. Съгласно чл. 7 ал.7 от Наредба №1/2004 г. възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по издаване на заповед за изпълнение се определят по реда на чл. 7 ал.2 от Наредбата, но върху ½ от стойността на претендираната сума.

В конкретния случай се претендира от длъжника сума по заповедта в размер на 273.31 лева, следователно базата за изчисляване на дължимото възнаграждение е 136.66 лева. Съгласно чл. 7 ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лева възнаграждението е 300 лева, върху която сума се начислява ДДС /тук 60 лева/ съгласно §2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.

В контекста на изложеното

Заповедта в частта за разноските следва да бъде потвърдена.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 9089/04.12.2018 г., постановена по гр.д. № 18256/2018 г. на ВРС, в частта за разноските.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.