Решение № 187 от 12.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110202374 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Д. П. К., ЕГН **********, срещу НП №673748-F681874 от 04.11.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което за нарушение по чл.97а, ал.4 ЗДДС на въззивника е наложено наказание „глоба“ в размер 500.00 лв.

Въззивинкът счита санкционираното нарушение за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, поради което моли, оспореното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

От 01.02.2022 г. въззивникът Д. К. сключил договор за предоставяне на консултантски услуги с Clariness GmbH със седалище в гр. Хамбург, Германия съгласно който е нает да представя услуги по изготвяне на техническа документация в полза на трети лица - клиенти на възложителя, срещу месечно възнаграждение в размер 3614.63 евро (7069.99 лв) като от същата дата, въз основа на подадено от него заявление той бил вписан като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия – консултант.

До края на м. септември 2022 г. въззивникът имал издадени 7 бр. фактури към възложителя Clariness GmbH на обща стойност 49489.93 лв и поради предстоящо преминаване на стойността 50000.00 лв на възнагражденията по съответния договор, на 05.10.2022 г. с вх.№ДДС.0000-0111121 той представил пред ТП НАП Варна заявление за задължителна регистрация по реда на чл.96, ал.1 ЗДДС към което приложил и копие от сключения от 01.02.2022 г. договор за предоставяне на консултантски услуги с Clariness GmbH, ведно с копие от издадените 7 бр. фактури за възнагражденията по договора.

1

При извършена проверка от служители на НАП в информационните масиви, възложена с РИП №032692203869838 от 06.10.2022 г. във връзка с подаденото заявление, било установено, че въззивникът има установена регистрация като данъчно задължено лице на територията на страната, че плащането по първата от представените от въззивника фактури е осъществено на 01.03.2022 г., както и че мястото на изпълнение на предоставяните услуги е в Германия, където възложителят и получател на услугите Clariness GmbH има установена независима икономическа дейност и е регистриран за целите на ЗДДС в съответната страна, членка на ЕС. При тези констатации от проверката бил направен извод, че за въззивника, в качеството на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, предоставящо услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка на ЕС, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държавачленка, е възникнало задължение за регистрация по ЗДДС съобразно чл.97а, ал.2 ЗДДС, което е следвало да бъде изпълнено не по-късно от 22.02.2022 г. съгласно чл.97а, ал.4 ЗДДС, в седемндевен срок от която дата било осъществено първото плащане по договора – 01.03.2022 г.

Доколкото до 05.10.2022 г. въззивникът не бил отправил искане за регистрация по ЗДДС, бил направен извод за извършено нарушение по чл.97а, ал.4 ЗДДС, при което на 19.10.2022 г. спрямо него бил съставен АУАН №F681874 от свид. Т. С..

В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН постъпили възражения по акта, които наказващият орган преценил като неоснователни на 04.11.2022 г. издал спрямо въззивника процесното НП №673748-F681874, с което възприел изцяло фактическите и правни констатации по АУАН и наложил предвиденото наказание „глоба“ в минималния установен размер 500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите М. В., Р. С. и Г. И. така и от напълно съответстващите им документи – НП, справка от Информационен масив на НАП, АУАН, протокол от извършена проверка и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – и.д директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП съгласно Заповед ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН за описание на датата и мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП са отразени, както датата 07.10.2022 г., на която е констатирано неизпълнение на съответното императивно изискване, така и крайния срок – 22.02.2022 г., до който въззивникът е бил длъжен да подаде заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 ЗДДС, а също и датата 05.10.2022 г. до която съответното задължение е останало неизпълнено. Но, въпреки отразяването на законоустановен краен срок, чието посочване може да обоснове извод, че нарушението следва се счита за осъществено в първия ден след неговото изтичане – 23.02.2022 г., тази дата не е отразена в АУАН и в НП. С оглед санкционния характер на 2 производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт.

Разпоредбата в относимата редакция на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено, и доказателствата, които го потвърждават. От съдържащото се в АУАН и в НП описание на нарушението действително не става ясно, коя е датата, на която административно-наказващият орган е приел, че дружеството е извършило нарушението. А мястото на извършване на нарушението изобщо не е посочено. Отразен е гр. Варна като място на установяване на нарушението и като постоянен адрес на въззивника, но не посочено мястото, където нарушението е извършено. Неяснотата и липсата на тези реквизити в АУАН и НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство е строго формално като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.

Посочване на точната дата и място на извършване на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.

Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Изискванията на закона са поставени с цел, на наказаното лице да бъде напълно ясно, а не да прави логически, фактически или правни изводи относно обстоятелствата, за какво нарушение, извършено на коя дата, на кое конкретно място и при какви обстоятелства, е наложено наказание. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, а така също и място на извършването му да се извличат от данните по преписката. Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. В този смисъл, непосочването в АУАН и в НП на датата на извършване на твърдяното нарушение, която е основен елемент от фактическия състав на съответното деяние, представлява съществено процесуално нарушение, явяващо се самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП, доколкото обективно препятства възможността за пълноценно и адекватно реализиране на правото на защита на въззивника.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не се оспорва от страните и приобщените документи по несъмнен начин установяват, както наличието на основанията по чл.97а, ал.2 ЗДДС за възникнало за въззивника задължение за регистрация по ЗДДС в качеството на данъчно задължено лице, установено на територията на страната, предоставящо услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава-членка на ЕС, за които се дължи данък по доставката от получателя – данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в тази държава-членка, така и факта, че в законоустановения срок до седем дни преди първото плащане от 01.03.2022 г. въззивникът не е представил пред ТД НАП Варна заявление за регистрация, с което на 23.02.2022 г. е осъществил нарушение по чл.97а, ал.4, вр. ал.2 ЗДДС.

В този смисъл сторените в АУАН и в НП фактически и правни констатации са правилни и законосъобразни. Правилно също така наказващият орган е приложил и относимата санкционна разпоредба по чл.178 ЗДДС в регламентирания минимален размер.

Съдът счита също така за правилно и законосъобразно изтъкнатото в НП становище, че деянието не представлява маловажен случай. Преди всичко, извършеното административно нарушение е формално осъществено чрез бездействие и липсата на настъпили вредни последици от неговото реализиране е обичаен признак на всяко подобно нарушение, поради което не може да се счита за изключително смекчаващо отговорността 3 обстоятелство. Достатъчно е, че са създадени предпоставки за неправилното функциониране на системата на ДДС. При това, срокът на закъснение в процесния случай е достатъчно продължителен като надвишава седем месеца. В тази връзка следва да се има предвид също, че регистрацията по ЗДДС се свързва с предоставяне на данъчнозадълженото лице на идентификационен номер за ДДС, който то е длъжно да посочва във всички издавани от него данъчни документи и който дава възможност за неговото идентифициране за целите на ДДС, което е и гаранция за доброто функциониране на системата на ДДС. Липсата на такъв номер поради неизпълнение на задължението за подаване на заявление за регистрация може обективно да постави под въпрос правото на приспадане, респ. съществува вероятност да не се начисли ДДС за получателите на други, извършвани от лицето облагаеми доставки. Освен това, съгласно чл.102, ал.3, т.1 ЗДДС , в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите.

При така изтъкнатите съображения твърдяното нарушение се явява доказано, правилно установено и квалифицирано и за същото е приложена правилната санкционна норма, но въпреки това, предвид констатираната процесуална незаконосъобразност на процесното НП, същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №673748-F681874 от 04.11.2022 г., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което за нарушение по чл.97а, ал.4 ЗДДС, на Д. П. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 500.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4