Определение № 600 от 12.07.2019, Окръжен съд - Добрич

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 600 гр. Добрич, 12.07.2019 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д

А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

ГЕОРГИ ПАВЛОВ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 470/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 470/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД гр. София срещу Заповед № 847 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.05.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1171/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич.

С атакуваният съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил искането на „***“ ЕООД гр. София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Асие Сали Али за следните суми: 1 116.25 лв. , представляваща договорно задължение и 2 751.10 лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания за договорно възнаграждение и за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС.

При тази преценка, съдът изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Възнаградителната лихва по договора е уговорена в размер четирикратно по-висок от размера на законната лихва, като противоречаща на добрите нрави се явява нищожна и не е произвела правно действие.

Клаузата за възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и чл. 21 ЗПК и с оглед констатираната нищожност не поражда правно действие.

Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит - чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Таксите и комисионните трябва да са пропорционални със сумата по кредита, за чието обслужване тя се дължи, отчитайки естеството на действията, в които тези услуги се изразяват фактически. Разходите за такси и комисионни не биха могли да са на стойност, надхвърлящи или равни по стойност на главницата на задължението.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД О П Р

Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА

Заповед № 847 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 10.05.2019 г., издадена по ч. гр. д. № 1171/2019 г. по описа на Районен съд – Добрич, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за следните суми: 1 116.25 лв. , представляваща договорно задължение и 2 751.10 лв., представляваща възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.