Определение № 17427 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17427 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507035 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу определение от 15.05.2025г., постановено по гр.д. № 8092/2024г. по описа на СРС, ГО, 162 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на трето лице-помагач в настоящото производство.

В частната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Конкретно се сочи, че дружеството е предоставила достатьчно доказателства, установяващи твърдението, че „ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД е предоставяло услугата дялово разпределение за исковия период по отношение на процесния топлоснабден имот. Поддържа да е налице правен интерес от привличането на фирмата за дялово разпределение, тъй като при евентуално отхвърляне на предявените искове поради неправилно извършено разпределение на доставената топлинна енергия, за ищцовото дружество се пораждат регресни права срещу „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Основанието за възникване на тези права е изрично предвидено в чл. 42 от Общите условия на договорите между “Топлофикация София'’ ЕАД и тьрговец, по смисъла на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в СЕС в гр. София /приети с Решение по т.

1 от Протокол № 43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация 1

София” АД и одобрени с Решение № ОУ-013/20.06.2005г. на ДКЕВР/. Според цитираната клауза, в случай на установяване на допуснати грешки от търговеца, състоящи се в неправилен отчет или невярно дялово разпределение в предходен изравнителен период, вследствие на което “Топлофикация София” ЕАД е сторнирала и отнесла в загуба начислени суми за отделен клиент, загубата се дължи от тьрговеца на “Топлофикация София” ЕАД в пълен размер. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното определение.

Насрещната страна К.П.И. оспорва частната въззивна жалба като неоснователна. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за липса на правен интерес от привличането на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Аргументира становището си с липсата на ангажирани доказателства за сключен договор между фирмата за дялово разпределение и „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, респективно между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажната собственост, действащ през исковия период. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната въззивна жалба, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 8092/2024г. по описа на СРС, ГО, 162 състав е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу К.П.И. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземания за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.202г., доставена в следния имот: ап. 31, находящ се в гр. София, жк „********; вземане за цена на услугата дялово разпределение за същия период и съответните лихви за забава.

С исковата молба е поискано привличането по делото на "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. Правният интерес от искането е обоснован с твърдението, че между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и посоченото дружество е сключен договор при общи условия за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия в процесната сграда-етажна собственост, действащ за 2 исковия период. Посочено е, че ищецът е остойностявал топлинната енергия, ползвана от ответника, по данните от извършените от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД отчети на уредите за дялово разпределение в процесния топлоснабден имот. Изложени са твърдения, че за сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ е сключен договор за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, по който страна /изпълнител/ е "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД. Навежда доводи, че дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, не само я разпределя между отделните имоти в сградата, но и определя дължимите суми за така разпределената енергия и изготвя изравнителни сметки в края на отоплителния сезон, както и че "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД от своя страна начислява дължимите суми от потребителите въз основа на данни, предоставяни от това дружество.

Към исковата молба е представен договор от 29.08.2002г., сключен между „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД и етажната собственост на адрес гр. София, жк „********, с предмет – извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Срокът на действие на договора е 5 години.

Представен е и договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ, сключен между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /възложител/ и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД /изпълнител/, по силата на който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградиетажна собственост с повече от един клиент, описани по адреси в Приложение № 1.

С обжалваното определение съдът е оставил искането по чл. 219 от ГПК без уважение, като е приел, че представените към исковата молба договори не установяват, че „Техем Сървисис“ ЕООД е осъществявало услугата за дялово разпределение през процесния период – месец май 2018г. до месец април 2020г. Посочено е, че договорите, сключени между етажната собственост, респ. ищцовото дружество (от една страна) и „Техем Сървисис“ ЕООД от друга страна, са за периоди различни от исковия и в този смисъл искането по чл. 219 от ГПК е неоснователно.

Въз основа на така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

3

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Съгласно рапоредбата на чл. 219, ал. 1 от ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. В случая искането за привличане на трето лице-помагач на страната на ищеца е направено още в исковата молба и е допустимо.

Привличането е средство за защита и право на привличащата страна.

Чрез него последната цели при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на силата на мотивите, за да обезпечи своето правно положение в следващ процес, който ще се води между нея и привлеченото лице. Привличането е обусловено от наличието на интерес от привличащата страна. Такъв интерес има ако: 1/. по изключение силата на решението по висящия процес се разпростира спрямо третото лице; 2/. когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице и 3/. когато има опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице в резултат на неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна. Интересът от привличане и участие на трето лице-помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл. 219, ал. 1 от ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането. Такъв интерес е налице, когато вътрешните отношения между привличащата страна и третото лице са в такава връзка, че пряко зависят от правоотношението, предмет на делото, а съдебното решение може да се отрази на правното положение на третото лице.

В случая настоящият съдебен състав счита, че са налице кумулативните предпоставки на нормата на чл. 219 от ГПК за конституиране на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца. За да стигне до този извод съобрази следното:

Правният интерес от привличане на третото лице винаги е обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна 4 благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати евентуалната му регресна отговорност.

Въззивният съд счита, че в случая ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е заявил конкретни фактически твърдения, които разкриват такива отношения със соченото трето лице - помагач, които пряко зависят от правоотношението, предмет на делото. При извършване на преценка относно наличието или липсата на правен интерес от привличане на третото лице-помагач е без значение дали е възможно и вероятно основателно да възникне твърдяното регресно право в полза на ищеца или не. За да се приеме наличие на правен интерес от привличане на третото лице са достатъчни твърденията за наличие на материалноправни отношения между привличащия и привличания, свързани с основанието на предявения иск, които позволяват на първия да предяви иск против втория при неблагоприятен изход по главния иск.

Правилността на извършеното дялово разпределение е от значение както за вземането на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу ответника, така и за изпълнението на задълженията на "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД по договора му с ищеца, за неизпълнението на които е възможно ангажирането на договорната отговорност на последното дружество спрямо ищеца.

Дружеството, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, не само я разпределя между отделните имоти в сградата, но и определя дължимите суми за така разпределената енергия и изготвя изравнителни сметки в края на отоплителния сезон, а "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД от своя страна начислява дължимите суми от потребителите въз основа на данните, предоставяни от това дружество. В този смисъл следва да се има предвид, че преценката дали представеният към исковата молба договор между етажната собственост и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД от 2002г. е бил прекратен с изтичане на уговорения в него срок на действие, не е от значение за допустимостта на искането по чл. 219 от ГПК, а е относимо към възникването с оглед изхода на спора на евентуални регресни права на ищеца срещу третото лице-помагач. Освен това приложимата нормативна уредба не забранява мълчаливото продължаване на действието на този договор с конклуденти действия от страните по него, в какъвто смисъл са и твърденията на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

С оглед изложеното се налага извод, че са налице предпоставките на чл.

5

219, ал. 1 от ГПК за привличане на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено в обжалваната му част.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 21370 от 15.05.2025г., постановено по гр.д. № 8092/2024г. по описа на СРС ГО, 162 състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД по чл. 219, ал. 1 от ГПК за конституиране на трето лице-помагач в производството, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД, ЕИК 130036512, като трето лице – помагач на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – ищец по гр.д. № 8092/2024г. по описа на СРС ГО, 162 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6