Акт от 22.07.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 652/2020
- Подписан
- 22.07.2021
- В сила
- 28.01.2022
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 19ж · Административнопроцесуален кодекс
- §1, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.74, ал.5 · Закон за здравето
- чл. 45а, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване
- чл.74, ал.5 · Закон за здравното осигуряване
- чл.76, ал. 5 · Закон за здравното осигуряване
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 236
Велико Търново, 22.07.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА
ДАБКОВА при секретаря В.Г. и в присъствието на прокурора ……………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 652/2020г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.76, ал. 5 от Закон за здравното осигуряване/ЗЗО/.
Образувано по жалба вх. № 4059/26.10.2020г. в АСВТ, подадена от името на МБАЛ „Св. И. Рилски Горна Оряховица“ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ *********, действаща чрез упълномощения *** .
Оспорва се Заповед за налагане на санкция № РД-09-964/07.10.2020г. на директора на РЗОК Велико Търново, в частта по т.I от същата, с която е наложена санкция - „финансова неустойка“ в размер на 200лв., на основание чл.292, т.6”б” от НРД за МД 2020-2022, във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което осъществява състав на нарушение по смисъла на чл.414, ал.3 от същия НРД.
Оспорващият твърди, че Заповедта е материално и процесуално незаконосъобразна и необоснована, защото не е допуснато соченото нарушение на диагностично-лечебния алгоритъм. АО необосновано твърди, че не е установена тежестта на ***на пациента Цв. К. по ИЗ № 4334/2020г. Според алгоритъма на КП №50.1”Диагностика и лечение на ***при лица над 18 години”/вж. Приложение №17 „Клинични пътеки” към НРД за МД 2020-2022г. / степента на тежест на исхемичен мозъчен инсулт/ИМИ/ се определя чрез три стъпки: първата е оценка по скалата Глазгоу-Лиеж, втората е оценка по NIHSS и третата е преценка за наличие или липса на тежки соматични заболявания. Тези действия в три стъпки имат за цел определяне на степента на тежест на мозъчния инсулт. И всеки лекар невролог може въз основа на тези данин да разчете извършените оценки, без изрично в ИЗ да е записана въпросната степен/лека, средно тежка или тежка/. Според жалбоподателя диекторът на РЗОК прилага буквално и формалистично тълкуване на разпоредбите на ДЛА по КП №50.1 като не търси смисъла на тези процедури за определяне на оценката. В случая всички действия в процеса на лечението са извършени с цел опазване живота и здравето на пациена и това е постигнато. Дори да е налице формално нарушение, АО не е изследвал изобщо дали е засегнало правата и интересите на РЗОК или ЗОЛ. В заключение жалбоподателят изтъква, че следва да се обърне внимание на ИЗ № 4736/2020г., което се отнася за същото ЗОЛ, но касае мозъчен инсулт този път в дясно. Приложени са абсолютно същите стъпки, но РЗОК не констатира нарушение, тоест АО няма ясни и единни критерии. Наложената санкция е немотивирана. По тези съображения оспорващият иска от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразна Заповедта на директора на РЗОК, в обжалванта част.
В открито съдебно заседание управителят на ЛЗ не се явява. Представлява се от упълномощения ***, който поддържа жалбата, пледира за отмяна на Заповедта, в съответната част, т.к. е издадена при съществено нарушение на процесуални правила и противоречи на материалния закон. Позовава се на приетата СМЕ, която подкрепя тезата им, че ДЛА на КП е спазен. Иска присъждане на разноски за производството по представен списък.
Ответникът по оспорването – директорът на РЗОК
Велико Търново, чрез надлежно упълномощения процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Съображенията му са отразени в протокола от о.с.з. и представени писмени бележки. Счита че, Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процедурата за това. Съдържа фактическите и правни основания за постановяването й. Налице е нарушение на посочената материално правна норма от НРД, т.к. не е спазен ДЛА на клиничната пътека. Трябвало е в ИЗ №4334/2020г. да се определи степента на МИ – лека, средно-тежка или тежка, което не е сторено, т.к. точките по съответните посочени скали не са сумирани. Действително неотразяването с словесно/с думи, а не с цифри/ на степента на увреда е формално, без да са се осъществили общественоопасни последици, но това противоречи на ДЛА, който пък е съобразен с утвърдените медицински стандарти и е задължителен за изпълнение. По тези съображения ПП на ответника моли съда да отхвърли оспорването. Претендира в полза на бюджета на РЗОК В. Търново да бъде присъдено ***ско възнаграждение в размер, определен по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 200лв.
Жалбата срещу Заповедта на директора на РЗОК Велико
Търново е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал.1 от АПК. Заповедта е връчена на оспорващия на 09.10.2020г./вж.
ИД на л.102/, а Жалбата е депозирана пред РЗОК на 21.10.2020г. Оспорващият е надлежна страна в процеса, която притежава правен интерес от обжалването. Като адресат на акта, неговите законни интереси са засегнати неблагоприятно от същия.
Издаденият индивидуален административен акт/ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно чл.76, ал.5 от ЗЗО.
Делото е подсъдно на АВТС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид изложеното, съдът прие жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.
Съдът разпредели доказателствената тежест като указа на ответника, че следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената Заповед, както и изпълнение на законовите изисквания при издаването ѝ. Доколкото се касае за акт, с който се налага санкция, предвидена в НРД, то по общите принципи на налагане на наказание, върху АО лежи тежестта да докаже, че е установено нарушение, в какво се изразява същото и неговата адекватна правна квалификация, както и да представи доказателства, които подкрепят констатациите и изводите му. В случая следва да установи, че нее изпълнен ДЛА по КП №50.1 по ИЗ № 4334/2020г. на ЗОЛ Ц.К.. От друго страна на жалбоподателя е указано, че следва да представи доказателства за положителните факти, твърдени в жалбата. В случая следва да установи, че е спазен ДЛА по КП № 50.1 по отношение на същия пациент и ИЗ.
Делото е основано основно на писмени доказателства. Представените с административната преписка и тези от жалбоподателя не са оспорени от страните.
По указание АП е попълнена с доказателства за компетентност на автора на оспорената Заповед/вж. л.130 и сл./. В хода на съдебното следствие е изслушано заключението на СМЕ/вж. л.169 и сл./. Същото не е оспорено от страните. Съдът го кредитира с доверие, т.к. е дадено под угрозата от наказателна отговорност и кореспондира с другите доказателства по делото.
Съдът разгледа оплакванията в жалбата в светлината на всички събрани по делото доказателства. Прецени същите по отделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК. На основание чл.
168, ал.1 от АПК служебно провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК. При това, съдът намери за установено следното по фактите:
1. На 23.12.2019г. е сключен между Националната здравно осигурителна каса/НЗОК/ и Българския лекарски съюз/БЛС/ Национален рамков договор за медицинските дейности за 2020г.-2022г./обн. ДВ бр.7 от 2020г./, който е в сила считано от 01.01.2020г. Приложим за процесния период.
2. Между НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК-ВТ/Възложител/ и оспорващия, действащ в качеството на Лечебно заведение за болнична помощ МБАЛ „Свети И. Рилски“ Горна Оряховица“ЕООД, с ЕИК ********* представлявана от д-р И. Д. И. е сключен индивидуален Договор за оказване на болнична помощ по КП - №
040459/ 24.02.2020г.
2.1. Съгласно чл.85 от същия, Договорът е сключен за срока на действие на НРД за медицинските дейности за 2020-2022г. и е в сила до приемането на нов НРД или анекс към него или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него.
2.2. Към момента на подписване на индивидуалния Договор, при издаване на оспорената Заповед и при приключване на устните състезания, оспорващото ЛЗ има редовна регистрация в Регистъра на лечебните заведения, воден от МЗ при съответния Районен център по здравеопазване – рег. № **********.
3. Със Заповед № РД
09-554/05.08.2020г. директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл.72, ал.2 от ЗЗО е разпоредил да бъде извършена тематична проверка на адреса на лечебното заведение за изпълнението на цитирания по-горе индивидуален договор, в частност относно предсрочно напуснали пациенти през м. юли 2020г. и проверка по Справка от ИС на НЗОК.
4. Проверката е извършена в периода 05-06.08.2020г. и включва документална такава в интегрираната информационна система/ИИС/ на НЗОК и проверка на документи, представени на място в лечебното заведение/ЛЗ/.
5. За резултатите от проверката е изготвен Констативен протокол БП № 150/06.08.2020г., подписан от четиримата контрольори, участвали в проверката, от които един лекар. Управителят на ЛЗ е запознат с констатациите. КП е връчен на ЛЗ на 18.09.2020г.
6. В протокола са отразени констатации, които само в частта по т.2/вж. л. трети от КП.94 от делото/ касаят настоящия спор, а именно:
6.1. Във връзка с прилагането на чл.357, ал.1 от НРД
2020-2022 е извлечена Справка от ИС на НЗОК относно медицинските дейности за ЗОЛ Ц.К. с ЕГН ******.... по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на ***при лица над 18 години” с ИЗ № 4334/2020 и ИЗ № 4736/2020г.
6.2. Установено е, че пациентът е приет за лечение на 23.06.2020г. в 19:20ч. по посочената КП № 50.1 „Диагностика и лечение на ***при лица над 18 години” с ИЗ № 4334/2020, с диагноза I 63.5. касае се за пациентка, която постъпила за лечение в НО по спешност чрез СМП, поради смущение в походката и трънене в десните крайници, смущения говора и повръщане. Консултирана е с невролог, проведен КТ на мозъка съсъ заключение ”... КТ данни за ИМИ в басейна на лява АЦМ”. Извършена е скала за оценка по Глазгоу-Лиеж – 20точки, NISS скала съгласно изискванията ан КП, извършено е ЕКГ и Доплерова сонография, извършени са параклинични изследвания, извършени са и терапевтични порцедури 99.18 и 99.29. Изписана с подобрение. В последствие на 11.07.2020г. същото ЗОЛ е прието отново, но този път с ИМИ в дясната мозъчна половина – по ИЗ № 4736/2020г., което не предмет на настоящото производство.
6.3. Заключението на проверяващите е, че в посоченото ИЗ № 4334/2020г. на ЗОЛ не е установена степента на тежест на мозъчния инсулт, съгласно ДЛА.
7. Описаните обстоятелства проверяващите квалифицират като нарушения на чл.292, т.6”б” от НРД за МД
2020-2022, във връзка с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което осъществява състав на нарушение по смисъла на чл.414, ал.3 от същия НРД.
8.По преписката няма данни за подадено възражение срещу КП БП №150/06.08.2020г. ЛЗ не се е възползвало от правото си по чл.74, ал.4 от ЗЗО.
Поради това не е реализирана процедурата пред Арбитражна комисия, съгласно чл.75 от ЗЗО. Директорът на РЗОК се произнесъл в хипотезата на чл.74, ал.5 от ЗЗО.
9. Административното производство, по което е образувано настоящото дело, е приключило с постановяване на оспорваната Заповед за налагане на санкции № РД-09-964/ 07.10.2020г., с което упражнил правомощието си по чл.74, ал.5 от Закона за здравното осигуряване, във връзка с контролните му функции по чл.72, ал.2 от ЗЗО. За констатираното нарушение, подведено под санкционната норма на чл.414, ал.3 от НРД МД 2020-2022г. на ЛЗ е наложена санкция – „финансова неустойка” в размер на 200,00лв./минимален предвиден размер в НРД/.
10. От фактическа страна оспорената Заповед е основана на констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, че не е спазен диагностично-лечебният алгоритъм по КП № 50.1, т.к. не е установена степента на тежест на мозъчния инсулт. Посочените от АО правни основания са за нарушение на нормата на чл.292, т.6”б” от НРД за МД 2020-2022, във вр. с чл.55, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗО, което е санкционирано по чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022г.
Разпечатката съдържа 49 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afe7fed0-8bf2-4190-8f6a-381d5324c776