Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 868 от 11.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 280/2021
Вид
Решение № 868
Подписан
11.05.2021
В сила
11.05.2021
Състав
Даниела Илиева Писарова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова

Цитирани разпоредби

  • чл.117, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3, т. 1, пр. II · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 303, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.330, ал.1, б."д" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 14 · Закон за нормативните актове
  • чл. 18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 868 гр. Варна , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20213100500280 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Д. Г. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв. И.И., срещу Решение № 260817/23.10.2020г. по описа на ВРС, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявения от И. Д. Г. с ЕГН ********** срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД с ЕИК

103002253 със седалище и адрес гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, иск с правно основание чл. 439 ГПК, да бъде прието за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп” №33, че е незаконосъобразно принудителното събиране по изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е., рег. № 894 на КЧСИ с район на действие ВОС, на вземанията посочени в издадени по ч.гр.д.№ 4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2516/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на: 670,13 лева – главница за доставени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1518500 за периода от 19.03.2009г. до 23.03.2013г. за имот, находящ се в ****, и издадени по ч.гр.д.№ 4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2414/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на: 353 лева - 1 главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер 1518501 за периода от 29.10.2008 г. до 23.03.2013 г. за обект, находящ се в ******, поради погасено по давност право на принудително изпълнение след влизане в сила на заповедите по чл. 410 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, т.к. съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства и направените от ищеца възражения, вкл. и за изтекла погасителна давност. Оспорва се извода на съда, че давността за процесното вземане е започнало да тече от 26.06.2015г., като е направена неправилна съпоставка между ППВС 3/1980г. и ТР №2/2015г. Счита се за неправилно тълкуването, че след като изп.производство е било образувано на 28.04.2014г. приложение намира ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес. Твърди се, че решаващият съд не е взел предвид фактите, че след като в периода след образуване на изп.дело взискателят е бездействал и срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е изтекъл, изпълнителното производство се счита прекратено по право и след като погасителната давност е започнала да тече от датата на образуване на изп.д.

№ 815/2014г., то сумите, предмет на изпълнение са погасени към датата на подаване на исковата молба.

Настоява се атакуваното решение да бъде отменено и постановено друго при уважаване на исковата претенция с присъждане на сторените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не изразява становище по въззивната жалба. В открито съдебно заседание, чрез пълномощник юрк.

П.В., оспорва въззивната жалба, като счита, че исковият съд е приложил правилно процесуалния и материалния закон и липсва основание за отмяна на първоинстанционното решение. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебноделоводни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните 2 по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Пред Районен съд Варна е заявен за разглеждане иск с правно основание чл.439 ГПК и чл.124 ГПК от И. Д. Г. ЕГН **********, с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп” №33, че не е законосъобразно воденето на изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е., рег. № 894 на КЧСИ с район на действие ВОС, за събиране на вземанията посочени в издадени по ч.гр.д.№ 4260/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2516/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на 670,13 лева – главница за доставени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1518500 за периода от 19.03.2009г. до 23.03.2013г. за имот, находящ се в ****, и издадени по ч.гр.д.№ 4229/2013г. на ВРС заповед за изпълнение № 2414/28.03.2013г. и изпълнителен лист за сума в размер на 353 лева - главница за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен номер 1518501 за периода от 29.10.2008г. до 23.03.2013г. за обект, находящ се в ******, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедите по чл. 410 ГПК.

3

Ищецът твърди, че Варненски Районен съд е издал срещу него и в полза на „ВиК-Варна“ ЕИК 103002253 два броя заповеди за изпълнение и изпълнителни листи, съотв. по ч.гр.д. № 4260/2013г. и ч.гр.д. № 2414/2013г., на осн.чл.410 от ГПК за суми, представляващи стойността на консумирана и неплатена вода и обезщетение за забава в плащането на главниците. Счита, че е налице новонастъпил след влизане в сила на заповедите за изпълнение факт, изразяващ се в изтекла към 23.03.2018г. погасителна давност по отношения на посочените взения, която възпрепятства правото му на принудително събиране на задължението.

В писмения си отговор ответникът „ВиК-Варна“ ЕИК 103002253 оспорва иска като неоснователен и претендира за отхвърлянето му. Твърди се, че погасителната давност е прекъсвана многократно с осъществяване на изп.действия от страна на взискателя. Счита, че влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на влязло в сила решение и в случая не е изтекла предвидената в ЗЗД петгодишна давност за принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист. Твърди, че на 24.04.2014г. въз основа на изпълнителните листи, издадени на 14.06.2013г. и 04.09.2013г., съобразно влезлите в сила заповеди, е образувано изп. дело № 815/2014г. при ЧСИ З.Д., рег. № 815 на КЧСИ. С молбата за образуване са поискани конкретни изп. действия, като на 22.05.2017г. е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. Сочи се, че на 22.07.2019г. изпълнителните листи са присъединени по изп. дело № 20188940400406 на ЧСИ И.-Л.Е., образуваното за друго вземане на ответника – взискател срещу същия длъжник, и са извършени конкретни изпълнителни действия. Настоява се за отхвърляне на иска.

Предявеният отрицателен установителен иск на длъжника, срещу когото се провежда принудително изпълнение, e да се установи несъществуването на изпълняемото право, на осн.чл.439, ал.1 от ГПК.

Предмет на изследване е дали вземанията са погасени по давност, поради неизвършване на изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години, като основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно дали са изтекли пет години от момента, дал началото на новата давност, което от своя страна е довело до погасяване на вземанията по давност.

4

От фактическа страна безспорно установено по делото е, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4229/2013г. по описа на ВРС, на

14.06.2013г. е издаден изпълнителен лист в полза на

„Водоснабдяване и канализация Варна” ООД, по силата на който ответникът е осъден да заплати главница за доставени ВиК услуги, както и мораторни лихви и съдебно-деловодни разноски. Установено е, също така, че по ч.гр.д.№ 4260/2013г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, с който И. Д. Г. е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация Варна” ООД сума по главница за ползвани и неплатени В и К – услуги, както и обезщетение за забава и съдебно-деловодни разноски.

Въз основа на изпълнителните листи по молба на взискателя от 28.04.2014г. е образувано изп. дело № 815/2014г. на ЧСИ З.Д., рег. № 808 на КЧСИ, с която е заявено искане за налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника.

На 17.05.2017г. до АВ-СВ Варна е изпратено искане за вписване на възбрана върху имоти, собственост на длъжника.

Впоследствие - на 22.07.2019г. процесните два изпълнителни листа са представени по изп. дело № 406/2018г. по описа на ЧСИ И.Е., като вземанията, предмет на същите, са присъденинени към вземането, за чието принудително събиране е образувано посоченото изп.дело и са поискани конкретни изпълнителни действия.

На 12.09.2019г. по изп.дело № 406/2018г. по описа на ЧСИ И.Е. е извършен опис на недвижим имот – нива с площ от 17.501 дка в с.Садово, собственост на длъжника. Насрочена е публична продан на посочения имот през периода от 08.12.20019г. до 08.01.2020г.

По отношение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл.439 във вр.чл.124 от ГПК всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в 5 тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност. Ищецът следва да докаже въведените правоизключващи и правопогасяващи възражения. Доколкото искът като неоснователен и недоказан е отхвърлен изцяло от исковия съд, ищецът, въззивник в настоящото производство поддържа във въззивната жалба въведените с исковата молба възражения относно недължимостта на процесните вземания.

Въззивната жалба е неоснователна по следните причини :

В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433,ал.1,т.8 ГПК (чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./) нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/ : насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.