Решение № 93 от 09.10.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Велики Преслав, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200179 по описа за 2026 година Производството е образувано е въз основа на жалба, подадена от „АНДИВА" ЕООД, ЕИК: 104687112, представлявано от: А. Д. Н. с ЕГН: **********, чрез процесуален представител – адв. Т., против Наказателно постановление № 883444-F853323, издадено на 06.04.2026 г. от С. К А. - И. - Заместник директор на ТД на НАП -Варна, с което на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗИМП/ на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 1050 /хиляда и петдесет/евро, за нарушение на чл. чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП.

В депозираната жалба се излагат твърдения, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че АНО не е взел предвид, че са били извършени необходимите проверки по отношение на лицето, реализирало печалба. Оспорва се изложената в НП фактическа обстановка и констатациите за извършеното нарушение. Адресира се искане до съда НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност да се намали наложената административна санкция.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, не се явява, не се и представлява. Представени са писмени бележки, чрез които жалбата се поддържа въз основа на първоначално наведените аргументи. Поддържа се искането НП да бъде отменено като незаконосъобразно и се претендира присъждане в полза на въззивника на възнаграждение.

Въззиваемата страна, на свой ред редовно призована не се представлява.

Представени са писмени бележки от юрк. М., който счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно е установено извършеното нарушение. Навежда аргумент, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН 1 и не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Иска от съда да постановите решение, с което да потвърдите НП и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 22.08.2025 г. в 00:30 часа била извършена проверка в обект - игрална зала за хазартни игри „Империал", находяща се в гр. Велики Преслав, ул. „Христо Ботев" N2, стопанисвана от организатор на хазартни игри /ОХИ/ - „АНДИВА" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: 104687112, при която било констатира, че дружеството в качеството му на организатор на хазартни игри има издадено удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № 0000301001 / 07.02.2025 г. от изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта и отразява актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-635/23.01.2025г.

При проверката се установило, че за ОХИ „АНДИВА" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: 104687112, са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, при изплащането на печалби на обща стойност, равна или надвишаваща 2 000.00 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, спрямо лицето Г. Х. О. с ЕГН: **********, реализирал печалба в размер на 15 000.00 лв. (петнадесет хиляди лева), спечелена на игрален автомат с идентификационен № 318706. изплатена на 12.08.2025 г., съгласно предоставено преводно нареждане.

При преглед на документите, извършващите проверката установили, че „АНДИВА" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: 104687112, като организатор на хазартни игри, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл.

10, т. 1 и т. 4 от ЗМИП, изясняване произход на средствата спрямо горепосоченото лице, не е използвал поне два от способите на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, а директно е пристъпил към изясняване на произхода чрез писмена декларация - въпросник по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни на декларатора. Установено било, че ОХИ не е предприел действия по проверка дали лицето попада в санкционните списъци по смисъла на чл. 46 от ЗМФТ вр. чл. 9, ал. 2 от ЗМФТ вр. чл. 3 от ЗМИП вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП.

При така установените факти свид. М. Д. съставил на дружествотожалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 12, ал.

1, т. 2 от ЗМИП, вр. с чл. 10, т.4 от Закон за мерките срещу изпирането на пари/ ЗМИП. Актът е редовно предявен и връчен на А. Д. Н. в качеството му на пълномощник на нарушителя на 7.10.2025 г, като въз основа на съставения акт АНО издал обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП на дружеството - жалбоподател е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 1050 евро.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по 2 делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си. От показанията на разпитания свидетел се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви, от тях се установяват резултатите от извършената проверка на място и по документи. Показанията на свидетеля - актосъставител представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият е възприел възпроизведените от тях в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Свидетелят изрично поясни, че извършените действия от страна на лицето, следвало да извърши проверката на паричните средства, изобщо не покриват изискванията на чл.12 от ЗМИП. Заяви изрично и че приложената в досието на клиента документация не е била попълнена изрядно, съобразно изискванията.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, намери от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. Доколкото се касае за нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, то съгласно чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, актът се съставя в шестмесечен срок от откриването на нарушителя и в петгодишен срок от извършване на нарушението, които срокове са спазени.

При издаването на АУАН и НП са спазени императивните изисквания, визирани в нормата на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП изисква, по отношение на контролните лица, при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, да извършат комплексна проверка на клиента, вкл. и изясняване произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от следните способи: събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга 3 информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП няма алтернативен характер, а субсидиарен такъв, доколкото е годен способ за извършване на проверка на клиента по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по ал. 1 са изчерпани, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите по ал. 1, но е достигнато до противоречива информация. В този смисъл, възможността по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е изрично уредена, като изключение от правилото, но ползването й в конкретния случай не съставлява изключващо отговорността обстоятелство, при липса на която и да е от предпоставките за прилагането й

Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото категорично се установи, че дружеството - жалбоподател не е приложило два от посочените в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП способи за изясняване на произхода на средствата, на клиента Г. О., предвидена и използвана като залог на 12.8.2025 г. парична сума, поради което от обективна страна същото е извършило на посочената дата административно нарушение по чл. 66, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 1, вр. чл.

10, т. 4 от ЗМИП.

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което съдът не е необходимо да изследва субективната страна на нарушението, към която освен вината, спадат също така причините и мотивите за извършване на деянието, които са ирелевантни.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като съобрази, че не се констатира липсата или незначителност на вредните последици или наличие на други смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което деянието е с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Това е така, доколкото процесното нарушение е формално такова, явява се довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци в сферата на хазарта - съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което и с оглед сумата по процесната транзакция, която не би могла да бъде разглеждана, като незначителна, следва да се приеме, че обществената опасност на това бездействие се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред.

4

Съдът намира, че правилно АНО е приложил в случая санкционната норма на чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, която обхваща в диспозицията си конкретното нарушение и предвижда за извършването му налагане на юридическите лица на административно наказание "Имуществена санкция" от 2000 до 20 000 лв, като АНО е наложил същата в минималния размер, която стойност се явява ответна и справедлива, съобразно обстоятелства по извършването на административното нарушение.