Определение № 37087 от 09.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37087 гр. ********, 09.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20241110103737 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „*****************” ЕАД срещу Р. И. Е. и Р. А. Е., с която са предявени кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 476,12 лева – главница, от която сумата 452,52 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,60 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 71,11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 476,12 лева – главница, от която сумата 452,52 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,60 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 71,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответниците Р. И. Е. и Р. А. Е. били клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за тях били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи 1 условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*****************“ ЕАД на потребители в гр. ********, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „*****************“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответниците ползвали доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент *********, находящ се в гр. ********, ж. к. *************, с абонатен № *******, през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., но не били заплатили цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „*********” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответниците били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.08.2023 г. по ч. гр. д. № ******** по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответниците възразили в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Р. И. Е. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И.Н..

Процесуалният представител оспорва предявените искове по само основание. На първо място оспорва наличието на облигационно отношение по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответницата. В тази връзка възразява, че титуляр на партидата за процесния имот бил другият ответник – Р. Е., поради което именно последният бил потребител на топлинна енергия и между него и ищеца е възникнало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение, доколкото услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Оспорва поставянето на ответницата в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва.

Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. А. Е. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. С.К..

Процесуалният представител оспорва предявените искове по само основание. На първо 2 място оспорва наличието на облигационно отношение по доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и ответника. В тази връзка възразява, че нямало доказателства ответникът да е бил вещен ползвател на имота през исковия период. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение, доколкото услугата била извършена от трето лице, а не от ищеца. Оспорва поставянето на ответника в забава, както и дължимостта на начислената мораторна лихва. Прави възражение за погасяване на част от процесните вземания по давност. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В исковата молба е направено искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „*********” ЕООД – фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния имот, като трето лице-помагач. Съдът намира, че искането е своевременно направено, като за ищеца е налице правен интерес от привличане на посоченото дружество, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца. Поради изложеното съдът намира, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Ответниците не оспорват количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва, поради което съдът намира, че посочените обстоятелства не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. наличието на валидно възникнали договорни отношения между него и ответниците за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период;

2. качеството потребител на топлинна енергия на ответниците през процесния период, както и обстоятелството, че същите са били собственици, респ. ползватели на топлоснабдения имот през същия период при твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността;

3. настъпването на изискуемостта на предявеното вземане за главница;

4. обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност;

5. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответниците е да докажат, че са заплатили претендираните вземания, както и всички факти, на които основават своите искания или възражения.

По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства, да бъдат изискани от третото лице-помагач изброените в исковата молба документи, както и да бъде изискано на основание чл. 186 ГПК от Столична община удостоверение за идентичност на имена на ответницата Р. Е.. Неоснователни са доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с поставени в исковата 3 молба задачи, доколкото обстоятелствата, които ще бъдат установявани с тях, не се оспорват от ответниците и са отделени от съда като ненуждаещи се от доказване.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, „*********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ********, район ******************, представлявано от управителя М.П.С. и прокуриста С.М.С., като трето лице-помагач на страната на ищеца „*****************” ЕАД по предявените от него искове.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно и субективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответницата Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 476,12 лева – главница, от която сумата 452,52 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,60 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 71,11 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.; иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 476,12 лева – главница, от която сумата 452,52 лева, представляваща 1/2 част от стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 23,60 лева, представляваща 1/2 част от стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника Р. Е. съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 71,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г.

ОТВЕТНИЦИТЕ НЕ ОСПОРВАТ количеството на реално доставената през исковия период до процесното жилище топлинна енергия, нейната цена и размера на претендираното вземане за главницата, както и размера на дължимата за процесния период мораторна лихва.

Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.