Решение № 84 от 20.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502876 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, подадена от „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, чрез пълномощника юрк. Р. С. против Решение №419 от 28.07.2025 г., постановено по гр. д. №55/2025 г. по описа на Районен съд – А., II гр. с., с което „Кредит тайм“ ЕООД е осъдено да заплати на В. М. С., ЕГН ********** от гр. А., ж.к. „***, сумата от 9852 лева, представляваща получено без правно основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда 10.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 394.08 лева, направени по производството разноски, като „Кредит тайм“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. Д. Г. Б., личен номер *** от АК-Пловдив сумата от 1000 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. за предоставена правна защита и съдействие на ищцата С..

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстнационното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се излагат доводи в тази насока. Поддържа се, че за представените от дружеството доказателства пред първата инстанция липсва процесуална преклузия, тъй като същите не са им били известни, узнати и не са могли да ги представят своевременно.

Въззивникът твърди, че е открил доказателствата след като е получил доказателства за твърдените плащания, които установил, че са погрешно разнесени по друго задължение. Предвид това счита, че неоснователно първоинстанционният съд не е допуснал представените своевременно доказателства. Посочва, че документите, които изпратили свързани с кредитното правоотношение, открили сканирани и качени на сървър.

1

Кредитното досие било унищожено вследстие на наводнение в архивното помещение на дружеството, като в тази връзка представили пред РС-А. констативен протокол от Столична община, заповед за извършване на инвентаризация №343/21.06.2023 г. и протокол за бракуване на архив. Излагат се доводи, че ищцата е получила сумата от 5000 лв. – главница по договор за заем, плащала е по договора суми, а сега дружеството трябвало да й върне голяма сума пари, като по този начин нямало да си е върнало дори главницата.

Посочва, че приема, в случай че договорът за потребителски кредит бъде обявен за нищожен, всичко над главницата следва да се върне на кредитополучателя поради плащане по нищожен договор. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение или да се върне делото за ново разглеждане на друг състав на РС-А..

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. М. С. чрез пълномощника – адвокат Д. Б., с който се взема становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че е доказано плащане с представените разписки, но основание ответникът не доказал.

Оспорва съществуването на договор за паричен заем №51310/15.01.2020 г. и погасителния план към него, както и че тези документи са били подписани от въззиваемата страна, като договорът не й бил връчван. В условията на евентуалност прави възражение за недействителност на договора и отделни негови клаузи по подробно изложени доводи.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищцата В. М. С., с ЕГН ********** срещу ответника „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД, с която е предявен иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне получена без основание сума в размер на 9852 лева /след допуснато увеличение на иска по чл. 214 ГПК/.

В исковата молба, уточнителната молба и молбата за увеличение на иска ищцата твърди, че за периода от 25.02.2020 г. до 29.12.2020 г. е заплатила на ответника 9852 лева чрез системата на „Изипей” АД и срещу разписка.

Твърди, че липсвало каквото и да било правно основание, включително и подписан договор за получаване на процесната сума. Предвид това моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от 9852 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда10.01.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД твърди, че 2 исковата молба е нередовна, тъй като не съдържала ясен петитум. Ответното дружество поддържа, че такава сумата не е заплащана към него. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, както и че ищцата не е материално затруднено лице.

С молба преди второто открито съдебно заседание по делото от 25.06.2025 г. ответникът сочи, че е открил доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните, като е посочено, че прилага договор за паричен заем №51310 от 15.01.2020 г. и погасителен план.

Първоинстанционният съд е приел, че е настъпила процесуална преклузия за ответника, поради което не е приел представените с молбата писмени доказателства.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е изложил твърдения за съществуване на основание за получаване на сумата и не е посочил доказателства, от които да е видно наличието на правно основание за получаването й, поради което искът е уважен.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

Представен е по делото на л.26 от гр.д.№55/2025 г. на АРС приходен касов ордер №0166080 от 25.02.2020 г., в който е посочено, че В. С. е заплатила сумата от 896 лв. „по № кредит 51310” на служител на ответника.

Представени са по делото на л. 27-33 от гр.д.№55/2025 г. на РС-А.: разписка №0300010665950735 от 23.03.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител А.М.П., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В.

М. С. **********”; разписка №0300010835270410 от 27.04.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител А.М.П., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С. **********”; разписка №0300011000083893 от 28.05.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител А.М.П., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С.

**********”; разписка №0300011159676828 от 26.06.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С. **********”; разписка №0300011322369616 от 26.07.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С. **********”; разписка №0300011510482049 от 29.08.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането:

„В. М. С. **********”; разписка №0300011676957487 от 29.09.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С. **********”; разписка №0300011774166924 от 15.10.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В.

М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „********** В.

М. С.”; разписка №0300012032017644 от 29.11.2020 г. от системата на 3

„Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 892 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „********** В. М. С.” и разписка №0300012213705496 от 29.12.2020 г. от системата на „Изипей” АД за превод към получателя „КРЕДИТ ТАЙМ” ЕООД на сумата от 896 лв. с наредител В. М. С., с ЕГН ********** и посочено основание на плащането: „В. М. С. **********”.

Видно от представените писмени доказателства ищцата е заплатила на ответника общо сумата в размер на 9852 лева.

По делото е разпитана свидетелката А.М.П. /сестра на ищца/, която съобщава, че през 2020 г. ищцата и е давала три пъти по 900 лева, за да ги внесе на каса на „Изипей” към „Кредит тайм” на нейно име. Свидетелката сочи, че е внесла парите, след което дала разписките на сестра си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П. преценени съобразно чл. 172 ГПК като ги намира за логични и вътрешно непротиворечиви.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ищцата за осъждането на ответника да върне получена без основание сума в размер на 9852 лева.

При фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

В конкретния случай ищцата е навела надлежни твърдения, че е заплатила на ответника сумата от 9852 лева без основание. От представените по делото разписки и приходен касов ордер се установява по категоричен начин, че ищцата е заплатила на ответника сумата от 9852 лева. Ответникът не доказа основание за получаване на сумата или за задържането на полученото. В отговора на исковата молба ответникът не е навел твърдение, че е налице основание за получаване на сумата или за задържане на полученото.

Съгласно разпоредбата на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпа и всички свои възражения.

По делото се установи, че ищцата е дала на ответника претендираната сума от общо 9852 лв. при начална липса на основание. Ответникът не доказа да е налице правно основание за задържането й. Гореизложеното обосновава еднозначен извод за основателност на главния кондикционен иск за връщане на даденото без основание в предявения размер от 9852 лв., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното й изплащането.

Константна е създадената практика на ВКС, израз на която е и решение № 129/29.06.2015 г. по гр.д. № 7040/2014 г. на ВКС, III г.о., че характерна особеност на въззивното производство е ограничената възможност за попълване на делото с нови факти и доказателства, като ответникът съгласно чл.131, ал.2, т.5 ГПК е длъжен с отговора на исковата молба да посочи всички свои възражения срещу иска и обстоятелствата, на които той се основава.

След този срок той губи правото да прави възражения, основани на факти, съществуващи и известни нему към този момент. Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са могли да посочат и представят в срок 4 в хода на първоинстанционното производство. Въззивният съд не може да се произнася по факт, на който не са се позовали в преклузивните за това срокове страните по делото пред първата инстанция. /в този смисъл Решение № 50116 от 27.11.2023 г. по т.д. № 1138/2022 г. на ВКС, ТК, I ТО/.