Определение № 23 от 20.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Велина Ем. Антонова

Михаела Хр. Буюклиева като разгледа докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно частно наказателно дело № 20265000600014 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.345 вр. чл.249 от НПК.

С протоколно определение № 1027/12.12.2025 г., постановено по НОХД № 813/2025 г., Окръжен съд гр.Хасково, обсъждайки въпросите визирани в чл.248 от НПК, е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура гр. Хасково за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отсраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Постъпил е частен протест от Окръжна прокуратура гр. Хасково срещу съдебния акт на първоинстанционния съд с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане за неговата отмяна и делото да се върне на Окръжен съд гр. Хасково за насрочване на съдебно заседание.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото и с изнесеното в протеста, и след извършената служебна проверка, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок от надлежна страна в процеса. Разгледан по същество е неоснователен.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на Окръжна прокуратура гр. Хасково, Окръжен съд гр. Хасково е приел, че в хода на 1 досъдебното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите Г. И. К. и Ф. Г. И..

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло горните изводи.

Подсъдимите Г. И. К. и Ф. Г. И. са предадени на съд за престъпления по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за подсъдимата К. и вр. чл.20, ал.2 от НК, за подсъдимата И. и вр. чл.20, ал.4 от НК.

Законосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че прокурорският акт, с който е сторено това, не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и страда от пороци. Повдигнатото с него обвинение не се характеризира с нужната яснота и прецизност. Обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, да определи предмета на доказване от гледна точка на вменените престъпления и участието на подсъдимите, както и осъществяване на правото на защита. Съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимите К. и И. да разберат в какви престъпления са обвинени и да организират защитата си по правната квалификация.

Първостепенният съд обстойно се е спрял на противоречията между различните части на прокурорския акт /обстоятелствена част и диспозитив/ относно наименованието на една от вещите, включена в предмета на престъплението по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, както и относно формата на съучастие на подсъдимата И. за престъплението по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

При внимателно запознаване с повдигнатото обвинение на подсъдимата К. за деянието по чл.249, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК прави впечатление, че престъпният състав не съдържа всички признаци от обективна страна. Липсва съставомерният признак „ако деянието не съставлява по-тежко престъпление“. Непосочването на всички елементи на престъплението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до нарушаване на правото на защита. Този порок, който е убягнал от вниманието на Окръжен съд гр.Хасково, също следва да бъде отстранен.

2

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г. на ОСНК обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В случая прокурорският акт не може да изпълни тази си функция, тъй като съдържанието му не позволява на подсъдимите К. и И. да организират защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация.

Недостатъчно точната и ясна формулировка на обвинителния акт поражда съмнения относно действителната воля на представителя на държавното обвинение за фактическата и правната рамка на повдигнатите обвинения.

Правото на подсъдимите да узнаят всички факти на обвинението и правната квалификация на престъпленията е накърнено. Това нарушава правото им на защита, което е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните.

Изложените в протеста на Окръжна прокуратура гр. Хасково доводи не оборват горните изводи.

Поради горните съображения Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното определение на Окръжен съд гр. Хасково е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а частният протест, като неоснователен, да се остави без уважение.

С оглед на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1027/12.12.2025 г., постановено по НОХД № 813/2025 г., с което Окръжен съд гр. Хасково е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Окръжна прокуратура гр. Хасково за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отсраними съществени нарушения на процесуалните правила.

Определението не подлежи на протестиране и обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4