Решение № 126 от 22.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Враца, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Румяна Огн. Маркова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20231420200100 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Б. Б., гр. **** против НП №BG27052022/4000/Р8-604/21.11.2022 г., издадено от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с което за нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП следва да се отмени, тъй като са допуснати редица процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и се твърди, че е налице неяснота на обвинението и недоказаност на извършителя на нарушението. При това и при излагането на подробни съображения в подкрепа на всяко от възраженията срещу НП, се прави искане за отмяна на санкционния акт.

В с.з. жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв. А. – АК Хасково.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Маринова, която оспорва жалбата, изразява становище за неоснователност на същата и формулира искане за потвърждаване на атакуваното НП.

1

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 27.05.2022 г., в 23:04 часа, в направление излизане от територията на Р България на ГКПП Брегово-Митница Лом, главен инспектор в отдел МП Брегово, ТД Митница Русе – Даниела Андреева, установила, че пристигналото ППС влекач, марка **** с обща техническа допустима маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя, е установено на 14.05.2022 г. в 21:28 часа на път I-1, км.8+849 от Обход Враца, като за ППС-то не е заплатена дължимата пътна такса съласно чл.10, ал.1, т.2 ЗП. С оглед на това на жалбоподателя бил съставен АУАН №BG27052022/4000/Р8-604, с който е обвинен в извършването на 14.05.2022 г. в 21:28 часа, на обходен път Враца, път I-1, отсечка км.8+130 на нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и му е връчен лично, като същият не е вписал възражения.

На 21.11.2022 г., въз основа на съставения АУАН, при идентично словесно описание на нарушението, на основание чл.179, ал.3а ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, като намира, че същата безпротиворечиво установява кога и къде е извършено деянието, възприето като нарушение, когат и къде е установено, както и при какви обстоятелстав е съставен АУАН. Доколкото, обаче същата не съдържа съществени противоречия по отношение на подлежащите за доказване факти, излагането на по-подробен анализ е ненеобходимо и обременяващо съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да се разгледа по същество.

2

Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата инстанция констатира, че и АУАН и НП са издадени от компетентни органи и са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и отговарят на реквизитните изисквания.

Установи обаче, че по делото не се доказва, че на 14.05.2022 г. именно жалбоподателят е управлявал превозното средство. Действително, на 27.05.2022 г., когато му е извършена проверка, той е бил водач на превозното средство. Но на 14.05.2022 г., когато нарушението е отчетено с електронна система, проверка за това кой е бил водач на превозното средство не е извършена. И при това условие за съда остава недоказано твърдението на наказващия орган, че именно жалбоподателя е нарушител. Несериозно е твърдението на въззиваемата страна, че при съставянето на АУАН жалбоподателя не е възразил и не е заявил, че не той е бил водача на ППС на 14.05.2022 г., при което следва да се приеме, че той е нарушителят.

Възражението срещу АУАН към момента на предявяването му, а и във всеки последващ момент, е право, а не задължение на санкционираното лице, и неупражняването на това право не може да се тълкува като признаване на авторството на нарушението, съответно не освобождава наказващия орган от задължението да докаже с необходимата категоричност, че е извършено именно от санкционираното лице нарушението, за което е издадено НП.

Останалите наведени в жалбата доводи не се възприемат като основателни и обуславящи отмяната на санкционния акт. Но предвид изложеното по-горе, приемайки, че не е доказано авторството на нарушението, настоящата инстанция счита, че атакуваното НП следва да се отмени, а жалбата да се приеме за основателна.

Предвид изхода на делото, с оглед направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, МРРБ, Агенция пътна инфраструктура, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 480 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, какъвто е минималния размер за адвокатско възнаграждение съгласно чл.8, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалата сума 3 до пълния претендиран размер от 720 лв. следва да се остави без уважение поради прекомерност.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление

№BG27052022/4000/Р8604/21.11.2022 г., издадено от директор на НТУ към АПИ, гр. София, с което за нарушение по чл.179, ал.3а ЗДвП, на И. Б. Б., гр. **** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1800,00 лв.

ОСЪЖДА МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. Б., ЕГН:**********, сумата от 480.00 /четиристотин осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата част до пълния претендиран размер от 720 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4