Решение № 297 от 16.07.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пазарджик, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200471 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „********** против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8504406503, издаден от Национално ТОЛ управление към АПИ, с който на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател. В постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител се поддържа жалбата. Излага подробни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответника по жалбата застъпва 1 становище, с което се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Ангажира доказателства. Излага доводи. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш дружеството-жалбоподател е наказано за това, че на 12.01.2021 г. в 10.08 часа е установено нарушение № BBC95C459D154345E053011F160A0DF7, с ППС товарен автомобил „******* с технически допустима максимална маса 25 000, брой оси 3, екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой 5 оси с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Подадена е тол декларация за ППС с 3 оси, а процесното е в състав с ремарке с общ брой 5 оси.

Нарушението било установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик на ППС е дружеството-жалбоподател, на което е и регистрирано ППС.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП. В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10б, ал.5 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119 лева, както и че дружеството може да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б, ал.5 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 12.03.2024 г. по пощата, 2 видно от известието за доставяне. Жалбата против ЕФ е подадена от процесуален представител на 21.03.2024 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика на ППС, да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

В настоящия случай не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че собственик на процесното ППС е дружеството-жалбоподател. На следващо място се установява и обстоятелството, че на процесната дата и място, въпросното ППС е извършвало движение по посочения пътен участък.

Като място на нарушението е посочен път I-8, километър 196+643, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

Спорният момент в настоящия казус е дали за процесното ППС за движението му в конкретния пътен участък е била заплатена съответната пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Отговорът е отрицателен и той се базира на безспорно установените обстоятелства от доказателствата по делото.

Съобразно правилото на чл.102, ал.2 от ЗДвП, изцяло в тежест на собственика е възложено задължението да не допуска движението на пътно превозно 3 средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Това ще рече, че в тежест на собственика е в хода на административнонаказателното и съдебното производство да установи, че е предприел всички необходими действия да изпълни задължението си, като неустановяването на размера и незаплащането съответната такса по ЗП се дължи на обстоятелства и събития, които той обективно не е могъл да предотврати (като например хипотезата на чл. 189ж, ал.3, т.2 от ЗДвП или други от подобно естество, включително неизправност на устройствата в системата за мониторинг). В случая се установи по категоричен начин, че за посоченото ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Подадена е тол декларация е за ППС с 3 оси, а процесното е в състав с ремарке с общ брой 5 оси, което е видно и от приложената снимка, заснета от техническото устройство. Броят оси на превозното средство е един от основните компоненти, влияещ на размера на тол таксата. ППС с повече на брой оси заплащат по-висок размер тол такса, в сравнение с тези с по-малък брой оси.

Липсват доказателства към процесната дата подаването на грешни данни да се дължи на някаква техническа грешка в бордовото устройство или системите, поддържани от националните доставчици на услуги. При неподаването на коректни данни, то собственикът на ППС не е изпълнил вмененото му по закон задължение да предприеме всички необходими действия да изпълни задължението си заплащане на дължимата тол такса.

Когато собственикът на ППС не е заплатил дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси по аргумент на чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Системата създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал на засеченото движение на ППС. В настоящия случай е налице именно такъв доклад и снимки към него. От този доклад се установява, че процесното ППС, собственост на дружествотожалбоподател на 12.01.2021 г. в 10.08 часа се движи по път І-8, км 196+643 в посока намаляващ километър, като за това ППС има валидна тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Докладът 4 от ел. система и снимките от устройството, което е част от тази система, представляват доказателства за отразените в тях факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП, а именно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Видно от Становището, изготвено от експерт анализатор в Отдел „УИСС“ към НТУ (необорено от други доказателства по делото), че при извършената проверка в ел. система е установено, че собственикът на ППС е подал тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, за ППС с 3 оси, а процесното се движи на конкретната дата в състав с ремарке с общ брой 5 оси, видно от снимката от техническото устройство. Обстоятелството, че процесното МПС е с 3 оси, но без ремарке се потвърждава и от получената справка за регистрация от сектор „Пътна полиция“ Пазарджик. Цитираната по-горе разпоредба дава възможност на контролните органи да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП и да ползват като доказателства отразените в тях данни. Видно от изготвеното становище на контролния орган е, че той е изготвил същото на база именно данните от доклада, създаден от ел. система, но също така и предвид справката за подадените тол декларации и маршрутни карти от собственика на ППС и данните за същото, които са изведени от информационните масиви на АПИ- БГ ТОЛ.

При това положение разпоредбата на чл.189е, ал.8 от ЗДвП императивно разписва доказателствената стойност на създаваните доклади от ел. система и приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал от устройството, което е засякло движението на ППС и нарушението и съответно заснело ППС, както и на становището на контролния орган, което се базира на данните от последните.

При така установените по безспорен начин факти, съдът намира, че нарушението е осъществено от обективна страна от дружествотожалбоподател, като въпросът за вината не подлежи на обсъждане, тъй като в случая субект на нарушението е ЮЛ. В закона ясно е разписана възможността 5 за ангажиране на административнонаказателната отговорност на собственика на ППС в случаите на констатиране на незаплатена съответна (изцяло или частично) пътна такса при движение на негово ППС по път от републиканската пътна мрежа, за който се събира тол такса.

Въз основа на изложеното по-горе и в съответствие с разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП, правилно е бил издаден обжалваният ЕФ и то по образец утвърден от управителния съвет на АПИ. ЕФ съдържа всички реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и е издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона. Правилно е била наложена и имуществена санкция в размер на 2 500 лева, който е твърдо фиксиран от закона.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите, изложени в депозираната жалба и в писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя. Налице е правна възможност за издаването на процесния ел. фиш. Той съдържа всички реквизити, изчерпателно изброени в чл.189ж, ал.1 от ЗДвП и е издаден при спазване на всички материално-правни и процесуални изисквания, в съответствие с целта на закона. Налице е описание на нарушението, посочени са мястото и времето на неговото извършване.

Посочено е, че ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1. т.2 от Закона за пътищата, тъй като валидна тол декларация за преминаването но платената категория е по-малка от измерената. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в частично незаплатена дължима съответна пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за посоченото ППС, като наказващият орган е конкретизирал, че това изпълнително деяние е осъществено.