Протокол № 1347 от 07.07.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1347 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И.нка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20255220100982 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:25 часа се явиха:

АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД

(ищец), редовно призован чрез юрисконсулт Г. В. Б., не изпращат представител.

Съдът ДОКЛАДВА молба вх.№ 19425/30.06.2026 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД, ЕИК: 207172780, със седалищен адресна управление: гр. София, п.к. 1527, ул. П. В.” № *. , етаж *, представлявано от Изпълнителния директор Я. Б. Я. Чрез процесуален представител: юрк. Г. Б. Съдебен адрес за получаване на книжа: град София, п. к. 1527, ул. П. В." № *. , етаж *, [email protected] По ГД № 982/2025г. насрочено за 03.07.2026 г. от 13,25 ч. на ОСЗ Производството по делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.07.2026 г. от 13:25 часа.

Поради служебна ангажираност е в невъзможност да се яви в предстоящото открито съдебно заседание и моли да разгледате делото в мое отсъствие.

Моли да се даде ход на делото, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

Поддържа исковата молба. На основание чл. 127, ал. 2 от ГПК моли съда да приеме доказателствата, представени с исковата молба, като конкретните обстоятелства, които ще доказват с тях, са възникването на правоотношението 1 и неговите условия.

Няма възражения относно доклада по делото и моля същият да бъде приет за окончателен.

Запозната е с изготвеното заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. Моли същата да бъдат приета по делото. Нямам въпроси към вещото лице.

Няма да сочи нови доказателства.

С оглед процесуалното поведение на ответника и евентуални оспорвания в съдебното заседание, моли да й бъде предоставена възможност във връзка с тях да ангажирам допълнителни доказателства.

Във връзка с отговора на исковата молба и разпределението на доказателствената тежест, излага следното становище:

Процесният договорът за заем не е сключен в противоречие на разпоредбите на ЗПК Същият е сключен по ясен и разбираем начин, на хартиен носител с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.

Освен това в чл. 143 ЗЗП, в който е транспонирана ДиректИ. 93/13 ЕИО от 05.04.1993г., конкретно чл.З, е уредена т. нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1] всяка неиндивидуално определена уговорка в 2 негова вреда, която 2)не отговаря на изискването за добросъвестност и 3)води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно. В чл. 145 от ЗЗП, който отразява заложеното вчл. 4от ДиректИ. 9 3/13 ЕИО от 05.04.1993г., изрично е посочено, че „1) Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи." Следва да се има предвид , че ГПР е посочен ясно в чл.З, ал.1, т.8 от сключения договор за заем. Годишният процент на разходите е в размер на 49.36 % и не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България - основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта /виж Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения/. ГПР представлява „печалбата" на кредитора, под формата на „договорна лихва“ и „другите разходи", пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. По настоящия договор за паричен заем ГПР е фиксиран.

Посочена е и общата сума за плащане по договора. Механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в приложение № 1 към ЗПК, като няма законово изискване механизмът да бъде посочен и в договора за паричен заем.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, че при посочване на годишния процент на разходите (ГПР) следва да се посочат допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези допускания, които биха довели до промяна в ГПР, а не простото повтаряне на всички изброени в т. 3, б. б. „а" „м" от приложение № 1 на ЗПК допускания. В конкретния случай договорът за кредит не съдържа възможности за промяна в ГПР като резултат от липса на 3 конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на лихвата в различни периоди от действие на договора, ГПР е изчислен на база първоначално уговорения размер на лихвата. Т. е. в договора не е уговорена възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени и уговорени допълнителни допускания. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното считаме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в рамките на Европейския съюз, в това число и в България, има нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на ГПР.

Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.

Нормата на чл. 11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата „допускания“ тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл. 19 от ДиректИ. 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи.

Първата група са базови допускания /чл. 19, т. 3 ит. 4 от ДиректИ. 2008/48 и т.

3 букви „а" и „6" Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания /чл.

19, т.5 от ДиректИ. 2008/48 и т. 3 букви - „в", „г", „д", „е“, „ж", „з", „и", „к", „л", „м“ към ЗПК/. Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж" на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето, за да се 4 изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая /т. 2 б. „г" от Приложение Ne 1 към ЗПК/, което е детайлно разяснено в решение на СЕС С-290/2019г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а" на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока,за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.

Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното считаме, че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При изчисление на ГПР, съгласно чл. 19. ал. 1 от Закон за потребителския кредит, са взети предвид всички разходи по кредита, като в настоящия случай това е само лихвата. Съгласно ал. 3 на член 19 на ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. В ГПР по договора не се включва, а и не следва по закон да се включва възнаграждението по сключен договор за гаранция, тъй като дължимостта на това възнаграждение е въз основа на отделни облигационни отношение, възникнали в следствие на сключен Договор за предоставяне на гаранция.

По отношение на възраженията, наведени в РИМ за липса на доказателства относно предаване на заемната сума от 3000.00лв. считам същите за неоснователни като съображенията ми за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.З.ал. 2 от процесния договор с подписването на същия, заемателя удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договора има силата на разписка за предадената, съответно получена сума като отделно оттова е издаден Разходен касов ордерИ 75/24.05.2022 г. от„ВИ. кредит“ ООД на И. А. Х. за сумата 3 000.00 лв. с основанието за изплащане на сумата „отпускане на кредит 5823539".

Изготвената съдебно-счетоводна

5 експертиза също удостоверява обстоятелството за предадена, респективно получена заемна сума, уговорена между страните по процесния договор за заем.

Следва да се приеме за безспорно, че сумата от 3000.00лв. представляваща отпуснат заем е предоставен на ответника по силата на процесния договор.

Във връзка с наведените в отговора на исковата молба твърдения, че цесията няма действие спрямо ответника считам, че същите са неоснователни като излагам следните съображения за това:

На 01.12.2016г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022г.) -ЦЕСИОНЕР и „БИ. КРЕДИТ" ООД, ЕИК: 201995287 - ЦЕДЕНТ е сключен Рамков договор за прехвърляне на задължения /цесия/, който урежда както настоящите отношения между страните към дата на сключване на договора, така и техни бъдещи такИ..

Разпоредбите на Договора за цесия предвижда, че страните се съгласяват при спазване условията на договора на месечна база да прехвърлят вземания като всяка една партида ще се индивидуализира в ново Приложение №1 със съответната нова дата, от която посочените в него вземания ще се считат за прехвърлени/цедирани. Изрично е уговорено, че всяко ново Приложение №1 е неразделна част от Договора за цесия и ще има сила и значение на допълнително споразумение. В настоящия случай вземанията по процесния договор за заем са прехвърлени в полза на ищцовото дружество с подписване на Приложение №1 от 03.01.2024г. Считано от тази дата „БИ. КРЕДИТ" ООД прехвърля/цедира вземане по договора за заем в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, считано от 25.11.2022г.) Въз основа на гореизложеното неоснователни са твърденията, наведени в отговора на исковата молба, че договора за цесия не е произвел траслативен ефект по отношение на вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.