Решение № 4684 от 14.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4684 гр. Пловдив, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330116038 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата М. Д. Д. е предявила против „Кинти БГ“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка от 487, 20 лв. от Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025 г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и поради допуснато нарушение на чл.

143, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба „Кинти БГ“ ЕООД е предявил против М. Д. Д. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 700 лв. (357, 90 евро), представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025г., подлежаща на връщане, поради неговата недействителност, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 24.03.2026 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че между нея и „Кинти БГ“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025 г., по силата на който в нейна полза била предоставена сумата от 700 лв., при установен годишен лихвен процент 1 от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %. Поддържа, че е поела задължение да върне сумата от 811, 84 лв., разпределена на осем вноски.

Сочи, че в чл. 10 от договора е установено задължение за заплащане на неустойка, ако не предостави обезпечение по чл. 20 от договора. Твърди, че в тази връзка е начислена неустойка в размер на 487, 20 лв., разпределена на осем вноски, всяко от които добавена към дължимата главница и договорна лихва по договора, като по този начин общата месечна погасителна вноска възлиза на 162, 38 лв. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в последния не е посочен договорният лихвен процент и условията за прилагането му, както и размерът на възнаградителната лихва, която следва да бъде заплатена. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на неустойка, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на неустойката в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на неустойка в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага съображения за недействителност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, доколкото последната е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че с установеното задължение за заплащане на неустойка се достига до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Сочи, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

1, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея от 487, 20 лв. е в размер на над 50 % от сумата на отпуснатия кредит от 700 лв. Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.

1, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на такса, която е в необосновано висок размер. Счита, че по този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кинти БГ“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който признава исковата претенция като основателна. Твърди, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото не е дал повод за предявяване на иска и разноските следва да се възложат на ищеца.

В насрещната искова молба, обективирана в отговора на исковата молба, ищецът по насрещния иск „Кинти БГ“ ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответната страна 2 заемната сума в размер от 700 лв. (357, 90 евро) по банкова сметка, посочена в чл. 3 от договора, на която ответникът е декларирал, че е титуляр, като преводът на заемната сума е извършен на датата на сключване на договора.

Твърди, че за погасяване на задължението не са постъпвали суми. Поддържа, че при обявяване на кредита за недействителен потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита на основание чл. 23 ЗПК, като предявява насрещен иск за сумата от 700 лв., представляваща стойността на главницата.

По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещния иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответницата по насрещната искова молба – М. Д. Д., е депозирала отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане със сумата от 744, 95 евро, заплатена от нея по процесния договор за кредит № .... и сумата от 761, 87 евро, заплатена от нея по договор за кредит № ...... По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения насрещен иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съединен с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата на чл. 10 от Договора, който да бъде разгледан при условията на евентуалност, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК.

С определението за насрочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 700 лв., която е усвоена, както и че в посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на неустойка от 487, 20 лв.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ..../15.05.2025 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 700 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 811, 84 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 111, 84 лв., на 8 погасителни вноски – в срок до 15.01.2026 г. Установен е лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 65 %.

В клаузата на чл. 20 от Договора страните са постигнали съгласие, че 3 кредитополучателят следва в срок от три работни дни от датата на сключване на договора да обезпечи задължението си с осигуряване на поръчителство от едно физическо лице, което да отговаря на следните условия: 1. брутен осигурителният над 1 400 лв.; 2. работещо по трудов договор с най-малко 6месечен стаж при последния работодател; 3. да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с просрочие над 30 дни и 4. да не е страна по договор за кредит, сключен с „Кинти.БГ“ ЕООД.

В разпоредбата на чл. 10 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка, при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, която е в размер от 6, 09 лв. плюс 0, 290 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0, 290 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не е обезпечен.

Видно от представения по делото погасителен план е, че задължението за неустойка е разсрочено на вноски с размер от 60, 90 лв. на вноската за неустойка, която се добавя към размера на погасителната вноска от 101, 48 лв., като общия размер на задължението за неустойка възлиза в размер на сумата от 487, 20 лв.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.

23 ЗПК.

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания

4

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.