Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6 от 06.01.2026, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно частно гражданско дело 409/2025
Вид
Определение № 6
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, СТЕЛА ИВАЙЛОВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Търговище, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. И.

Членове:

БОРЯНА СТ. П.А

С. ИВ. И. като разгледа докладваното от С. ИВ. И. Въззивно частно гражданско дело № 20253500500409 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ф. Б. 2***“ ООД, действащо чрез адв. Ц. И., срещу протоколно определение от 28.02.2025 г., постановено по гр.д. № 337/2024 г. по описа на РС-Търговище, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, на основание чл.

130 ГПК.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съгласно събраните в хода на производството доказателства страните по делото са съсобственици на процесното дворно място, по отношение на което същите не са постигнА. съгласие за неговото ползване. Видно от представения протокол от общо събрание на етажната собственост, ответниците по делото са оттеглили предварително даденото им съгласие за ползване на част от имота от ищеца чрез поставянето на преместваеми съоръжения (маси и столове).

Независимо от изложеното, жалбоподателят поддържа, че не е търсена защита от съда по повод на въпросния протокол на етажната собственост. Счита, че съдът не може да прекрати производството на основание чл. 130 ГПК, когато преценката за неговата допустимост зависи от установяването на твърдените в молбата факти на база ангажираните по делото доказателства, какъвто се явява процесният случай. Моли се за отмяна на постановения акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Направено е искане за отвод на Окръжен съд-Търговище с оглед участието в делото на адв.

Н. С. и нотариус Г. Г., на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.

Ответниците по частната жалба В. Ц. Ц., Е. Н. Г. и Г. И. Г., чрез 1 упълномощения им процесуален представител адв. Ю. К., съответно ответниците Ш. М. М. и М. Ш. М., чрез назначения им особен представител адв. Ю. К., са оспорили жалбата по съображения, че обжалваният акт е правилен. Посочват, че с проекта за доклад съдът е дал указания на ищеца да представи доказателства за това кои лица са съсобственици на дворното място и кои на жилища в построената в него сграда и при какви квоти, които не са били надлежно изпълнени. В тази връзка като доказателство по делото е представен нотариалният акт за собственост на ответницата М. Х., видно от който същата е собственик на обект в сградата, находяща се в поземления имот, но не е съсобственик по отношение собствеността на самия поземлен имот. В открито съдебно заседание, проведено на 09.01.2025 г., съдът отново е дал указания на ищеца, като му е издал и удостоверения с оглед тяхното изпълнение. В съдебно заседание на 27.02.2025 г. указанията са останА. неизпълнени, доколкото е представено удостоверение от Служба по вписванията – Търговище, от което не може да се направи извод за страните в съсобствеността. Същевременно, ищецът поддържал твърдения в исковата молба и в о.с.з. за лишаване на доверителите му от правото да участват в общо събрание на етажната собственост, което довело до невъзможност за определяне на правилната правна квА.фикация на иска. Моли се за потвърждаване на поставения акт.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на подадената частна жалба от останА.те ответници по нея А. А. М., М. К. М., Ж. В. Ж., О. А. Х., Р.

М. М., Ш. Б. А., Х. М. М., В. С. Р., Н. В. Б. и М. Т. Х..

Окръжен съд – Търговище, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

По направеното искане на частния жалбоподател за отвод на Окръжен съд-Търговище с оглед участието в делото на адв. Н. С. и нотариус Г. Г. съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ГПК не може да участва като съдия по делото лице, по отношение на което е нА.це някое от основанията за отвод, визирани в т. 1-6 на същия член. Още при извършване на разпределение на делото пред въззивния съд от списъка на възможни съдии е изключена съдия Даскалова, на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 ГПК, видно от протокола от избор на съдия-докладчик от 27.11.2025 г. По отношение искането за отвод на съда с оглед участието на нотариус Г. не са изложени конкретни доводи, като настоящият състав намира, че не е нА.це нито една от визираните от законодателя хипотези по чл. 22, ал. 1 ГПК, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

2

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „Ф.

Б. 2***“ ООД срещу „Т. И.“ ООД, А. А. М., М. К. М., Г. И. Г., М. Ш. М., Ш. М.

М., В. Ц. Ц., Е. Н. Г., Ж. В. Ж., О. А. Х., Р. М. М., Ш. Б. А., Х. М. М., В. С. Р.,

Н. В. Б. и М. Т. Х., всички от гр. Т., с която е предявен иск за разпределение на ползването на ПИ с идентификатор № *** с площ от 350 кв.м. по КК на гр.Т., в който е построена сграда, в която страните са етажни съсобственици. Ищецът твърди, че е собственик на два самостоятелни обекта – за търговска дейност, находящи се в гр. Т., ул. „Ст. п.“ № **, представляващи кафе-сладкарница „У.“ и работилница към същата, които обекти се намират в сграда с ид. № ***, и са със съответните идентификатори № *** и ***, като същият е притежател и на общо

17,54 % идеални части от правото на собственост върху парцела, върху който е разположена сградата. Посочено е, че за 2023 г. ищцовото дружество е получило разрешение от главния архитект на общината за поставяне на маси и чадъри пред обекта предвид представеното писмено съгласие на останА.те собственици, но при подаване на заявление за разрешение за 2024 г. се установило, че е проведено събрание на етажната собственост на сградата, което е приело решение за очертаване на места за паркиране в недвижимия имот. Именно този протокол бил представен в община Търговище с искане да не бъде издавано разрешение за поставяне на маси и чадъри в имота. Изразено е становище, че е извън правомощията на събранието на етажната собственост да решава въпроси, които следва да бъдат разрешени по реда на Закона за собствеността. Моли се за постановяване на решение за разпределението на ползването на съсобствената вещ поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 350 кв.м. между съсобствениците му.

За да постанови обжалваното определение от 28.02.2025 г., районният съд е приел, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е недопустимо, тъй като, с оглед направените уточнения по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК в проведеното о.с.з., ищецът е поддържал, че даденото съгласие относно ползването на определена част на имота от ищеца е било оттеглено от останА.те съсобственици, но доколкото се касае за решение на общо събрание, то защитата срещу това решение би следвало да се провежда по реда на Закона за управление на етажната собственост. От друга страна, твърденията на ищеца за действията на управителя на етажната собственост, изразяващи се в представяне на въпросния протокол от общото събрание в административното производство при Главния архитект, довели до постановения отказ за поставяне на преместваеми обекти в дворното място, навеждат към извод за възможна защита на ищеца с негаторен иск по реда на чл. 109 ЗС. По отношение на цитираната от ищеца Наредба на общината относно условията и реда за даване на разрешение за разполагане на преместваеми обекти, съдът е приел, че представлява административна процедура, която не касае по никакъв начин отношенията или правата по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията 3 относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби. В това производство съдът действа при условията на пълен въззив и служебно проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Както правилно се е позовал районният съд в постановеното определение по чл. 140 ГПК, съгласно чл. 38 ЗС дворното място е обща част към етажната собственост, но това е така само когато всички етажни собственици са съсобственици и на дворното място и те са изразили изрично воля дворното място да бъде обща част. Касае се до хипотеза, при която е нА.це пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.

В този случай, когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост и всички собственици на самостоятелни обекти притежават и съответни идеални части от дворното място, незастроената част на дворното място представлява обща част на сградата. Начинът на ползване и управлението на тази незастроена част се определя по решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост по реда на ЗУЕС.

Когато обаче не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост притежават идеални части от дворното място, то незастроената част на дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Тогава ползването на този двор се извършва по реда на чл. 32, ал. 1 ЗС – по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината от вещта, а при непостигане на мнозинство въпросът се решава от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Ако няма възможност всички съсобственици да ползват съсобствения двор, то лишените от ползване имат право на обезщетение по чл.

31, ал. 2 ЗС. В този случай разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено /Решение № 661 от 02.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1437/2009 г., I г.о., Решение № 201 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр.д. № 2616/2018 г., I г.о и Решение № 57 от 29.06.2021 г. на ВКС по гр.д. № 3007/2020 г., II г.о./.

В настоящия случай липсват данни дА. всички етажни собственици /притежатели на самостоятелни обекти в сградата/ са собственици и на идеални части от терена /предвид липсата на ангажирани доказателства за собствеността на всички самостоятелни обекти в жилищната сграда/. НА.це са обаче данни за нА.чието на ответник по делото (М. Т. Х.), който съгласно представения в настоящото производство документ за собственост притежава единствено идеални части от сградата, но не и от поземления имот, върху който е построена същата – нотариален акт № 25, том X I V, дело № 4

2633/18.10.2011 г. на Служба по вписванията – Търговище (л. 33 от в.ч.гр.д. № 409/2025 г. по описа на ОСТ).

Същевременно обаче разпореждането със самостоятелния обект винаги включва и принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и дворното място, респ. правото на строеж върху дворното място, дори и когато не са посочени в акта, обективиращ разпореждането. В този смисъл когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател върху общите части, макар това да не е упоменато изрично в нотариалния акт – Решение № 54 от 20.06.2016 г. на ВКС по к.гр.д. № 4977/2015 г.; Решение № 138 от 04.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 265/2009 г., І г.о.; Решение № 154 от 01.12.1964 г. на ОСГК на ВС по гр. д. № 131/64 г.

Изложеното намира приложение в хипотеза, при която дворното място е обща част. Дворът извън застроената му част е сред изрично изброените в чл.

38 ЗС като обща част. Той обаче не е обща част по естеството си, а по предназначение, защото етажната собственост може да съществува и без него.

Като обща част по предназначение, неговият статут би могъл да бъде променен по общо съгласие на собствениците или по разпореждане на закона.