Решение № 141 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. П., 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Стоянка Ст. К.ва като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500068 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №1169/01.11.2023 г., постановено по гр.д. № 20215220103705 Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. М., общ. К., ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Б., ул. "Ш." № 44, против М. К. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. "Т." № 31, за унищожаване на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 27 от ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 24 от 27.07.2020 г., том V, рег. № 7265, н.д. 761 на нотариус А.И., вх. № 448/27.07.2020 г., акт № 168, том 15 на съдията по вписванията при РС - П., с който К. Н. Т. лично за себе си и като пълномощник на сестра си В. Н. Т. е продал на М. К. К. собствената на Т. 1/2 идеална част от УПИ VI-25 в квартал 5 по плана на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с площ 615 кв.м., заедно с притежаваната от двамата продавачи масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 24 кв.м., намиращи се в дворното място, като сключен при условията на измама.

Отхвърлил е иска на К. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в с.

М., общ. К., ул. "Р." № 10, и В. Н. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.

Б., ул. "Ш." № 44, против Ф. Я. Я., ЕГН **********, с адрес в с. К., общ. С., ул. "Т. и ч." № 7, за признаването на ищците за собственици по наследство на 1/2 идеална част от УПИ VI-25 (парцел шести за имот с планоснимачен номер 1 двадесет и пет) в квартал 5 (пети) по плана на с. К., общ. С., ул. "П." 8, с площ 615 кв.м., при съседи: УПИ ХП-22, УПИ V-24, УПИ ХШ-25 и улица, заедно с масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 24 кв.м., намиращи се в дворното място, и за осъждането на ответника да им предаде владението на описания имот.

Оставил е без разглеждане иска, предявен от М. К. К. против К. Н. Т. и В. Н. Т. за осъждането на ответниците да и заплатят сумата 9700 (девет хиляди и седемстотин) лв., представляваща дадена без основание цена по описания в решението договор за покупко-продажба.

Оставил е без разглеждане иска, предявен от Ф. Я. Я. против К. Н. Т. и В. Н. Т. за осъждането на ответниците да му заплатят сумата 24000 (двадесет и четири хиляди) лв., представляваща стойността на подобрения, направени в описания по-горе имот.

Осъдил е К. Н. Т. и В. Н. Т. да заплатят поравно на Ф. Я. Я. сумата 3000 лв., представляваща разноски по делото.

Осъдил е К. Н. Т. и В. Н. Т. да заплатят поравно на М. К. К. сумата 2128 лв., представляваща разноски по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Т. и В. Т. в частта, с която районният съд е отхвърлил предявените от ищците искове с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел, че при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на сключения договор, тъй като страната съзнавала ясно какво е съдържанието на договора, но действала със съзнанието, че последиците от сключването му няма да настъпят. Цитира се практика на ВКС, според която погрешната представа на едната от страните относно съдържанието и предмета на договора е достатъчно основание за неговото унищожаване по чл.29 от ЗЗД.

Необходимо било да е налице формирана невярна представа за действителното положение у лицето, което следва да направи изявление за сключването на сделката. Това заблуждение можело да се отнася до всички елементи на фактическия състав на сделката. Измамата като основание за унищожаемост на сделката следвало да е опорочила волята на лицето така, че ако то е действало, съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава сделка. Измамата следвало да бъде изрично отграничена от привидните сделки по чл.26, ал.2 от ЗЗД и различието между тях на първо място се отнасяло до правните им последици: привидните сделки били нищожни, докато договорите, сключени при измама, били унищожаеми. Поважното било обаче, че при измама невярната представа била създадена у една от страните, за да бъде мотивирана да сключи сделката, докато при 2 привидната сделка измамата винаги била насочена към трети лица, т.е. не се желаят правните последици, а е създадена само привидност за наличие на договор. Жалбоподателят твърди, че районният съд, макар и очертал предмета на спора, не е разгледал предявения иск съобразно изискванията на чл.27 вр.чл.29 от ЗЗД, каквато правна квалификация бил дал на спора.

Изводите му не били в съответствие нито с дадената правна квалификация, нито с установените юридически факти, от които следвали съответни правни изводи. Съдът не бил взел предвид и не бил изложил мотиви относно психичния мир на Тренчев и не бил отговорил на въпроса дали той е лесно внушаем и манипулируем. В заключение се твърди, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, като бил обсъдил института на привидните сделки и съчетанието на привидна със симулативна сделка.

Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените от К. и В. Тренчеви искове да бъдат уважени с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. К. К. и Ф. Я. Я. чрез техния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно с присъждане на разноските за тази инстанция. Изложени са подробни доводи относно правилността на решението, предмет на въззивно обжалване.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по селото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против М. К. и Ф. Я. ищците К. и В. Т.и са твърдели, че през лятото на 2020 г. К. Т. правил ремонт на останалата в наследство от неговия баща къща в с. К., която притежавал в съсобственост със сестра си – ищцата В. Т.. При ремонта му помагали срещу заплащане С.Л.Д. и неговият брат. Станало дума за затрудненото финансово положение на Т. и за желанието му да стегне къщата и да си направи баня и С. му казал, че има приятел, който има заложна къща в гр. П. и давал много хубави заеми срещу залог, при който К. можел да заложи самата къща. Свързал го със собственика на заложната къща, с когото се договорили ищецът да заложи имота си в полза на негов човек, което трябвало да стане пред нотариус.

Собственикът на заложната къща обяснил на Т., че формално ще прехвърлят имота като залог на негова приятелка, но имотът си оставал негов и той можел да продължи да си живее там и да прави ремонт, а когато се издължи, щели да му го прехвърлят отново. Ищецът се съгласил, разказал всичко това на сестра си и тя му дала пълномощно, с което да се разпорежа и с нейния дял 3 от имота. Така на 27.07.2020 г. С. завел Т. при нотариус, където го чакало момиче, приблизително на възрастта на Т., което се представило като Мария.

Двамата обяснили на Т., че каквото и да му прочете нотариусът, то щяло да бъде само формално и прикривало залога. Дали му сумата 10 500 лв. На връщане с автомобила на С. спрели пред магазин, от който, по препоръка на С., Т. решил да си купи маратонки, защото неговите собствени били вече овехтели. Слезли от колата и тръгнали, но по пътя към магазина С. казал, че си е забравил телефона и се върнал в автомобила. Когато и ищецът се върнал, установил, че от автомобила липсва суичърът му, в който се намирали парите и телефонът му. С. се тюхкал изненадан, но Т. разбрал, че всичко това е организирана измама. Тя завършила с осъдителна присъда за С. Д. по НОХД 1169/ г. на Районен съд - П.. С нотариалния акт от 27.07.2020 г. ищецът бил продал на К. своя и на сестра си дялове от наследствения им имот - двуетажна масивна къща, лятна кухня и дворно място, за сума, посочена в нотариалния акт като 5500 лв. Твърдял е, че сделката била сключена чрез умишлено въвеждане на Т. в заблуждение от ответницата К.. Само три месеца след това К. продала имота на другия ответник - Ф. Я.. Твърдял е, че умишлените действия на К. с помощта на С. Д. били създали у Т. невярна представа не за съдържанието на договора, а за това, че последиците му няма да настъпят.

Според ищеца имотът трябвало да обезпечава заем и волята на Т. не е била да прехвърли правото си на собственост на друг. Така той въвел и сестра си в заблуждение, че само залага къщата.

Иска се унищожаване на договора, сключен с нотариален акт № 168, том 15, вх. № 448 от 27.07.2020 г. на нотариус А.И., на основание чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 27 от ЗЗД.

Съединен с иска за унищожаване на сделката е и втори иск - за признаване за установено по отношение на втория ответник Ф. Я., че ищците са собственици на имота и се иска тяхното осъждане да предаде владението на ищците на основание чл. 108 от ЗС.

В срока по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците. М. К. счита иска за изцяло неоснователен. Отрекла е да познава С. Д. и да е уверявала ищеца в описаните в исковата молба обстоятелства - че получава заем или че каквото и да му прочете нотариусът, ще бъде само формално и ще прикрива залог. Твърдяла е, че не познава лицето, което е придружавало ищеца при сделката, и не е разговаряла с него. Продажната цена според нея била 9700 лв. и била изплатена напълно на Т.. Той имал ясна представа за вида и последиците на договора, в подкрепа на което бил и фактът, че веднага след сделката той напуснал имота, изобщо не се е връщал в него и не е предприемал каквито и да било действия да го ремонтира, а едва година и половина след сделката се решил, че е измамен. Тези действия 4 според ответницата представлявали потвърждаване на сделката по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗД, дори ако тя е унищожаема.

Ответникът Ф. Я. също е изразил становище за неоснователност на исковете и за недопустимост на иска с правно основание чл. 108 от ГПК, поради това, че Я. се легитимирал като собственик и липсвала една от предпоставките за уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Твърдял е, че знаел от К. Т., че имотът се продава, но докато реши да го купи, разбрал, че е продаден на М. К.. Свързал се с нея, уточнили условията и сключили сделката, но когато след 20 дни Я. се свързал с Т. във Фейсбук, за да го попита на кого се води партидата за тока, ищците се ядосали, че са го продали на безценица, когато научили за каква сума го е купил Я.. На разговора присъствали както сестрата на Т., така и съпругата на Я.. Заявил е, че е извършвал наложителни ремонтни дейности по имота.

Двамата ответници са предявили насрещни искове срещу ищците при условията на евентуалност, ако главният иск бъде уважен. Ищците по насрещните искове молят ищците по първоначалните искове да бъдат осъдени да заплатят на К. на осн. чл. 34 от ЗЗД сумата общо 9700 лв., представляващи продажна цена на имота, а на Я. - на осн. чл.72, ал. 2 от ЗС сумата от 33650 лв., предявена като частичен иск от общо 10000 лв., представляваща стойност на извършения ремонт - труд и материали, изброени по пера в насрещната искова молба. В хода на делото размерът на иска е увеличен на 24000 лв. Ф. Я. е направил и възражение за право на задържане на имота на осн. чл. 72, ал. 3 от ЗС до заплащането на подобренията.

В срока по чл.131 от ГПК по насрещните искове са постъпили отговори от К. и В. Т.и на всеки от двата насрещни иска. По иска, предявен от М. К., те са заявили, че на първо място, не разполагат с отговора на исковата си молба и ако в него липсва изрично оспорване на иска, то би следвало да се счита, че К. признава иска и тогава нейният иск под условие - ако искът срещу нея бъде уважен - нямал изрична и ясна претенция и бил недопустим. Изложили са доводи за недължимост на връщането на сумата 9700 лв. като продажна цена: твърдели са, че тя не е била получена като такава, а като заем; липсвало отпаднало основание, тъй като такова изобщо не е имало. Заявявили са, че не оспорват самото нотариално производство, но Т. е бил със съзнанието, че каквото и да му се прочете, то е само формално. Заявил е, че е неоснователно искането за изслушването му по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като той ясно е дал отговор каква сума е получил, съответно че не е получил сумата 9700 лв. като продажна цена. Представя справка от Агенцията по вписванията, от която е видно, че както М. К., така и свидетелят У., когото тя ще води, участват в множество имотни сделки.