Решение № 550 от 05.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Кърджали, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20245140101618 по описа за 2024 година

Предявени са, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, обективно съединени искове на „СТИЛМЕДСА“ ЕООД, ЕИК 108686659, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх.А, ет.2, ап.7, представлявано от Л. Б. Ч., чрез адв. С. М.,против Община Кърджали, ЕИК 000235920 със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, бул. „България" № 41, представлявано от Е.

Е. М. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 12 086.70 лева с ДДС - главница по фактура № ********* от 18.10.2023 г., представляваща вземане за извършена продажба и доставка на инертни материали по протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023г., както и сумата в размер на 1831.98 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.10.2023 г. до 21.11.2024., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2024г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 575 от 12.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1258/2024 г. на РС-Кърджали.

В исковата молба се твърди, че ищеца „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД извършил доставка на инертни материали, а именно филц и пясък за стадион "А. " В гр. К. като сключеният договор за покупко-продажба на стоки бил обективиран в процесната фактура, с предмет на договора доставка на стоки . Изложено е, че видно от протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023г стоката е получена от Н. В. – началник отдел „ИКС“ при Община Кърджали. Твърди се, че продажната цена не е платена от ответника. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.

Ответникът Община Кърджали, чрез адв. Г. Б., в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция и иска нейното 1 отхвърляне. Оспорва изцяло съществуването на изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Сочи, че липсват доказателства за възлагане от страна на ответника на доставка на стоката, която е описана в представената фактура. Не са налице доказателства за място, дата и на кого са доставени процесиите материали не са налице приемо-предавателни протоколи или други документи, които да доказват извършването на доставката. По отношение на представената фактура се твърди, че същата е подписана от лице, което няма представителна власт, не е упълномощавано да поръчва и приема доставка на материали.

Дори и да се приеме, че това е подписът на посоченото в исковата молба лице, същото няма правомощия да поръчва и приема доставка на материали за сметка на Общ. К. Твърди се, че за да бъде сключен посочения в исковата молба договор за ответната община е налице формална процедура, която следва да бъде спазвана и която започва с докладна от съответния кмет на населено място до кмета на община Кърджали. След като бъде разгледана и одобрена, необходимата стока се поръчва именно от общ. К. и след съставянето на протокол за предаването й, се пристъпва към плащане. Твърди се, че не са налице основанията на чл. 301 ТЗ, тъй като непосредствено след узнаване за сделката ответната община се е противопоставила, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Изложено е, че според чл. 14 от ЗМСМА във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗМСМА, кметствата представляват административно-териториални единици, които нямат юридическа самостоятелност, нямат собственост и на самостоятелен бюджет, а оттам и юридическа правосубектност. Тези административни образувания не могат самостоятелно да бъдат страни по граждански правоотношения, включително и по облигационни такива. Всички действия, които извършват трябва да бъдат от името и за сметка на общината, съобразно текстовете на чл. 44, ал. 1, т. 15 от ЗМСМА и чл. 46, ал. 1, т. 10 от ЗМСМА. Кметът на кметство няма представителна власт, такава има само кметът на общината. Кметът на общината може да възложи изпълнението на свои функции на кметовете на кметствата, съгласно чл. 44. ал. 1. т. 9 от ЗМСМА, но в случая няма доказателства това да е било сторено по повод сключване конкретно на процесния договор. Относно представената по делото фактура ответникът сочи, че оспорва съдържанието на този документ, както и на приложения протокол и иска да бъде открито производство по оспорване истинността им по чл.193 от ГПК.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл.327, ал.1 във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ вр. чл.79 и сл. от ЗЗД за заплащане на продажната цена по сключен между страните договор за покупко-продажба на стоки и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото се прие, че в тежест на ищеца е докаже сключване на договора за покупко-продажба, който е двустранен, консенсуален и неформален договор, като 2 насрещните права и задължения възникват с постигането на съгласие. Предаването на вещта не е елемент от сключването на договора, поради което и обстоятелството дали вещите, предмет на договора за получени от кметството е без правно значение що се отнася до възникването на задължението за заплащане на продажната цена. Това обстоятелството има отношение за преценката дали е налице изпълнение на задълженията на ищцовата страна, които, в контекста на наведените от ответника възражения, са без правно значение за изхода на правния спор.

По отношение искането на ответника за откриване на производство по чл. 193 ГПК що се отнася до приложените по делото фактура и протокол, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Посочените документи са частни документи, като същите не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за отразените в тях фактически положения, поради което и оспорването на истинността им, т.е. верността им, по реда на чл.

193 ГПК, е недопустимо.

Установява се от представената по делото в оригинал фактура, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки. Фактурата е подписана от кмета по това време на общ. К. Х. А., който, разпитан в съдебно заседание, заяви, че подписът е негов. Фактурата обективира договор за покупко-продажба, сключен от законния представител на ответната община, а именно кметът. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника по чл.

42, ал. 2 ЗЗД, тъй като не е налице договаряне с лице, което не разполага с представителна власт. Възраженията, че кметствата не са правосубектни нямат отношение към изхода на делото, тъй като не кореспондират с фактическата обстановка. Същите биха имали значение, ако по делото бе установено, че фактурата е подписана от кмета на съответното кметство, а не от кмета на общината, какъвто не е случаят.

Ответникът не твърди и доказва изпълнение на задължението си за заплащане на дължимата продажна цена.

Следва да се посочи, че от разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло, се установи, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване на стоките, предмет на процесния договор. При доставката е подписан протокол за приемане на извършена услуга от 18.10.2023г , стоката е получена от Н. В. – началник отдел „ИКС“ при Общ. К., който протокол удостоверява този факт. Отделно от това , по делото бе разпитан като свидетел Н. В., който потвърди , че стоката е получена съобразно описаното в представения протокол и протокола е подписан от него. Без правно значение за изхода на делото е какви са вътрешните правила в ответната община що се отнася до сключването на подобен вид договори и спазени ли са същите, доколкото правилата касаят вътрешноорганизационни процеси, във връзка с контрола, отчетността и документооборота.

Правилата не са известни на третите лица, които договарят с общината и за тях са без правна стойност. Стойността на процесния договор е такава, че по аргумент от чл. 20 ЗОП, че не е било необхоД. провеждането на процедура по ЗОП, поради което и договорът е действителен.

От приетата по делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира, се установява, че процесната 3 фактура е надлежно осчетоводена от страните по делото, при ищеца е включена в дневник за продажби за данъчен период за м.октомври 2023г., данните са подадени със справкадекларация за ДДС и са приети в ТД на НАП-Пловдив на дата 13.11.2023г., както и че счетоводството на ищеца се води редовно. Ответникът също надлежно я е осчетоводил като разходи за материали по см.6018 от 4010 доставчика на обща стойност 12086.70 лева.

Установява се , че по процесната фактура не е извършено плащане. С практика на ВКС, по чл. 290 ГПК, е прието, че фактурата е годно доказателство за установяване, както на договор за търговска продажба, когато съдържа необходимите елементи от съдържанието на сделката, така и че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на получателя на стоката, включването й в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата/по процесната фактура не се дължи и не се ползва такъв, видно от заключението на вещото лице/, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване – в този смисъл са: Решение № 96/26.11.2009г., ТД № 380/2009г., I т. о.; Решение № 46/27.03.2009г., ТД № 454/2008г., II т.о.;

Решение № 42/19.04.2010г., ТД № 593/2009г., II т. о.; Решение № 166/26.10.2010г., ТД № 991/2009г., II т. о.; Решение № 23/07.02.2011г., ТД № 588/2010г., II т. о.; Решение № 30/08.04.2011г., ТД № 416/2010г., I т. о. и др. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задължението на ответника към ищеца по процесната фактура, по аргумент на чл. 55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на твърдяната от ищеца сделка, по силата на която ответникът е приел извършената в негова полза услуга, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да плати на ищеца дължимата по нея продажна цена в общ размер 12 086.70 лв. с ДДС. Като не е сторил това, ответникът дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на сумата от 1 507.07 лева за периода от 18.10.2023г. до 11.09.2024г./съобразно присъденото в заповедното производство/, а в останалата част и за разликата до пълния предявен размер и период искът следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход на делото, ответникът дължи на ищеца заплащане на сторените от него разноски в исковото и заповедното производства, както следва: 271.88 лева – държавна такса за заповедното производството и 2 300.00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение; както и разноски в исковото производство съразмерно уважената част на исковете в размер общо на 3 061.69 лева.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Община Кърджали, ЕИК 000235920 със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, бул.

„България" № 41, представлявана от кмета Е. Е. М. дължи на „СТИЛМЕД-СА“ ЕООД, ЕИК 108686659, адрес: гр. Кърджали, бул. Христо Ботев №46, вх. А, ет.2, ап.7, представлявано от 4

Л. Б. Ч., заплащане на следните суми: сумата в размер на 12 086.70 лв. с ДДС – главница, представляваща неизплатена сума по фактура № ********* от дата 18.10.2023 г., както и сумата от 1 507.07 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.10.2023г. до 11.09.2024г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението– 11.09.2024г. до окончателното изплащане , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 575 от 12.09.2024 г. по ч.гр.д. № 1258/2024 г. на РС-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ иска за забава в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 1831.98 лева и за останалия период, като неоснователен.