Решение № 34 от 01.04.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Панагюрище, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100862 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове от Л. И. Н. против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожен, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на потребителски кредит №1329760/27.02.2024 г., сключен между Л. И. Н., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, евентуално за прогласяване на нищожен на чл. 5, ал. 1 от договора, предвиждащ предоставяне на поръчителство от избрано от кредитора лице.

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит №1329760/27.02.2024 г. по реда на ЗПФУР. По силата на него ответникът й предоставил сумата от 4 000 лв., която следвало да погаси на 18 месечни погасителни вноски, до 20.08.2025г., съгласно приложен към договора погасителен план, при годишен лихвен процент от 23,33 % и годишен процент на разходите 49,66 %. Сумата, която следвало да върне възлизала на 5 400 лв.В чл. 5 от Договора било уговорено, че вземане се обезпечава с Поръчителство от „Мultitude Bank” в полза на Дружеството ответник. С одобряването от Дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не можела да се отмени нито от Кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Едновременно със сключването на договора за заем бил сключил и Договор за 1 поръчителство с посочено от Кредитора дружество - Multitude Bank, за което се дължало допълнително възнаграждение в размер на 4,240.00 лв. С него общо дължимата сума възлизала на 9,640.00 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради неспазване на изискванията на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не бил посочен действителният размер на ГПР, който надвишавал установения в чл.19, ал.4 от ЗПК. В него не била включена като разход по договора сумата за предоставяне на поръчителство, която се явявала разход по кредита и следвало да участва при формирането му. Това плащане покривало разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъде включено в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. С него размерът на ГПР би надхвърлил предвидения в чл. 19, л. 4 ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва.

Посочването на по-ниски стойности на ГПР в договора за кредит представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 33П във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. По този начин потребителят бил подведен относно действителния му размер, което не му позволявало да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Клаузата за поръчителство по т. 5 от договора за потребителски кредит била неравноправна и нищожна, тъй като била във вреда на потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Същата не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните. Не била уговорена индивидуално, не била формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.147, ал.1 от ЗЗП. На следващо място, с включването в правоотношението на трето свързано с ответника лице - „ Фератум Банк" се заобикаляли изискванията на чл.19, ал.4 и чл.10а, ал.2 от ЗПК, под предлог, че такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. От една страна одобряването на кредита неминуемо водело и до одобряване и на обезпечението, а от друга страна кредитът бил уговорен и се предоставя само и единствено при поръчителство на точно определено трето свързано лице, като тази клауза била уговорена още при сключване договора, без да бъде предоставена възможност на потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка същият да бъде одобрен за кредитиране. Счита, че възнаграждението за гаранта представлява допълнително възнаграждение за кредитора под формата на т. нар, скрита 2 възнаградителна лихва, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 3ПК. Поддържа, че кредитора и поръчителя са свързани лица, предвид че едноличен собственик на капитала на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е именно дружеството „поръчител" - Мултитют и разделянето на едно задължение на отделни части между съсобствени дружества, с цел да се заобиколят разпоредбите на ЗПК касателно ГПР, противоречало на добрите нрави. В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция се дължала разсрочено на вноски, на падежа на погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем. С кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план, размерът на разходите по кредита за потребителя нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция, поради което посоченият ГПР в размер 49.66% не съответствал на действителния. В случая в ГПР не били включени всички разходи, водещи до оскъпяване на кредита, а именно таксата възнаграждение за гарант.

Следователно посочения в договора размер на ГПР бил значително по-нисък от реалния, което водело до пълната недействителност на процесния Договор за заем. Настоява, че кредиторът само привидно е предоставил възможност на кредитополучателите да изберат възможност личен гарант, тъй като си е запазил правото да не одобри личния поръчител, без да пояснява на какви изисквания той трябва да отговаря и защо би отказал. По този начин потребителят на практика бил принуден да сключи възмезден договор за поръчителство с Мултитюд банк, чрез който кредиторът си гарантира допълнителна печалба. Счита, че при сключване на договора било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит тъй не било посочено как е формиран ГПР. Неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание обосновавали недействителност на договора за кредит. Позовава се на практика на СЕС, съгласно която разходите уговорени към договор за потребителски кредит представляващи конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР“, че когато в договор за 3 потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, както и че посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената на договора и следвало да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива.Следователно договорът за заем бил недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителният годишен процент на разходите.

Иска да бъде прогласен на нищожен, поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона, поради противоречие с добрите нрави на Договор за предоставяне на потребителски кредит №1329760/27.02.2024 г., сключен между Л. И. Н. и „Фератум България“ ЕООД, евентуално за прогласяване на нищожен на чл. 5, ал. 1 от договора, предвиждащ предоставяне на поръчителство от избрано от кредитора лице. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове като изцяло неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен на Договор за потребителски кредит № 1329760/27.02.2024г. Оспорва твърдението, че предоставянето на поръчителство от Мултитюд Банк (Малта) е условие за сключване на договор за кредит. Излага, че при кандидатстване, всеки кредитополучател, включително ищцата можела да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него. Това следвало от съдържанието на договора. Оспорва допустимостта на предявените искове за прогласяването на нищожността на договора за гаранция, с доводи, че е предявен срещу ненадлежна страна. Договорът бил сключен с Мултитюд Банк, който е самостоятелно юридическо лице, възнаграждението за гаранция се дължало на него, следователно ищецът не следвало да отговаря за чужди задължения. Оспорва твърденията, че при сключване на договора за кредит ищца не била уведомен за сумата, която следва да заплати на дружеството гарант за предоставеното поръчителство.

Излага, че тази информация се съдържала в заявлението за отпускане на кредит, като ищцата сама избрал да обезпечи кредита с поръчителство от 4

Мултитюд Банк и след като се е запознала с дължимите от него такси по Договора за гаранция, е подала заявлението за сключване на договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията, че с действията си е приложил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. Напълно неоснователни били и твърденията, че е налице нарушение на чл. 143 от ЗЗП. Клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит ясно посочвала избраната от самия ищец опция за поръчител. Оспорва твърденията, че договорът за кредит е сключен в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва, че възнаграждението съставлява разход, пряко или косвено свързан със сключването на договора за кредит, като подчертава, че титулярите на вземанията били различни и се касаело за незадължителна услуга. Оспорва твърдението, че сключването на Договор за гаранция с Мултитюд Банк имало за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Счита, че при определянето на ГПР не били допуснати нарушения и ищцата разполагала с цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него С оглед изложеното, счита предявените искове за неоснователни и настоява да бъде отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за предоставяне на потребителки кредит № 1329760 от 27.02.2024 г. сключен между страните по делото, че на 27.02.2024г. между заемодателя “Фератум България” ЕООД и Л. Н. -заемател е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 4000 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 18 вноски, заплащайки лихвен процент в размер на 23,33% и ГПР в размер на 49,66 %, като е посочено, че общата дължима сума Кредита е в размер на 5400 лева. В чл. 5 от договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с поръчителство представено от 5

Мултитюд банк. Към договора е представен и погасителен план, от който се установява, че първата погасителна вноска е с падеж 28.03.2024 г., а последната с падеж 20.08.2025 година, като е посочен размер на дължимата вноска, който размер е различен за всяка падежна дата. Между ищеца - Л. Н. и търговско дружество Мултитюд банк със седалище в Малта е сключен договор за гаранция, по силата на който търговското дружество се е задължило да обезпечи задълженията на кредитополучателя по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит, за което потребителят - Л. Н. се е задължила да заплати сума в размер на 4240 лева, платима на 18 месечни погасителни вноски с падеж на първа вноска на 28.03.2024 г. и падеж на последна вноска 20.08.2025 г.

Разпечатката съдържа 19 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afe4490e-1ca4-469c-abfc-d6b118b87991