Определение № 576 от 26.06.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 576 гр. Перник, 26.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500336 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД против Разпореждане № 173/04.05.2023 г. по ч.гр. д. № 129/2023 г. на Районен съд - Брезник, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу П. Г. Н. за сумите: 1512.80 лв. договорно възнаграждение и за сумата от 2353.52 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Ч.гр.д. № 129/2023 г. на Районен съд - Брезник е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П. Г. Н., за сумата от 3697.98 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сумата от 1512.80 лв. – непогасено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.02.2022 г. до 07.03.2023 г., сумата от 815.04 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 1538.48 лв. – 1 възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата от 374.49 лв. – лихви за забава за периода от 26.07.2021 г. до 07.03.2023 г.; сумата 0.00 лв. – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 09.08.2021 г.; сумата от 122.39 лв.

– законна лихва, дължима от 07.03.2023 /датата на предсрочна изискуемост/ до 27.04.2023 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит, общи условия към кредита и погасителен план.

Кредитополучателят П. Г. Н. не е изпълнила задължението си по договора, като е изплатила осем погасителни вноски, след което поради неплащане е изпаднала в забава.

Заявлението е отхвърлено от Районен съд – Брезник в обжалваната част по подробни мотиви, като отбелязва, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като клаузите, уреждащ потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността съдът да откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането си в осъдително исково производство. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед на това, възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционният съд, относно вземането за сумата от 1512.80 лв., представляващо договорно възнаграждение. Видно от съдържанието на договора, договорното възнаграждение което се претендира, не е посочено изрично в процесния договор за потребителски кредит, а е предвидено като задължение на кредитополучателя в Общите условия към договора, но не чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по който се изчислява размера му – на база лихвения процент по договора. Поради това, договорното възнаграждение има характер на договорна лихва и следва да е съобразена с чл.19 ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР, а именно какви 2 компоненти се включват в него, както правилно е посочил заповедния съд. При липса на яснота, кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, поради което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК относно претендираното договорно възнаграждение.

Правилна е и преценката на съда, относно това, че договорените възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Подобни клаузи за заплащане на възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги /право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит и право на промяна на погасителния план по потребителския кредит/ имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, поради което същите са нищожни. Договореното е в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в договора възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ по същината си са действия за усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4 ЗПК в договора за тези допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера, действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Правилно заповедния съд е приел, че чрез договарянето на тези допълнителни услуги се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че потребителят заплаща правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на кредитора.

Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, което обосновава извод за нейната нищожност. Съгласно чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и 3 действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В т. 12 на заявлението твърдените разходи са посочени общо като не става ясно как точно е определен размерът на това задължение. Възнаграждението се претендира за различни услуги, което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на действието на договора за кредит, противоречи на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава. Дори и да се приеме, че става дума за услуги, свързани с договора за потребителски кредит, то са такива по управление на кредита. Поради това претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия за управление на кредита.

Недължимостта на главницата обуславя и недължимост на акцесорното вземане за лихва.

С оглед на всичко изложено, с разпореждането в обжалваната част районният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Частната жалба е неоснователна.

В съответствие със закона районния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 173/04.05.2023 г. по ч.гр.д. № 129/2023 г. по описа на Районен съд - Брезник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4