Решение № 47 от 28.03.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Враца, 28.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251400500581 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 2 58 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. С. П. чрез адв. М. С. срещу Решение № 207/02.09.2025 г. по гр.д. № 587 по описа за 2025 г. на Районен съд – Козлодуй, връчено на въззивника на 12.09.2025 г.

Обжалваното решение е постановено в производство по реда на чл. 422 ГПК, в което с исковата молба процесуалният представител на П. С. П. е поискал да се приеме за установено по отношение на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД съществуването на вземането му за сумата от 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в производството по изпълнително дело № 11/2019 г. по описа на СИС при РСКозлодуй, ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Съдът е приел, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на молба на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, както и че с разпореждане на съдебния изпълнител вземанията по него са присъединени към тези на същия взискател по изпълнително дело № 288/2007 г. По-късно с влязло в сила решение по гр.д. № 643/2023 г. на Районен съд – Козлодуй било прието за установено по предявен по чл. 439 ГПК иск, че П. не дължи вземането по изпълнителния лист, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 11/2019 г., поради което с постановление от 16.05.2024 г. ДСИ при РС-Козлодуй прекратил производството по изпълнително дело № 11/2019 г. С обжалваното решение Районен съд - Козлодуй е отхвърлил предявения установителен иск за съществуване вземането за адвокатски хонорар, тъй като е приел за недоказано длъжникът в изпълнителното дело да е представил 1 доказателства за ангажиране и заплащане на адвокатска защита, нито да са извършвани реални действия по изпълнителното дело от страна на адвоката.

Единствено била подадена молба от 14.05.2024 г. от П. П., подписана от адв. С., с която се искало прекратяване на изп.дело № 11/2019 г. с оглед постановеното решение № 556/04.12.2023 г. по гр.д. № 643/2023 г. по описа на РС-Козлодуй, която имала само конститутивно действие. Затова исковата претенция за заплащане на ангажирана адвокатска защита била недоказана, респективно районният съд е отхвърлил иска.

С въззивна жалба № 5599/26.09.2025 г. процесуалният представител на въззивника П. П. изразява своето несъгласие с решението, като излага хронологията на събитията и основателността на претенцията си. Казва, че изпълнително дело № 11/2019 г. на СИС при РС-Козлодуй е образувано по изпълнителен лист от 16.06.2017 г. по ч. гр. дело № 441/2017 г. с взискател "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Взискателят поискал присъединяване на делото към вече съществуващо изпълнително дело № 288/2007 г. между същите страни, което съдебният изпълнител уважил и по което били извършени редица изпълнителни действия. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът и настоящ въззивник П. П. ангажирал процесуален представител, заплащайки възнаграждение в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 12.09.2022 г., който договор бил приложен по изп.дело № 288/2007 г. Въззивникът намира, че е без значение в случая, че в договора бил посочен номерът единствено на изпълнително дело № 288/2007 г. След запознаване с делото процесуалният представител организирал защита чрез предявяване на иск по чл. 124 ГПК за недължимост на вземането, вследствие на чието уважаване изпълнителният лист бил обезсилен. Намира, че имуществената вреда, изразяваща се в понесените разноски в изпълнителните производства е в пряка причинна връзка с поведението на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и че подлежи на компенсиране от взискателя по изпълнителното дело – въззиваемия „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но не съществувала правна възможност да бъдат присъдени от съдебния изпълнител, поради което са поискани в отделно производство. Моли за отмяна на решението и уважаване на иска по същество, както и за присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Срочно по жалбата е подаден отговор с вх. № 5960/09.10.2025 г. от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, с който дружеството твърди, че жалбата е неоснователна и моли решението на първостепенния съд да бъде оставено в сила като правилно. Основно се излагат твърдения, които нямат връзка с предмета на делото - обстоятелства относно характера на вземанията по изпълнителния лист, по повод който са образувани изпълнителните дела, доводи за законосъобразността на присъединяването на кредитор по чл. 456 ГПК в хода на изпълнението, както и за прекъсване на давността в хода на изпълнителните производства. Накрая се отбелязва, че независимо от причината за прекратяване на изпълнителното производство, взискателят никога не дължал разноски на длъжника, защото отговорността за разноски била обективна и безвиновна, а изпълнително дело № 11/2019 г. било образувано за събиране на вземане срещу осъден длъжник П. П..

Моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, равно на адвокатско такова.

2

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания.

След като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема от фактическа страна следното:

На 16.06.2017 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 441/2017 г. по описа на РС - Козлодуй срещу П. С. П., въз основа на който по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД до ДСИ при РС - Козлодуй е образувано изпълнително дело № 11/2019 г. срещу длъжника П. С. П.. С разпореждане от 26.09.2019 г. на СИС при РС Козлодуй вземанията изпълнително дело № 11/2019 г. е присъединено към изпълнително дело № 288/2007 г.

С Решение № 556 от 04.12.2023 г. по гр. дело № 643/2023 г. на Районен съд Козлодуй, влязло в законна сила на 12.01.2024 г., е установено, че длъжникът по изпълнителното дело не дължи вземането по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. дело № 441/2017 г. на РС - Козлодуй, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 11/2019 г. на ДСИ при РС-Козлодуй, поради изтекла погасителна давност.

Вследствие на това с Постановление от 16.05.2024 г. на ДСИ при РС Козлодуй е прекратено производството по изпълнително дело № 11/2019 г. на СИС при РС Козлодуй на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК.

От представения договор за правна защита и съдействие от 20.05.2023 г. се установява, че длъжникът П. П. е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. М. С. и пълномощно, с което е упълномощил адв. М. С. да го представлява по това изпълнително дело. От договора се установява, че при подписването му П. е заплатил на адв. С. възнаграждение в размер на 800 лв., платено в брой.

След постановяване на решението по гр.с. № 643/2023 г. на РС-Козлодуй, с молба от 14.05.2024 г., подписана от адв. С., е поискано прекратяване на изпълнително дело № 11/2019 г., вследствие на което съдебният изпълнител е прекратил производството.

Така установената фактическа обстановка не се и оспорва от страните. Спор между тях има единствено по отношение на това, дали установените по делото факти водят до възникване на отговорност за разноски за дружеството взискател, допустимо ли е да се претендират по исков ред и ако да, основателно ли се претендират.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи.

Макар и при допускане на процесуални нарушения, първостепенното решение е валидно и допустимо. Съдът е пропуснал да даде точна правна квалификация на предявения иск, съответно да разпредели доказателствена тежест между страните прецизно но въпреки това процесуално нарушение, първата инстанция е събрала доказателства относно правнорелевантните факти, въз основа на които въззивният съд да осъществи пълноценно правомощията си на инстанция по фактите и да разреши правния спор по същество.

Въззивникът-ищец твърди в исковата си молба, че е платил 800 лв. възнаграждение за процесуално представителство в хода на изпълнително 3 производство, образувано срещу него по искане на ответника в първостепенното производство – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Задълженията, предмет на изпълнителното дело, били погасени по давност, което било установено със съдебно решение, поради което изпълнителното производство, във връзка с което е платил хонорара, било прекратено. Следователно въззивникът-ищец твърди, че е претърпял имуществени вреди вследствие на материално незаконосъобразно изпълнително производство с взискател юридическото лице „АЕЦ Козлодуй“, респективно – претендираната сума съставлява обезщетение на вреди от деликт и правната квалификация на иска е чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, доколкото юридическите лица носят гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл.

45 ЗЗД. Чл. 79 ГПК има отношение към основателността на иска, но сам по себе той не е материално-правната норма, с която се квалифицира исковата претенция, тъй като не на това основание се иска сумата в настоящото производство.

По допустимостта

Особено интересен е въпросът с допустимостта за претендиране на разноски на такова основание.

Настоящият състав намира, че отговорността за разноските, сторени от длъжника, не може да се реализира по друг ред, като длъжникът не разполага с възможност да ги претендира в изпълнителното производство така, както взискателят може.

По силата на чл. 79, ал. 1 ГПК всички такси и разноски в рамките на образуваното изпълнително дело, с изключение на изрично изброените случаи, са за сметка на длъжника. В случая е налице хипотезата на изключението по т. 1 от чл. 79, ал. 1 от ГПК, а именно - когато изпълнителното производство е прекратено по реда на чл. 433 от ГПК. В този случай разноските не са за сметка на длъжника, тоест, изхождайки от „вината“ му, в този случай законодателят е оставил в тежест на взискателя разноските по изпълнението.

Вярно е, че както чл. 79 ГПК, така и чл. 81 ГПК са общи норми на ГПК, както и че изпълнителното производство приключва със събиране на разноските, като произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски. Вярно е и че произнасянето на ЧСИ подлежи на обжалване по реда на чл. 435 от ГПК. Но макар и ГПК да определя изрично от кого се понасят разноските, що се касае до реда за присъждането и събирането им, както ГПК, така и тълкувателните актове на ВКС визират единствено сторените от взискателя разноски.

Нормата на чл. 79, ал. 1 ГПК е специална и не урежда процесуалната възможност да се съберат по принудителен ред разноските, направени от длъжника в изпълнителното производство, в случай на неговото прекратяване в хипотезата на чл. 433 ГПК. Компетентността на съдебния изпълнител във връзка с разноските не включва правораздавателна дейност по тяхното присъждане, доколкото съгласно чл. 81 ГПК само съдът се произнася по искането за разноски. От тълкуването на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, която норма дава право на длъжника да 4 обжалва постановлението за разноски, също се налага извод, че постановлението за разноски може да се обжалва от длъжника само в хипотезата, когато с него се присъждат разноски в полза на взискателя, тоест когато произнасянето обременява допълнително имуществената сфера на длъжника. Съдебният изпълнител не разполага с компетентност да присъжда нещо повече, каквото са разноските, сторени от длъжника. Основен аргумент в полза на този извод е, че взискателят, предвид разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК, е лишен от възможността да обжалва постановление на съдебния изпълнител за присъждане на разноските в полза на длъжника. Обратното тълкуване би било едно разширително тълкуване в полза на правомощията на ЧСИ, въз основа на специална норма – изключение, което би довело до хипотеза, при която ЧСИ може да присъжда разноски, които не подлежат на какъвто и да било контрол и обжалване. След като не могат да бъдат предмет на произнасяне от ЧСИ, то няма как да бъдат предмет и на обжалване по реда на 435, ал. 2 ГПК.