Решение № 173 от 15.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Плевен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430104690 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 22408/16.08.2023 г. на К. В. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез адв. Д. от САК, със съдебен електронен адрес за призоваване: ***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.И., за прогласяване на недействителност на договора за паричен заем № 306922, сключен между страните, а в условията на евентуалност при неоснователност на главния иск, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 8 от посочения договор, с която е уговорена неустойка.

Ищцата основава претенцията си на твърденията, че е сключила договор с ответника за паричен заем с № 306922 в съответствие със ЗПФУР, като отпуснатият заем е в размер на 1100 лв., с уговорка за разсрочено плащане – 143,46 лв. месечна вноска, общо 9 вноски, ГПР 47,883 %, месечен лихвен процент 3,330% / ГЛП-39,96%/, предоставено обезпечение, дата на последно плащане: 25.01.2024 г., и обща сума за плащане 1291,14 лв. С чл. 6 от договора страните се съгласили заемът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ към договора, и с още едно от изброените обезпечение: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция и ценна книга.

Посочва се, че с клаузата на чл.8 от договора е предвидено, че ако в три дневен срок от сключване на договора не бъде предоставено уговореното в чл. 6 обезпечение, тогава за заемателят се поражда задължение за неустойка в размер на 886,86 лв., също разсрочено в погасителния план към договора за заем. До момента ищцата заплатила сумата от 242 лв.

Счита обаче, че има качеството на потребител, а договорът следвало да отговаря на изискванията на ЗПК, поради което същият бил недействителен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не била включена в ГПР и по този начин ГПР по договора е неправилен и заблуждаващ. Предоставянето на обезпечение по договора ищцата твърди, че е неотменимо изискване за получаване на кредит и ограничава изборът му за обезпечение. Ниският размер на кредита според ищцата изключвал възможността в кратък срок да предостави банкова гаранция, която на практика следвало да е в двоен размер на кредита. Ищцата счита още, че тези изисквания са практически неизпълними в краткия срок и неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора, което е следвало да бъде включено в ГПР. В договора обаче бил посочен 1 единствено процентна стойност на ГПР, а не какво формира същия и това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора. Ищцата формулира довод за недействителност на договора, тъй като невключването на подобна клауза за неустойка към ГПР, означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това обуславяло недействителност на договора основание чл. 22 от ЗПК.

Ищцата въвежда и втори довод за недействителност на клаузата, в случай, че бъде отхвърлен иска за недействителност на договора. Счита, че клаузата противоречи на добрите нрави, защото размерът на уговорената неустойка представлявал 80,62 % от заетата сума, т. е. освен връщане на главница и договора лихва( възнаграждение за кредитора), потребителят следвало да върне и неустойка в значителен размер- сума, почти толкова голяма, колкото главницата по кредита. Освен това уговорената клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник, и води до допълнително увеличение на размера на задълженията.

В заключение ищцата иска от съда да уважи главния иск за недействителност на договора, а в случай, че той бъде отхвърлен, да бъде уважен предявеният евентуален иск за нищожност на клаузата за неустойка. Претендира разноски за предоставилия му безплатна правна помощ адвокат, като излага доводи за размера на възнаграждението. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, чрез адв. Ш. от АК Х., с който се оспорва основателността на предявените искове. Счита, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, тъй като не е посочена банкова сметка, а е предявен и осъдителен иск. Не оспорват твърдението, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 306922, за сума от 1500 лв., за срок от 18 месеца, с месечен лихвен % - 3,330 и ГПР 48,319%. Към договора били предоставени общи условия, което обстоятелство се установявало от чл. 4, ал. 2 от договора и поставения от потребителя подпис. Ответникът признава, че потребителят е извършил шест плащания, с които са погасени пет вноски, и частично шестата. Общата платена сума по договора е в размер на 1291,14 лв. На следващо място счита, че уговорената в договора неустойка няма характер на лихва, такса или друг разход по кредита за да бъде включен в ГПР по договора. В чл. 3.3 ответникът твърди, че ясно е посочен начина на изчисления на ГПР по кредита. Ищцата освен това била предварително запозната с последиците от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, но след направена от нейна страна преценка, същата е сключила договора за кредит. Твърди още, че клаузата в чл. 8 от договора била индивидуално уговорена със заемателя и е съобразено неговото желание, изразено в молбата за кандидатстване за заем. Посочва, че неустойката е уговорена под отлагателно условие, а не се дължала веднага – от момента на сключване на договора. По този начин ответникът счита, че ищцата е имала възможност със собственото си поведение да влияе на действието на тази разпоредба и след сключване на договора. Тя предварително знаела условията на клаузата в чл. 8 от договора, знаела и размера на неустойката, но въпреки това свободно и доброволно формирала воля да сключи договора. Конкретната клауза представлявала израз на призната в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне, а неустойката отговаряла на присъщата и съгласно чл. 92 от ЗЗД обезпечителна функция. Неустойката представлявала разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение. С оглед на това ответникът счита, че клаузата е законосъобразна, действителна и не противоречи на закона и добрите нрави, като същата е индивидуално уговорена. Правото на отказ на потребителя било изрично предвидено в договора, но същият не се възползвал от това право.

Ответникът иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни, претендира разноски, за които представя списък и възразява присъждането на адвокатско възнаграждение на адвоката предоставил на ищеца правна помощ, тъй като не били представени доказателства относно основанието за приложение на чл. 38 от ЗА.

2

В с. з. ищцата не се явява и не се представлява, като представя писмено становище, с което поддържа предявените искове и претенция за разноски.

В с. з. ответникът не се явява и не се представлява, но също с писмено становище оспорва предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Ищцата К. Ц. е подала молба за заем до „***“ ООД на 25.04.2023 г., в която е посочила параметри на договор – 1100 лв., продукт: Прогрес, вноски 9 и първа вноска на 25.05.2023 г.

В молбата е посочена и местоработата на ищцата, но не е избран вид на обезпечение.

От представените договор за заем се установява, че страните са сключили договор №306922 от 25.04.2023 г. със следните параметри: размер на кредит-1100 лв., срок на кредита: 9месеца на 9 вноски, лихвен проецнт-3,330%, ГПР-47,883%, включено обезпечение, и общ размер на плащания – 1291,14 лв.

Съгласно чл. 6 страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен с гарант съобразно чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ, и с още едно от посочените в договора обезпечения по избор на заемателя, а именно: ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга съгласно чл. 10, ал. 2 ,т 2, 3 и 4 от ОУ.

С клаузата на чл. 8 от договора страните договорили, че ако в тридневен срок от сключването на договора заемателят не предостави уговорените обезпечения, дълги неустойка на заемодателя в размер на 886,86 лв., разсрочена в погасителния план към ДПК.

От погасителния план се установя, че неустойката е разсрочена с вноските по ДПК, като към всяка погасителна вноска е добавена и месечна вноска за неустойка в размер на 98,54 лв., а общо дължимата сума по договора е в размер на 2178,00 лв.

От представените Общи условия към ДПК се установява, че с клаузата на чл. 10 са регламентирани четири вида обезпечения: 1) гарант – две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000,00 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки, да няма кредити към банки и др.; 2) залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо договорена главница и лихва; 3) първа по ред ипотека; 4) предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по ДПК, включваща договорената главница и лихва.

От представения заверен препис на разходен касов ордер се установява, че ответното дружество е отпуснало на заемателя и ищец по делото сумата от 1100,00 лв. на 25.04.2023 г.

Представен е и СЕФ със същите параметри, като тези посочени в договора за потребителски кредит.

От заключението на допуснатата ССЕ се установява, че посочения в договора ГПР от 47,883 % включва главница от 1100,00 лв., усвоена еднократно и лихва от 191,14 лв.. Когато към тях се включи и стойността на начислената неустойка от 886,86 лв. по чл. 8 от ДПК, тогава ГПР е в размер на 515,05 %.

Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени доказателствени средства, тъй като се ползват с придадените по смисъла на ГПК доказателствена стойност и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

Съдът дава вяра изцяло на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като същото е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, 3 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В условията на евентуалност е предявен и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 21 от ЗПК, за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 8 от договора за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Безспорно е, че страните са обвързани от заемно правоотношение, породено от сключения на 25.04.2023 г. договор за паричен заем с №306922. Не е спорно, че ищцата е усвоила сумата от 1100,00 лв. – главница по заем. По него ищцата има качеството на потребител, тъй като е действала като физическо лице за задоволяване на собствени нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание е договор за потребителски кредит, поради което намират приложение нормите на ЗПК.

Между страните не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения съгласно чл. 10, ал. 2 от ОУ към ДПК, както и че неустойката е разсрочена.