Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 170 от 02.09.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Гражданско дело 210/2023
Вид
Решение № 170
Подписан
02.09.2025
Състав
Кирил Давидов Павлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ №132

№ 170 гр. С., 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело № 20231870100210 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба, подадена от "Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град С., район В., , ж. к. М.Д.“ ул. „Р.П.К.“ № ..., представлявано от управителя Р.И.М.Т. против Р. С. К. ЕГН **********, с постоянен и настоящ село Д., община С..

Ищецът твърди, че между "У.К.Ф. ЕАД (с предишно наименование "У.К." АД), действащ в качеството му на заемодател, и ответника Р. С. К., като кредитополучател, е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № 2927991 от 25. 10. 2017 год. , като по силата на посочения договор заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 25 750 лева Поддържа в исковата си молба, че кредитополучателят ответник по делото следвало да погаси задълженията си по кредита на 120 месечни погасителни вноски, с краен падеж на целия заем - 14. 10. 2027 год. Заявява, че след усвояване на кредита кредитополучателят е правел вноски, след което е преустановил изпълнение на поетите си договорни задължения, като били останали непогасени главница в размер на 17 821, 98 лева, договорна лихва и мораторна лихва.

Твърди се в исковата молба, че поради неплащане на две посредователни погасителни вноски от кредита, същият е станал предсрочно изискуем на основание чл. 12 (2) от Договора и длъжникът ответник на 16. 11. 2022 год. е уведомен за тази предсрочна изискуемост за задължението му Сочи се в исковата молба, че съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16. 09. 2022 год. "У.К.Ф. ЕАД (цедент) е прехвърлило на "Е.М." ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит, като ответникът е бил уведомен на 16. 11. 2022 год. за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо. Поддържа, че за процесните вземания на 21. 12. 2022 год. по ч. гр. д. № 1212/2022 год. по описа на РС- С. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК, за което ищецът е уведомен на 01. 03. 2022 год., като настоящия установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК е предявен на следващия ден.

1

В петитума на исковата молба се съдържа искане съдът да признае за установено, че ответникът Р. С. К. дължи на ищеца "Е.М.“ ЕООД, ЕИК ... гр. С. вземане произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2927991 от 25. 10. 2017 год. сумата 17 821, 98 лева, претендирани като неизплатена главница по договора, 385, 74 лева договорна лихва за периода 14. 09. 2021 година до 16. 11. 2022 год. и както и лихва за забава в размер на 1096, 55 лева за периода 14. 09. 2021 година до 15. 12. 2022 година датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата , считано от 21. 12.

2022 год. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание ищецът "Е.М.“ ЕООД, ЕИК ... чрез пълномощника си адвокат Н.К. от АК С.З. поддържа предявения иск по основание и размер.

Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции. В съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат С.М. ответникът поддържа че искът е неоснователен по съображенията изложени в отговора на исковата молба. В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и исковата молба са подадени от лице, което не е кредитор на вземането, не е носител на претендираното материално право и не е процесуално легитимирано да предяви установителни искове за съществуване на вземането.

Сочи се в отговора на ИМ, че представеното от ищеца извлечение от Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.09.22 г. под позиция 180, втора колона е посочен договор № 2927991, но няма посочена дата. Твърди се в отговора на исковата молба, че представеното с исковата молба Уведомление за извършено прехвърляне на вземания с изх. № 9259/14.11.2022 г. не е посочено нито името на длъжника, нито е посочен договора за потребителски паричен кредит, както и не е конкретизирано каквото и да е негово задължение по размер. С оглед на тези доводи, в отговора на исковата молба се съдържа възражение, не може да се приеме, че именно вземането по процесния Договор за потребителски кредит е било цедирано на ищеца "Е.М." ЕООД.

Поради посочените доводи и възражения на ответника в отговора на ИМ се сочи, че не е налице липса на активна материалноправна легитимация на ищеца и същият не се явява правно легитимиран да бъде заявител по чл. 410 от ГПК и ищец в настоящото производство.

Също така в отговора на ИМ се съдържа възражение на ответника, чрез неговия пълномощник С.М., че претендираното с иска задължение не е изискуемо. В тази връзка се твърди в отговора на исковата молба, че задължението по процесния Договор не е било изискуемо към датата на подаденото от банката заявление за издаване на Заповед за изпълнение, че не са били налице предпоставките за упражняване потестативното право на кредитора за обявяване предсрочна изискуемост на процесното вземане. Във връзка с това възражение се твърди в отговора на исковата молба, че не е обявена на ответника по надлежния ред предсрочната изискуемост. Твърди се в отговора на исковата молба, че в настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда, предсрочната изискуемост по кредита не била настъпила.

Твърди се в отговора на ИМ, че в представеното към Исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост с Изх. № 9260/14.11.2022 г. не са описани нито размера на отпуснатия кредит, нито се съдържат данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни пера и че липсва информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението.

Твърди се в отговора на исковата молба, че не е налице валидна цесия и валидно уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като това прехвърляне/ цесия/ има действие спрямо длъжника от деня на уведомлението и че правно валидно е уведомлението извършено от цедента - стария кредитор, но не и от съобщението, извършено от цесионера - новия кредитор.

На следващо място в отговора на исковата молба се съдържа възражение на ответника, че ответникът в клон на „У.Б." АД подписва Договор за потребителски паричен 2 кредит № 2927991/25.10.2017 г. с „У.К.Ф." ЕАД, което дружество, според отговора на исковата молба не е кредитна институция, не притежава лиценз да извършва банкова дейност и няма право да извършва такава. В тази връзка се твърди в отговора на исковата молба, че „У.К.Ф. ЕАД не притежава лиценз за банкова дейност и следователно не е кредитна институция, не е и финансова институция.

Твърди се в отговора на исковата молба, че ответника умишлено е въведен в заблуждение, че сключва договор за потребителски кредит с Банка, а не с дружество, което не е банка.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение за неравноправни клаузи на процесния договор за потребителски паричен кредит № № 2927991 от 25. 10. 2017 год.

Твърди се че клаузите на този договор са неравноправни и като такива нищожни, тъй като те не са индивидуално договорени, че е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен бланково и че всички клаузи от него са предварително разработени и са предоставени на ответника без възможност за какъвто и да е коментар по тях. Твърди се че договорът накърнявал договорното равноправие, тъй като съдържал нищожни клаузи, за което свое възражение ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като по същество твърди че не са налице основанията за прилагане разпоредбата на чл. 144 ал. ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В тази връзка се твърди в отговора на исковата молба, че от текста на относимата към промяната на лихвения процент разпоредба на чл. 6 от договора е видно, че не се съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент и че съответно липсва и конкретна методика или формула, която да определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Твърди се във връзка с това възражение, че договорните клаузи, даващи възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора, не отговаряли на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждали ясни, предвидими, определени или определяеми параметри на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря. Твърди се в отговора на ИМ, че методиката за определяне на лихвения процент, както и визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие. В отговора на ИМ се твърди, че клаузите на чл. 6, ал. 1 до 8 се явявали неравноправни по смисъла на чл.143, т. 11 от ЗЗП, тъй като давали възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, което според ответника води и до тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл.146, ал. 1 от ЗЗП.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение основано на чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК. В тази връзка се твърди, че в процесния договор за потребителски паричен кредит макар и да е посочен годишен лихвен процент - 6,99%, липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се в отговора на исковата молба, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

В отговора на исковата молба се съдържа и възражение основано на чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, съгласно която договорът ш потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Позовавайки се на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ответникът твърди че в процесния договор за кредит липсва каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в посочения процент ГПР 8, 64 %. Ответникът в това свое възражение твърди, че годишния лихвен процент ГЛП от 6.99 % не било ясно как точно се съдържа и как е изчислен по отношение на общия ГПР и че по този начин ответникът е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се в отговора на исковата молба, че в процесния договор за паричен кредит липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на 3 разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 8, 64 %.

В отговора на исковата молба се съдържа възражение, че процесният договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен за което ответникът чрез пълномощникът си адвокат С.М. се позовава на чл. 22 от ЗПК като твърди, че са нарушени императивните изисквания към договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено да посочи като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, но без пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които кредитополучателят следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В тази връзка се твърди в отговора на исковата молба, че в процесния договор за кредит няма уточнение по какъв начин е формиран ГПР, кои разходи включва съответният процент и какъв е математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В отговора на ИМ се съдържа възражение, че Уведомлението за цесията не доказва надлежно уведомяване на ответника за прехвърленото вземане, както и уведомлението за предсрочна изискуемост с изх. № 9260 от 14. 11. 2022 година не доказват надлежно уведомяване на ответника както за цесията, така и за предсрочна изискуемост.