Присъда № 59 от 21.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 8529/2025
- Вид
- Присъда № 59
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Цветан Иванов Колев, Биляна Марин Вранчева, Иван Александров Стоилов
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.346,т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към Присъда, постановена на 21.04.2026 година по ВНОХД 8529/2025 година по описа на Софийски градски съд.
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е въз основа на въззивен протест, депозиран от Софийска районна прокуратура против първоинстанционна присъда, постановена на 10.04.2025 година от Софийски районен съд по НОХД № 8129/2023 година, с която подсъдимият И. П. Л., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на **** година, в град София, на адрес: град София, ж.к.“Студентски град“, улица „******** се заканил с убийство на Ж.Д.Д. като в телефонен разговор му казал думите „Аз вече съм в асансьора и идвам да те убия!“ и след като излязъл от асансьора извършил движение към главата му с ръка, в която държал неустановен предмет с острие и произнесъл думите „Ще те убия!“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и е оправдан по обвинение в извършване на престъпление по чл.144,ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК .
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста и изложи съображения в негова подкрепа, доразвивайки доводите му.
Подсъдимият И. П. Л. лично и чрез защитникът си оспориха протеста и поискаха потвърждаване на присъдата.
В последната си дума подсъдимият повтори казаното „по същество“ от него, т.е. поиска потвърждаване на оправдателната присъда.
Въззивният състав като съобрази становищата на страните, доказателствата и Закона намери от фактическа и правна страна следното:
Въззивният протест е процесуално-допустим, тъй като е депозиран от активно-легитимирана страна и то в срок.
Разгледан „по същество“, съдът намери протеста и за основателен.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
Атакуваната присъда е постановена на 10.04.2025 година от Софийски районен съд по НОХД № 8129/2023 година и с нея подсъдимият И. П. Л., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че на **** година, в град София, на адрес: град София, ж.к.“Студентски град“, улица „******** се заканил с убийство на Ж.Д.Д. като в телефонен разговор му казал думите „Аз вече съм в асансьора и идвам да те убия!“ и след като излязъл от асансьора извършил движение към главата му с ръка, в която държал неустановен предмет с острие и произнесъл думите „Ще те убия!“, като това заканване е могло да възбуди основателен страх от осъществяването му, поради което и е оправдан по обвинение в извършване на престъпление по чл.144,ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК.
Специфичното в развитието на съдебната фаза пред първата инстанция се заключава в нейния финален етап – постановяването на присъдата.
Тричленният състав не е бил еднопосочен в решението си, което е наложило и 1 постановяването на „особено мнение“ от Председателя на съдебния състав.
На практика становището на мнозинството, представляващо единение в разбиранията на двамата съдебни заседатели е надделяло над преценката на председателя на състава.
Въззивният съд, извършвайки самостоятелен анализ на доказателствата очерта фактите, нещо което поради особеността на развитие на делото пред първата инстанция не откриваме в мотивите на Районен съд.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият И. П. Л. е неосъждан към датата на инкриминираното деяние, живее постоянно в град София и не са известни за него влошени характеристични данни или криминални проявления.
През месец юни 2021 година подсъдимият Л. кандидатствал за работа като шофьор-доставчик към фирма „Хепинес“ ЕООД в град София, заничаваща се с разнос и доставка на храна по домовете.
Офисът на дружеството се намирал в град София, адрес: ж.к.
„Студентски град“, улица ********.
В това дружество тогава работил и пострадалият Ж.Д.Д., заемайки длъжността „оперативен мениджър“.
Подсъдимият и пострадалият се запознали в офиса на фирмата по време на кандидатстването на Л. за работа. Той бил одобрен и започнал работа на 15.06.2021 година. По причини, нямащи отношение към предмета на доказване по делото, а иначе на основание „взаимно съгласие“ трудовият договор между подсъдимия и дружеството бил прекратен на 28.06.2021 година. Към прекратяването на трудовото правоотношение пострадалият Ж.Д. нямал отношение, а както назначаването, така и прекратяването на трудовия договор били подписвани и зависели от управителя на дружеството – лице, различно от Д..
Трудовите възнаграждения били изплащани през месеца, следващ отработения, което е обичайния начин на заплащане на възнаграждения по КТ, което пък било обяснено на подсъдимия, но само няколко дни след прекратяване на трудовото правоотношение, /края на юни – началото на юли 2021 г./, Л. посетил офиса, срещнал се с пострадалия Д. и го попитал кога ще си получи полагащата ме се част от заплатата. Ж.Д. му обяснил, че това ще стане, но една на 20-то число на месец юли. Още тогава афектиран и гневен подсъдимият отправил заплахи към Д. и неговите колеги, като казал, че ще вземе автомат и ще ги разстреля всичките. За да не потушат скандала Д. и другите присъстващи на сцената обещали на подсъдимия, че ще му изплатят заплатата преждевременно, като това ще стане чрез превод на посочената от Л. при постъпване на работа банкова сметка.
И наистина, бил направен опит за такъв превод, но от банката бил върнат отговор, че сметката вече не е активна, поради което и Л. фактически не е могъл да получи съответната сума.
На **** година, около 16,00 часа Ж.Д. се намирал в офиса на фирмата, т.е. на работното си място. На ползвания от него телефон с номер ******** 2 той получил обаждане от телефонен номер ********. Впоследствие е установено, че този номер към онзи момент е ползван от подсъдимия И. П. Л..
Още при проведения телефонен разговор личало, че Л. е гневен.
Попитал Д. защо, при все че 20.07. е минал още не е получил възнаграждението си. Нарекъл Д. „изменник“. Към този момент Д. не знаел причината за невъзможността да бъде извършен ефективен банков превод към посочената от Л. сметка. Обяснил на подсъдимия, че сам ще направи проверка в счетоводството и веднага ще върне обаждане. Така и направил. Когато пострадалият Ж.Д. се обадил на И. Л. и му обяснил отразената по-горе причина, подсъдимият станал още по-гневен, започнал да се заканва и повторил „обещанието си“ да вземе автомат, да отиде в офиса и да разстреля всички.
Двадесет минути по-късно, /около 16,20 часа/ Д. получил ново обаждане от подсъдимия. От другата страна на линията подсъдимият го заплашил с думите: „Аз вече съм в асансьора и идвам да те убия“. Още в този момент Д. изпитал притеснение, както за своя живот, така и за живота на своите колеги.
За да не притеснява останалите колеги, тъй като офисът бил просторен и в него работили около петнадесет човека Д. излязъл пред вратата в коридора. Д. видял, че асансьорът се движи и спира на етажа, където бил офисът на фирмата. Тогава от него излязъл подсъдимия И. Л. и забелязвайки пострадалия извършил рязко движение с ръка, в която държал предмет, който Д. оприличил на нож с острие около десет сантиметра. Извършвайки това явно нападение подсъдимия изрекъл и думите „Ще те убия!“.
Пострадалият отблъснал насочената към него ръка със своята, отблъснал подсъдимия на метър от себе си и обхванат от паника побягнал по стълбите надолу. Чувал зад себе си стъпките на преследващия го Л. и заканите му, че ще го убие.
Когато Ж.Д. достигнал партерния етаж той излязъл от сградата и побягнал към близкото заведение KFC. След него от сградата излязъл и подсъдимия. Той продължил да гони подсъдимия, но в този момент към тях се приближили свидетелите Н.М. и Р.А..
Д. бил силно притеснен, превъзбуден и уплашен. Очевидно и самият подсъдим бил освен афектиран и превъзбуден и именно той се обадил на тел 112 и сигнализирал за инцидента. Пристигналите на място полицейски служители заварили един вече потушил се скандал и като слабост на първичния процес на събиране на доказателства може да се посочи обстоятелството, че те не извършили личен обиск на нето един от двамата участници в свадата. Ако бяха сторили това по обективен начин щеше да може да се провери достоверността на твърдението на пострадалия, че подсъдимия е насочил срещу му нож, а не автомобилен ключ, както посочва един от свидетелите – очевидци на финалната сцена.
Описаната фактическа обстановка, въззивният съд възприе, базирайки се на събрания доказателствен материал
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът очерта фактите, базирайки се на почти всички доказателства.
3
Съдът подложи на съмнение и след прецизен анализ изключи от кръга на кредитираните доказателства единствено обяснението на подсъдимия И. П.
Л..
Въззивният състав не намери за достоверни обясненията на подсъдимия.
Лансираната от него версия е алогична. Няма причина един намиращ се в офиса, в който работи човек, /Ж.Д./ да бяга от работното си място, на което по всяка вероятност се чувства защитен и спокоен, ако не е бил принуден от чрезвичайни обстоятелства. И няма никакъв смисъл Д. да си измисля някакво нападение, за да обвини и навреди на Л., с когото на практика не се и познават, не са имали почти никакъв контакт. И накрая, не Д. е отговорният управител или собственикът на дружеството, в което Л. е работил за кратко, т.е. не Д. е виновен за несполуките на подсъдимия.
Характера на производството е такъв, че от най-съществено значение за разкрИ.е на обективната истина се явяват гласните доказателства, в случая свидетелските показания на пострадалия и на свидетелите Н.М. и Р.А., които макар и да не са очевидци на същинската част от нападението, извършено от подсъдимия И. П. Л. над пострадалия Ж.Д.Д. са възприели неговата заключителна фаза. Допълващи, но не и такива без значение са показанията на свидетелите В.А. и Г.Д., служители на МВР, които са пристигнали на мястото на инцидента, когато той вече е бил затихнал, но са могли да възприемат поведението на двамата участници в конфликта и с разказа си да го направят достояние и на съда.
Съдът кредитира показанията пострадалия Ж.Д.. По-горе, когато накратко въззивният съд анализира обясненията на подсъдимия посочи, че намира версията на Л. за алогична. В противовес на това, съдът прие за смислени и правдиви показанията на Д. и отново ще наблегне: Това ненавременно напускане на офиса, това паническо бягане по стъпалата на офис-сградата, „гонката“ пред самата сграда не могат да бъдат нещо безпричинно, още по-малко нещо целящо да навреди на И. Л.. Д. и Л. не са имали конфликт до този случай. Те дори не са се и познавали, ако изключим кратката им среща преди постъпване на работа, когато Д. е водил събеседването на кандидат-служителя Л.. Единствено със страх за своята телесна неприкосновеност и живот можем да си обясним това „бягство“ от работното място, а поведението на подсъдимия единствено можем да посочим като „преследване“, „гонене“ или своего рода нападение. Именно и заради това въззивният съд даде вяра на показанията на свидетеля, в частта им за думите, които той е възприел да са изказани от подсъдимия. „Аз вече съм в асансьора и идвам да те убия!“, /възприети от Д. по телефона/ и „Ще те убия!“, изказани директно, непосредствено след като двамата застанали един срещу друг. Ако не са били тези заплашителни по характера си и твърде сериозни и категорично ясни закани, ако не е било обективирането на заканата с този неустановен предмет с остър връх, тогава Д. няма да има причина да препуска по стълбите, за да спаси живота си. Показанията на този основен свидетел са подкрепени в различна степен от показанията на Д., В.А., Р.А. и Н.М..
Измежду показанията на четиримата свидетели най-значими са тези на 4
М.. Той ясно посочва, че е видял как подсъдимият Л. преследва Д., как блузата на Д. била раздърпана, как подсъдимия носил метален предмет с връх, който свидетелят оприличил на ключ. Свидетелят определя поведението на пострадалия като защитни и твърди, че Д. бил видимо изплашен.
Останалите трима свидетели, макар и да не са възприели директното нападение, те ясно определят не пострадалия Ж.Д., а подсъдимия И. Л. като по-агресивния в сцената.
Показанията на пострадалия Ж.Д. намират подкрепа и в изготвената съдебна психиатрична-психологическа експертиза, която определя състоянието на свидетеля като такова след силен стрес, който е възможно да е породен именно от описваното от него събитие на нападение от страна на подсъдимия.