Решение № 642 от 09.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 09.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100504718 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. Г. срещу Решение № 2384/22.03.2022 г., постановено по гр. дело №55775/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 86 -ти състав.

Подробно в жалбата са изложени съображенията. Въззивникът моли да се отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за издръжка.

Въззиваемият И. Е. Г. оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част. Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Искът, предявен от М. И. Г. срещу И. Е. Г. пред първата инстанция, е за издръжка в размер на 1000 лв. месечно, считано от 21.06.2021 г., на основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК.

Ищецът е претендирал и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК.

С Решение № 2384/22.03.2022 г., постановено по гр. дело №55775/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, е отхвърлен изцяло предявеният иск, като неоснователен.

1

Във въззивната жалба е уточнено, че претендираната издръжка е не 1000 лв., а 300 лв., като са наведени доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата, че ищецът продължава да учи в Централен колеж на Бедфордшър във Великобритания и тези за материалните възможности на ответника да дава претендираната месечна издръжка.

Твърди се, че ответникът притежава апартамент в град Нова Загора, ново строителство, необзаведен, който би могъл да отдава под наем, посочено е, че ответникът има и двуетажна къща в село Асеновец, а също и че притежава в съсобственост с трето лице апартамент от 120 кв. метра в Габрово. Наведени са доводи, че търсената издръжка от ответника не може да съставлява за него особено затруднение, тъй като досега, при същите обстоятелства, той е заплащал издръжка при по-ниска заплата и с десетгодишен кредит. Наведените доводи са неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

По дела за издръжка в тежест на ищеца е да докаже възможностите на родителя, от когото се търси издръжка.

В настоящия случай, видно от представените във въззивното производство писмени доказателства, въззивникът е продължил образованието си в Централен колеж на Бедфордшър във Великобритания, като това се установява от представените преписи от удостоверения за кредитни единици към диплома ниво 2 по инженерство от Централен колеж на Бедфордшър относно въззивника от 16.12.2020 г., от 23.06.2021 г. и от 15.07.2021 г., както и от удостоверения за кредитни единици към диплома ниво 3 по инженерство от Централен колеж на Бедфордшър относно въззивника от 17.11.2021 г., от 01.03.2022 г. и от 21.07.2022 г., като видно от писмо от Университет на Бедфордшър, въззивникът е записан в Университет на Бедфордшър като студент редовно обучение, което започва от 19.09.2022 г. и се очаква студентът да я завърши 20.07.2026 г.

Същевременно обаче, видно от представената към подадения отговор на исковата молба и приета от първата инстанция като доказателство служебна бележка, бащата на въззивника - И. Г. работи като шофьор в „Б.К.Б.“ АД, получава брутен месечен доход от 704 лв., като след удръжките от работната заплата, получава възнаграждение в размер на 546 лв., и липсват доказателства, че реализира доходи от притежаваните собствени и съсобствени недвижими имоти. Не е установено по никакъв начин, че въззиваемият реализира доходи, които да задоволяват неговите нужди, както и че има възможност да заплаща търсената от въззивника издръжка, която да покрие, освен нуждите му от средства за съществуване, и потребностите му във връзка с обучението му във Великобритания.

От така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна до следните 2 правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са неоснователни.

Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да заплаща претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от въззивния съд.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил ангажираните и относими към спора доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция не са достатъчни, за да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение. Задължението на родителя към пълнолетното дете не е безусловно, каквото е задължението му да заплаща издръжка на ненавършило пълнолетие дете.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски. Съдът не присъжда разноски и на въззиваемия, тъй като той изрично е заявил в отговора на въззивната жалба, че не претендира разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2384/22.03.2022 г., постановено по гр. дело №55775/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3