Решение № 305 от 29.05.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Весислава Иванова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Николай Любенов като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200321 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Образувано е по касационни жалби, депозирани от защитниците на подсъдимите С. Н. Л. и А. Г. Г., срещу Решение № 12 от 2 февруари 2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 145/23 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С решението на въззивния съд е изменена Присъда № 23 от 3 май 2023 г. по н.о.х.д. № 1394/22 г. на Окръжен съд Бургас като наказанието на С. Н. Л., наложено за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 4, т. 1, предл. 1., вр. ал. 2, т. 1, предл. 1., вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК и определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е увеличено от две на пет години лишаване от свобода на основание чл. 54 НК, а това на подсъдимия А. Г. Г., наложено за престъпление по чл. 149, ал. 4, т. 1, предл. 1., вр. ал. 2, т. 1, предл. 1., вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 НК и определено при условията на чл. 54 НК – увеличено от три на четири години лишаване от свобода. С въззивното решение подсъдимият Л. е оправдан за това да е извършил деянието като е държал с ръка крака на малолетния Т., а подсъдимият Г. - за това да е опипвал по гърдите малолетния Т.. В останалата част присъдата е потвърдена.

Срещу оправдателните части на въззивното решение не са постъпили касационни жалба и/или протест.

Решението на апелативния съд не е обжалвано и в частта, потвърждаваща гражданскоосъдителната част на присъдата.

С касационната жалба на адвокат С. К. – защитник на подсъдимия Л., са 1 декларирани касационните основания по чл. 348, ал. т. 1 и т. 3 НПК, а са изложени съображения само за първото от тях. За такива се приемат съжденията, че действията, приети за извършени от подсъдимия, не са блудствени, защото не са от естество да възбудят полово желание. На следващо място – че след като въззивният съд е оправдал Л. за това да е извършил деянието като е държал с ръка крака на малолетния Т., правната квалификация е следвало да бъде по-лека. Паралелно с това в сезиращия документ са възпроизведени обилно свидетелски показания в насока обосноваване на поддържаната теза за различна от приетата от съдилищата фактическа обстановка. Претенцията, отправена към касационната инстанция, е за отмяна на обжалваното решение и оправдаването на подсъдимия Л..

С касационната жалба на адвокат Д. С. – защитник на подсъдимия Г., са релевирани и трите касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. Поддържаното нарушение на материалния закон е аргументирано с идентични на посочените в другата жалба твърдения за естеството на действията, които не били блудствени. Същевременно – и с неприлагането на чл. 9, ал. 2 НК, посочено като допълнение за твърдяното неправилно приложение на закона. За съществени процесуални нарушения са заявени: разрешението да не се кредитират показанията на свидетеля С. Б.; предубеждение на вещите лица, изготвили комплексните психиатрично-психологични експертизи; отбелязаното в решението на въззивния съд, че подсъдимият Г. извършил деянието в условията на опасен рецидив, при все че той не бил осъждан. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е изразено в изявление за съжаление за случилото се и декларация, че нито действията, нито намеренията били блудствени, което изявление защитникът направил от името на подсъдимия. Останалата част от жалбата, в която са цитирани пространно извадки от свидетелските показания, е отнесена до твърдението за недоказаност на обвинението.

Отправените към касационната инстанция искания са за отмяна на решението и оправдаването на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде постановена оправдателна присъда или приложен чл. 66, ал. 1 НК.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред ВКС защитниците поддържат претенциите и жалбите по изтъкнатите в тях съображения. Това, което допълват и двамата, че отмерените от въззивния съд наказания са напълно несъответни на действията на подсъдимите, дори ако се приеме, че по характер са били блудствени.

Подсъдимият А. Г. се придържа към казаното от адвокат С., което не допълва.

Подсъдимият С. Л., редовно призован, не се възползва от правото си на участие в съдебното заседание, в което не се явява.

Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Смята, че при постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, а наложените наказания са справедливи. По негово виждане доказателственият анализ, осъществен от въззивния съд, е пълен, всестранен и обективен. Прокурорът намира за неоснователно твърдението, че действията на подсъдимите не са блудствени. В тази връзка изтъква и, че цялостното обективно поведение на подсъдимите - прегръщане, целуване, галене, допиране на телата до малолетното момче - навежда на верния извод за наличие на предвидената в закона специфична цел, обосноваваща и прекия им умисъл. Като обобщава, че липсват каквито и да са основания за преквалифициране на деянието или за оправдаване на подсъдимите, а наложените им наказания са справедливи, прокурорът пледира за оставяне в сила на решението.

Не се явяват частния обвинител и граждански ищец С. Л. Т. и негов повереник.

В предоставената му последна дума подсъдимият Г. претендира за оправдателна присъда, тъй като не е извършвал блудствени действия, което се установявало от записите 2 на камерите и от показанията на детето.

След като прецени изложените в касационните жалби касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационните жалби са допустими като подадени от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни.

Еднотипните оплаквания за нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК, а и общността на вменената на подсъдимите престъпна деятелност позволява общото обсъждане на двете жалби в тази им част.

Отделно и с приоритетно значение следва да бъдат обсъдени твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, формулирани в жалбата на подсъдимия Г., доколкото евентуалната им основателност би обусловила принципна невъзможност за обсъждане на останалите две оплаквания.

Касационният съд намира, че при разглеждане на делото от въззивния съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати такива и от първостепенния съд, налагащи отстраняването им от горната инстанция или връщане на делото в предходната.

Суверенната преценка на решаващите по фактите съдилища да кредитират или не определени доказателства, не подлежи на контрол. На проверка подлежи не вътрешното убеждение, а процесът на формирането му. Ако не е допусната грешка в този процес, то преценката на съда за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите му изводи не може да бъде подменяна. В правомощията на касационната инстанция е да установи единствено дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, дали последните са обсъдени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не. В случай на нарушаване на някое от тези изисквания е налице съществено процесуално нарушение на правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, резултиращо и в извод за опорочена доказателствена дейност. В разглеждания случай се изразява недоволство от разрешението на инстанциите да не кредитират показанията на свидетеля С. Б. без обаче да се твърди, че при извеждане на този доказателствен извод е нарушено някое процесуално правило. И първата, и втората инстанции са обсъдили внимателно показанията на свидетеля Б., съпоставили са ги с останалите, дали са самостоятелна оценка на вътрешната им логичност и като краен резултат са решили да не ги кредитират. Извършеният доказателствен анализ не страда от пороци, защото никое доказателство не е останало извън дължимото от съда внимание, нито пък е тълкувано превратно или изопачено. След собствена оценка на доказателствения материал въззивната инстанция е споделила изведената от първата, като също се е основала не само на свидетелските показания, но и на протокола за оглед на веществените доказателства (на т.нар. „случайни записи“, заснети от охранителни камери в близост до случилото се и приобщени по надлежния ред).

Неоснователно е и оплакването за участие на предубедени вещи лица. То е мотивирано с твърдение, че при изготвяне на своите заключения вещите лица ползвали изключените от съда показания на свидетеля Н. Д. от досъдебното производство и така се били предубедили. Обсъждането на повдигнатото възражение е обективно затруднено 3 поради липсата на конкретика и рационалност в него. Не се сочи в каква насока и по отношение на кого са били предубедени вещите лица, изготвили и трите комплексни психиатрично-психилогични експертизи - за двамата подсъдими и за свидетеля С. Т.. Не е посочено и кой експертен извод и по отношение на кого се определя като порочен. И трите заключения, изготвени от едни същи експерти, са били назначени и изпълнени в досъдебното производство. В тях са цитирани показания на разпитаните тогава свидетели като данни, събрани в досъдебното производство. Освен че те поначало нямат значимо отношение към поставените на експертите задачи, показанията не са и поставени в основата на изводите на вещите лица, касаещи психиатричния и психологичен статус на освидетелстваните. Видно е, че заключенията са изведени на база снетата анамнеза и проведените специализирани изследвания. Липсват каквито и да било данни за предубеденост, на което и да е от вещите лица.

Не се възприема като съществено процесуално нарушение и допуснатата от въззивния съд грешка с технически характер. Именно такава представлява отбелязаното „БОС правилно е приел също, че за подс. А. Г. от обективна страна е налице и по-тежко квалифициращият деянието признак по чл. 149, ал. 5, т. 3 НК – извършено е при условията на опасен рецидив…“. Окръжният съд, както по същество и апелативният, е приел, че подсъдимият С. Л. е извършил деянието в условията на опасен рецидив. Грешката в имената не очертава волята на апелативния съд като неясна и противоречива, тъй като тя е изводима и от подхода при индивидуализацията на санкциите. Изводима е и от факта на потвърждаване на присъдата в частите, в които не е била изменена.

В обобщение на разискваното дотук се налага извод за отсъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и неоснователност на жалбата на подсъдимия Г. в тази й част.

Касационните жалби на двамата подсъдими са неоснователни относно претенциите за нарушения на материалния закон.

Преди всичко следва да се отбележи, че възведените оплаквания за недоказаност на приетите за установени факти от окръжния и апелативния съд, няма да бъдат разглеждани. Неизменно е утвърденото в практиката на висшата инстанция, в съответствие с уреденото в процесуалния закон, че необосноваността не е касационно основание. Както вече бе посочено, така е, защото вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране. Повдигнатите възражения, съобразно които съдът неправилно приел за доказани извършените от подсъдимите действия, по съществото си са такива за необоснованост. Тази инстанция не действа като такива по фактите (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, която не е налице в разглеждания случай) и не е в правомощията й да прави преоценка на доказателствата.