Решение № 2736 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2736 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20225330105300 по описа за 2022 година

Предмет на производството са предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Й. Д. У. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 240 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 342,31 лв. главница по Договор за потребителски кредит №****** г. и сумата от 41,57 лв. възнаградителна лихва за периода **** г. - ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от ****** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от ****** по ч.гр.д. № ****/*** г. по описа на Районен съд-Пловдив, както и осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 85,72 лв. възнаграждение за закупена услуга „***“ по цитирания Договор за кредит и сумата от 142,86 лв. възнаграждение по закупена услуга „*****“ по същия договор, ведно със закона лихва от депозиране на исковата молба - ***** г. до окончателното погасяване.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. е сключен договор за потребителски кредит с описани в исковата молба параметри. Твърди, че е закупен пакет с допълнителни услуги, като са посочени размерите на възнагражденията за тези допълнителни услуги. Ищецът сочи, че е изпълнил точно и в размер задълженията по договора, като е превел заемната сума на длъжника по посочената банкова сметка. Крайният падеж по договора се сочи, че е изтекъл на ***** г. Претендира се договорно възнаграждение за посочения период. По отношение на допълнителните услуги се излагат подробни доводи, в какво се състоят те. В исковата молба се сочи, че към момента на депозиране на искова молба размерът на 1 погасеното от ответника задължение е общо 328,50 лв., с която сума е погасена частично главницата по договора и лихви за забава по кредита. С тази сума се сочи, че е погасена дължима такса в размер на 30 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.

Предвид подробно изложените съображения се моли предявените искове да се уважат.

Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв. И., с който се оспорват предявените искове, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че клаузите по договора са неравноправни като в тази връзка същите не са индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Цитира се практика на СЕС, касаеща неравноправните клаузи. Оспорва се размера на възнаградителната лихва като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че не е изпълнено изискването на ЗПК за посочване на глобален ГПР по кредита, общата сума при съответния ГПР, дължима от потребителя. Твърди се, че с уговорката, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителен пакет от услуги „***“ и „****“, кредиторът цели да си набави допълнителни плащания. Оспорват се клаузите, касаещи тези възнаграждения, като нищожни на основание цитираните разпоредби от ЗПК. Твърди се, че сумата, търсена на база на споразумението за допълнителни услуги, в общ размер на 320 лв. е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена при наличие на предпоставките на чл. 21, ал.1 от ЗПК вр. чл. 10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 ЗПК. Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. В тази връзка се сочи, че поради недействителност се дължи чистата стойност на кредита. Моли да се отхвърлят предявените искове. Прави се възражение за прихващане със сумата в размер от 34,28 лв. за услуга „***“, сумата от 57,14 лв. за услугата „*****“, сумата от 142,88 лв. за възнаградителна лихва и такси в размер на 30 лв. – обща сума 264,30 лв. представляваща получена от ищеца сума по нищожни договорни клаузи по договор за кредит №******, при начална липса на основание в периода ***** г. - ******г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се оспорва и от приетите писмени доказателства се установява, че на ***** г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ******, по силата на който е предоставена в полза на ответника обща сума в размер от 400 лв.

Уговорен е срок на кредита 7 месеца, размер на вноската по кредита 64,02 лв., ГПР – 46,82 % и годишен лихвен процент 40,70 %. Общата дължима сума по кредита се сочи да е в размер от 448,08 лв. Избран е и пакет от допълнителни услуги, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 320 лв., платимо на вноски от по 45, 71 месечно.

Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и споразумение е 768,08 лв., платима на вноски за срок от 7месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 109,73 лв., а падежът й е до 20-тия ден от месеца.

В чл. 12. 1 от общите условия е предвидено, че при просрочване на месечната вноска, се начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена за всеки ден забава 2 върху размера на просроченото задължение. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларира, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

Видно от приетото платежно нареждане сумата по кредита е преведена по посочената от ответника банкова сметка на ***** г.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в ГПР, който е в размер на 46,82 %, като разход е включена само договорна лихва, като не е включено възнаграждение за заплатен пакет допълнителни услуги по раздел V-ти от Договора. Процентът, с който се оскъпява кредита с уговорената в раздел V-ти от договора такса /възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „****“ и „****“ е 137,14 % годишно и 19,59 % месечно. Общият размер на плащаният от ответницата е 328,50 лв., като в счетоводството на ищцовото дружество с така платената сума са погасени главница в размер от 57,69 лв., възнаградителна лихва в размер от 6,51 лв., погасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „****“ и „*****“ - 91,42 лв., платени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране – 30 лв., погасени лихви за забава по т. 12.1. от Общите условия – 48,42 лв. и погасена законна лихва за периода от ***** г. до ***** г. – 94,46 лв.

Ответницата е платила така установените суми още преди образуване на заповедното производство.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

С оглед заявените от ответника възражения за недействителност на договора за кредит, следва да се посочи, че потребителят може да релевира възражение за неравноправност на клауза в договора за потребителски кредит в исково производство, вкл. и в съдебен процес, образуван въз основа на предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от 3 императивен, повелителен порядък, то възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.

Между ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от **, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на договора е налице.

Договорът за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит Профи кредит Стандарт от ***** г. само формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.

Съгласно представеното в заповедното производство към договора споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги заплащането на уговореното възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора на една или всички от посочените услуги, а именно: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК (нов – ДВ, бл. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество, са част от възнаграждението за предоставения заем, като съдът приема, че са обособени самостоятелно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите.

Услугата "*****", представлява по своята същност "****". Услугите възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по 4 управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

С оглед изложеното съдът приема, че тази уговорка за предоставяне на допълнителен пакет услуги, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, поради и което съдът приема, че клаузата е нищожна на това основание.