Решение № 737 от 22.10.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 737 гр. П., 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М.К.М.С. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от М.К.М.С. Гражданско дело № 20251720108330 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба от „ЛЕНО“ АД против Министерство на правосъдието, с която се предявяват искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 525,00 лв. представляваща съдебно-деловодни разходи, сторени в производството по отмяна на незаконосъобразния акт на съдия по вписванията при ПРС – отказ, обективиран в определение № 19/17.02.2025 г., както и законната лихва в размер на 27,83 лева за времето от 28.05.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторени разноски в настоящото производство.

Ищецът твърди, че на 17.02.2025 г. е поискал от Служба по вписванията – гр. П. заличаване на отбелязване на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., като с определение от същата дата бил постановен отказ от страна на съдия по вписванията към РС-П. – Г. М.. Ищецът депозирал частна жалба срещу отказа, който бил отменен с влязло в сила определение на Окръжен съд-П.. В хода на производството по обжалване ответникът сторил разноски в размер на 525 лв., от които 25 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди се, че сторените разноски представляват имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразния акт на съдията по вписвания, постановен в рамките на правомощията му по закон – чл. 569, т. 5 ГПК, вр. чл. 15-22 от Правилника за вписванията и чл. 171 ЗЗД. Развити са съображения, че Министерството на правосъдието отговаря по реда на чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители – каквито са съдиите по вписванията, като отговорността е обективна и гаранционна.

1

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131 ГПК, изразява становище за нередовност и недопустимост на исковата молба, а по същество– за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че искът е недопустим, тъй като се основава на претенция за разноски, направени в едностранно охранително производство по обжалване на отказ на съдия по вписванията, в което не възниква отговорност за разноски и такива не могат да бъдат търсени по исков ред. Обосновава, че Министерството на правосъдието не е страна в производството по обжалване на отказа на съдията по вписванията и не следва да носи отговорност за разноски по него. По същество са изложени аргументи относно липсата на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Изложени са съображения за правната природа на отказа на съдията по вписвания и неговата дейност, както и че деликтната отговорност като последица от всеки отменен отказ би обезсмислила института на отказа и би подкопала независимостта на съдебната дейност. Оспорва се наличието на вреда, доколкото платени суми за адвокатско възнаграждение са били направени по волята на самия молител и срещу тях той е получил правна услуга. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка, доколкото адвокатската защита не е задължителна в производството по обжалване на отказ, като счита, че разноските произтичат от договор за правна помощ, а не пряко от поведението на съдията по вписванията. Моли производството да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от третото лице – помагач наответника. Предявеният иск е оспорен изцяло. Излага се, че не е налице нито една от кумулативно изискуемите предпоставки за осъществяване състава на чл. 45 от ЗЗД, който е правопораждащ и за отговорността на възложителя на работа, какъвто е ответникът. Твърди, че процесният отказ на съдията по вписванията не представлява противоправно действие по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като е постановен от компетентен за това държавен орган в обема на правомощията му, по предвидения процесуален ред и при спазване на изискуемата форма. Сочи, че отказът да извърши вписване е изрично предвиден в закона като правомощие на съдията по вписванията в хода на провежданото от него производство.

Излага, че със съдебния акт, с който е отменен постановения отказ, не е отменено извършеното от съдията по вписванията процесуално действие и не се установява противоправността на последното. Поддържа, че действието по издаване на отказа, като извършено в изпълнение на правомощията по закон на съдията по вписванията не е противоправно, тъй като е допустимо и не е забранено от закона или правилата на морала.

Третото лице – помагач оспорва ищецът да е претърпял твърдените от него имуществени вреди. Счита, че заплатените от него разноски в производството по обжалване отказа на съдията по вписванията не представляват вреди по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Поддържа, че производството по вписване е охранително, а съдията по вписванията не е страна в него, поради което не дължи разноски. Сочи, че в чл. 541 от ГПК изрично е уредено, че направените в охранителното производство разноски са за сметка на молителя. Излага, че нормата е специална, поради което изключва възможността същите тези разноски да бъдат претендирани от молителя по друг ред – на деликтно основание. Счита, че с предявената 2 претенция се заобикаля разпоредбата на чл. 541 от ГПК, което действие на основание чл. 26 от ЗЗД е незаконосъобразно. Поддържа, че в ГПК е предвидена изрично деликтна отговорност за съдебния изпълнител и за частния съдебен изпълнител във връзка с осъществяваните от тях действия в изпълнение на правомощията им, но не е предвидена такава за съдията по вписванията. При условията на евентуалност третото лице – помагач твърди, че предявеният от ищеца иск представлява злоупотреба с право, тъй като процесният отказ е постановен поради непредставяне от ищеца на изискуем за вписването документ, като молителят е имал възможност да подаде нова молба за вписване вместо да обжалва отказа, за което би направил по-малко разноски. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Излага се, че то не е съответно на фактическата и правна сложност на предоставената правна помощ, както и на извършената работа, поради което размерът му несъотносим с критериите заложени в Решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:

От приложените по делото преписка на Служба по вписвания – гр. П., образувана по молба вх. № 609/17.02.2025 г. и ЧГД № 325/2025 г. по описа на Окръжен съд - П. се установява, че с молба вх. № 609/17.02.2025 г., подадена до Службата по вписвания – гр. П. ищецът „ЛЕНО“ АД е поискал заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на вземания от 19.08.2024 г., вписан в СВ – гр. П., с вх. рег. № 4576/10.10.2024 г., том 3, акт 146 относно вземане, обезпечено с ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, вписан в Служба по вписванията – гр. П., с вх. № рег. № *** от 22.01.2019 г., *** върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда – апартамент № 41, с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед *** г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия. Към молбата са представени нотариално заверени препис – извлечения на декларация съгласие за частично заличаване, удостоверение за вписвания за определен период от ЦРОЗ, копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, копие от договор за залог, доказателства за внесена държавна такса, копие от пълномощно.

С определение № 19/17.02.2025 г. Г. М. – съдия по вписвания при Районен съд – П. е отказала заличаване на вписването на особен залог върху вземане, обезпечено с договорна ипотека, учредена съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № *** на нотариус М.М., рег. № *** на НК, вписан в Службата по вписвания – гр. П., с вх. № рег. № *** от 22.01.2019 г., ***

Срещу определението е подадена жалба от „ЛЕНО“ АД с вх. № 37/02.06.2025 г., чрез адв. Н. П.. Към жалбата е приложено пълномощно по силата, на което Александър Тонков – изпълнителен директор на „ЛЕНО“ АД е упълномощил адв. Н. П. да го представлява пред съдилищата. Приложен е и договор за правни услуги, в оригинал, сключен на 28.05.2025 г. между „ЛЕНО“ АД и адв. Н. П.. С договора адв. П. се е задължил да осъществи правна защита и представителство по обжалване на определение № 19/17.02.2025 г. на съдия по 3 вписванията при Районен съд – П. срещу възнаграждение в размер на 500 лв.. Отразено е, че договорното възражение е изплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора. Към жалбата е приложена и разписка от 28.05.2025 г., от която се установява заплащането на държавна такса по сметка на Окръжен съд – П. в размер на 25,00 лв.

Оспорването на достоверността на датата на договора за правни услуги е без правно значение за настоящия спор, тъй като тя няма отношение към възникването на спорните субективни права. Наред с това, този договор е приложен към жалбата, с която е сезиран Окръжен съд – П. и която има достоверна дата по смисъл на чл. 181, ал. 1 от ГПК. За такава се счита, датата, на която е извършено удостоверяване от служител на Окръжен съд П. за постъпването и в съда, а именно 29.05.2025 г. От изложеното следва, че към тази договорът за правни услуги е съществувал.

Без значение за изхода на делото е и оспорването на автентичността на подписа, положен в същия договор от името на представляващия ищцовото дружество. Договорът за правни услуги е представен от „ЛЕНО“ АД в производството пред Окръжен съд – П., а в настоящото производство въз основа на него това дружество претендира права.

Следователно дори подписът да не е изпълнен от представляващият търговеца, то на основание чл. 301 от ТЗ той се счита потвърден от това лице.

По тези съображения съдът приема за доказано наличието на сключен договор за правни услуги между ищеца и адв. Н. П. за предоставяне на правна защита и представителство по обжалване на определение № 19/17.02.2025 г. на съдия по вписванията при Районен съд П..

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, и приобщените писмени документи, относими към счетоводните операции на ищцовото дружество, съдът приема, че сумата от 500, 00 лева е заплатена с РКО № 2025-010/28.05.25 г. на адв. Н. П. на основание сключения договор за правна защита и съдействие № 19 от 28.05.25 г.

С определение № 420/03.07.2025 г. по ЧГД № 325/2025 г. по описа на Окръжен съд П. е отменен отказа на съдия по вписванията при Районен съд – П., обективиран в определение № 19/17.02.2025 г. и преписката е върната на Служба по вписванията – П. за извършване на вписване по молбата на „ЛЕНО“ АД.

За установяване на оспорванията си, третото лице – помагач е представило седем броя еднотипни жалби, подадени от ищцовото дружество срещу шест различни отказа на съдия по вписвания при Районен съд – П., постановени при обстоятелства, сходни с тези по процесния отказ.

При горните факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия, която произтича от вината на натовареното с извършването на работата лице и не се обуславя от вината на възложителя на работата. В този смисъл отговорността на възложителя е 4 гаранционно-обезпечителна и безвиновна.

Съгласно мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК, Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите – изпълнители и съдиите по вписванията. Това е вярно и при действащата правна уредба (чл.