Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 24.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно наказателно дело 1126/2024
Вид
Решение № 89
Подписан
24.02.2025
В сила
24.02.2025
Състав
Ружена Керанова, Христина Михова, Деница Вълкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Христина Михова

Деница Вълкова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. В. Г. като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201126 по описа за 2024 година Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Велико Търново срещу въззивна присъда № 26/14.11.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 473/2024 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. В протеста и писменото допълнение към него се излагат твърдения за наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от Върховната прокуратура поддържа касационния протест единствено в частта, с която се оспорва законосъобразността на оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл. 216 НК. В тази връзка държавният обвинител прави искане за отмяна на въззивната присъда в посочената й част и връщане на делото за ново разглеждане. Не поддържа протеста в останалата му част по отношение на деянията по чл. 325, ал.1 НК и чл. 144, ал. 3 НК.

Гражданските ищци и частни обвинители – Б. П. В. и Г. Р. В., последната лично и като представител на „****“ ЕООД, както и техните повереници, редовно призовани, не се явяват пред ВКС.

Подсъдимият И. Л. И. и неговият защитник, редовно призовани не се явяват в съдебното заседание.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, 1 изложени в касационната жалба и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 29/ 25.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 956/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, подсъдимият И. Л. И. е признат за невиновен в това, че на 12.10.2021 г., в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 24, принудил Б. П. В. да извърши нещо противно на волята й – да не се обади на полицията, като употребил за това сила – издърпал от ръката на пострадалата мобилния й телефон, с оглед на което е оправдан по обвинението по чл. 143, ал.1 НК.

С присъдата подсъдимият И. е признат за виновен, че по същото време и на същото място противозаконно унищожил чужда движима вещ – мобилен телефон марка „Huawei made pro“, собственост на Б. П. В., на стойност 420 лева, като на основание чл. 216, ал.1, вр. с чл.

54 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият е оправдан по обвинението на същата дата и на същото място да е унищожил чужди движими вещи /подробно описани в присъдата/, на обща стойност 1244,70 лева, собственост на „****“ ЕООД с МОЛ Г. Р. В. и 1 бр. яке марка „Geografical norwei“ на стойност 168 лева, собственост на Б. П. В., като е оправдан по обвинението по чл. 216, ал.1 НК.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на същата дата и на същото място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикал скандал, нанесъл побой на Б. П. В., като я ударил с ръце, блъскал я, влачел я, скубал я и я дърпал, с което й причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и нанесъл побой на Г. Р. В., като я удрял в областта на лицето и влачел по земята, с което й причинил лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 325, ал.1, вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 НК го осъдил на три месеца лишаване от свобода и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане диспозитива на присъдата по Общинско кабелно радио „Велико Търново“, като го оправдал по обвинението със същото деяние да е унищожил алармената система и стоки в магазина, собственост на „****“ ЕООД и 1 бр. яке, марка „Geografical norwei“ на стойност 168 лева, собственост на Б. П. В..

Подсъдимият И. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство по отношение на Б. П. В. с думите „Ще те убия, ще те затрия, ще те унищожа“, „Ще ви избия, ще ви ликвидирам, ако се обадите в полицията, ще ви ликвидирам и двете“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 36, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият с посочената присъда е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място се заканил с убийство по отношение на Г. Р. В. с думите „Ще ви ликвидирам, 2 ако се обадите в полицията, ще ви ликвидирам и двете“ и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 36, вр. с чл. 54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК с присъдата е определено едно общо наказание измежду посочените, като на подсъдимия е наложено най – тежкото от тях, а именно - шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 23, ал. 2 НК към така наложеното наказание е присъединено и наказанието обществено порицание.

С присъдата районният съд е уважил гражданските искове, предявени от гражданския ищец Б. П. В., като е осъдил подсъдимия да й заплати, както следва:

- 420 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени с деянието по чл.

216, ал.1 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 588 лева;

- 2000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал.1 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева;

- 2500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 144, ал. 3 НК, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева.

Подсъдимият е осъден и да заплати на Б. В. законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на деянията, както и разноските, направени за процесуалното й представителство по делото в размер на 2500 лева.

Районният съд е отхвърлил гражданския иск, предявен от гражданския ищец Б. П. В. срещу подсъдимия за заплащане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й с деянието по чл. 143, ал.1 НК неимуществени вреди.

Подсъдимият е осъден с присъдата да заплати на гражданския ищец Г. Р. В. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от деянието по чл. 325, ал.1 НК, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 10 000 лева.

Осъден е да заплати на гражданския ищец Г. В. и сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 3 НК, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 25 000 лева.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Г. В. законната лихва върху присъдените й суми, считано от датата на деянията до окончателното им изплащане, както и направените от нея разноски за процесуално представителство в размер на 2500 лева.

С присъдата районният съд е отхвърлил гражданския иск, предявен от „****“ ЕООД, с управител Г. Р. В., срещу подсъдимия, за заплащане на сумата от 1244,70 лева, представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди от престъплението по чл. 216, ал.1 НК.

Първоинстанционният съд с присъдата е осъдил подсъдимия да заплати разноските по 3 водене на делото, държавната такса върху уважените размери на гражданските искове, като се разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Районна прокуратура – Велико Търново подала протест до Окръжен съд – Велико Търново срещу първоинстанционната присъда, с искане за осъждане на подсъдимия по обвиненията, по които е бил оправдан. Подсъдимият също останал недоволен и обжалвал присъдата с искане за пълното му оправдаване и отхвърляне на уважените граждански искове.

С въззивна присъда № 26/14.11.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 473/2024 г., предмет на настоящата касационна проверка, Окръжен съд – Велико Търново отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият И. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 325, ал.1 НК и го оправдал по това обвинение.

На основание чл. 1, ал. 3, вр. с ал.1, т. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/ въззивният съд признал подсъдимия за виновен в това, че на 12.10.2021 г. е осъществил проява на дребно хулиганство, изразена в скарване и говор на висок тон /крещене/ в магазин в гр. Велико Търново, ул. „Марно поле“ № 24 в присъствието на Б. П. В. и Г. Р. В., като блъснал последната, за което му наложил административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

Окръжният съд отменил първоинстанционната присъда в останалите й осъдителни части, като признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по обвинението по чл. 216, ал.1 НК и по двете обвинения по чл. 144, ал. 3 НК. Отменил присъдата и в гражданската й част, като отхвърлил уважените с нея граждански искове.

Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, е допустим, тъй като е депозиран от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и по отношение на съдебен акт от вида на визираните в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, протестът е основателен.

В процесуалния документ, въз основа на който е образувано настоящото касационно производство, твърдението за наличието на касационното основание по чл. 346, ал.1, т. 2 НПК се обосновава с довода за неизпълнение от страна на въззивната инстанция на задълженията й за обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствената съвкупност, както и за превратно тълкуване на доказателствата. Конкретно се твърди, че контролираният съд изцяло е игнорирал показанията на свидетелите Б. В., Г. В., А. К. и М. К., като не ги е анализирал поотделно и в тяхната взаимовръзка, а кредитирал обясненията на подсъдимия, без да съобрази, че те не се подкрепят от други доказателства. Не оценил събраните по делото писмени доказателства съобразно действителното им съдържание и поради това неправилно приел, че инкриминираната вещ – мобилен телефонен апарат, не е собственост на Б. В., а на подсъдимия, което довело до незаконосъобразното оправдаване на последния по обвинението по чл. 216, ал.1 НК. В резултат на игнорирането на показанията на пострадалите свидетелки, на тези на свидетелите К. и К., както и на заключенията на съдебно – медицинските експертизи, подсъдимият незаконосъобразно бил оправдан и по обвинението по чл. 325, ал.1 НК. Въззивният съд неправилно приложил материалния закон 4 като приел, че не е осъществен съставът на хулиганство по чл. 325, ал.1 НК, а административно нарушение - хулиганска проява по УБДХ, за което наложил на подсъдимия административно наказание. Превратното интерпретиране на гласните доказателства и изключването от доказателствения анализ на заключенията на съдебно – психиатричните и психологични експертизи обусловило незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия и по обвиненията за извършени престъпления по чл. 144, ал. 3 НК. Всичко това налагало извода, че при изграждане на вътрешното си убеждение въззивният съд не е спазил изискванията на процесуалния закон, гарантиращи, че постановеният от него съдебен акт е основан върху задълбочен и правилен анализ на събраните по делото доказателства. По този начин допуснатите от въззивната инстанция процесуални нарушения довели и до неправилното приложение на материалния закон, съответно до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. С така изложените доводи се обосновава заявеното с протеста касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 НПК, като се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.