Присъда № 57 от 19.11.2025, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 1375/2024
- Вид
- Присъда № 57
- Подписан
- 19.11.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- ДАНЧО ЙОРДАНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 182, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 308, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 57/19.11.2025 г. по н.ч.х.д. № 1375 по описа на Добричкия районен съд за 2024 г.
Производството по делото е образувано по частна тъжба, подадена от П.
Р. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***“ № ***, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат М. С. от Адвокатска колегия Добрич, срещу Д. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „***” № ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с която тъжба срещу Д. И. И. е повдигнато обвинение за това, че:
На 14 декември 2024 г., в град Добрич, пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ град Добрич, като родител – майка, не е изпълнила съдебно решение - определение от 10 юли 2024 г. по гр. дело № 564/2024 г. по описа на Районен съд Добрич относно определения режим на лични контакти на бащата П. Р. Х., ЕГН ********** с децата му И. П.а Х.а, ЕГН ********** и С. П. Х., ЕГН ********** – престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
С тъжбата срещу подсъдимия не е предявен граждански иск. В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие, повереникът на частния тъжител заявява, че граждански иск в съдебното производство няма да бъде предявяван.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение.
Подсъдимата Д. И. И. дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
По пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин извършването на инкриминираното деяние. Пледира се подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено съответно наказание. Претендира се и за присъждане на сторените по делото разноски.
По пренията защитникът на подсъдимата Д. И. И. пледира за признаването й за невинна в извършването на инкриминираното деяние и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата обвинение. Иска се да бъдат възложени в тежест на частния тъжител сторените от подсъдимата разноски.
По пренията, на даденото й право на лична защита, подсъдимата И. заявява, че се придържа към казаното от защитника си.
В последната си дума подсъдимата заявява: „Мисля, че не съм извършила престъпление” (цитат).
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, приема за безспорно установена от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следната обстановка:
Подсъдимата Д. И. И. и частният тъжител П. Р. Х. живеели на съпружески 1 начала, като от това съжителство на 03.10.2014 г. се родила дъщеря им - И. П.а Х.а, ЕГН **********, а на 19.02.2018 г. - синът им С. П. Х., ЕГН **********.
Впоследствие отношенията между двамата родители се влошили, като същите се разделили.
С определение № 1082 от 12.07.2024 г. по гр. дело № 564/2024 г. по описа на Районен съд Добрич, съдът постановил привременни мерки, считано от 10.07.2024 г. до изменението им от съда или до приключване на производството по делото, като предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата И. П.а Х.а, ЕГН ********** и С. П. Х., ЕГН ********** на майката Д. И. И., като постановил местоживеенето на децата да бъде при тяхната майка на адрес в гр. Добрич, ул. „***“ № ***, вх. ***, ет.
***, ап. ***.
С определението съдът определил режим на лични отношения на бащата П. Р. Х. и децата И. П.а Х.а и С. П. Х., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца, за периода от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; четиринадесет дни през лятната ваканция на децата, когато майката не ползва платен годишен отпуск, при предварително съгласуване на периода от страните и техните адвокати.
Бащата се задължавал да взема и връща децата в посочените часове от сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич.
Майката се задължавала да осигури присъствието на децата за вземането им от бащата в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, както и да чака бащата в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ Добрич най-много половин час, за времето от 10:00 часа до 10:30 часа, като при неявяване на бащата в този часови диапазон, определеният режим на лични контакти за конкретния уикенд отпадал и децата можели да бъдат предадени на бащата само по желание на майката.
На 14.12.2024 г., в 10:00 часа, частният тъжител П. Х. отишъл пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, за да вземе децата за осъществяване на постановения от съда режим на лични отношения.
И тъй като подсъдимата И. не се явила, респективно - не е осигурила присъствието на децата за вземането им от бащата, Х. изчакал определеното време, след което подал сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания (ЕЕН) 112.
Анализ на доказателствения материал:
Така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства.
Гласните такива могат да бъдат разделени условно на две групи - от една страна са показанията на свидетелите П. Г. П., К. М. С., В. Б. П. и Д. В. Г., а от друга страна са обясненията на подсъдимата Д. И. И., подкрепени с показанията на свидетеля М. А. И..
2
Така формираните условно две групи гласни доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората - да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:
Макар и да са ангажирани с взаимноизключващи се цели, съдът намира, че следва да кредитира изцяло показанията на свидетелите и от двете условно определени групи, тъй като същите са еднопосочни, логични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите, събрани в хода на съдебното дирене доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П. Г. П., К. М. С., В.
Б. П., Д. В. Г. и М. А. И., тъй като показанията им са обективни, еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, предвид факта, че посочените свидетели описват една и съща фактическа обстановка. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Посочените гласни доказателства са и базата, на която са изградени фактическите изводи, залегнали в обстоятелствената част на настоящите мотиви, тъй като същите възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления относно развилите се отношения между частния тъжител П. Р. Х. и подсъдимата Д. И. И..
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението. Обясненията на обвиняемия (подсъдимия) са не само доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое усмотрение. Както вече бе посочено, подсъдимата И. дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Същата заявява, че в действителност, на 14.12.2024 г., в 10:00 часа, пред сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ - Добрич, е следвало да предаде децата И. П.а Х.а и С. П. Х. на техния баща - тъжителят П. Х., съгласно определения от съда режим на лични отношения, което тя не е сторила. Като причина за неизпълнение на съдебното определение подсъдимата сочи ангажиментите на децата, а именно - участие на И. П.а Х.а в Коледно математическо състезание, проведено на 14.12.2024 г.
(събота) в *** гр. Добрич, с начален час на състезанието: 10:00 часа и продължителност 90 минути (от 10:00 до 11:30 часа) и участие на С. П. Х. в Коледуване на 14.12.2024 г. с момчетата от група „Пчелица“ при Детска градина (ДГ) № *** „***“ гр. Добрич, с час на събиране на децата пред ДГ от 09:45 ч. до 10:00 ч., за които ангажименти Х. е бил своевременно уведомен, което обстоятелство последният не оспорва.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият (подсъдимият) има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимата Д. И. И., тъй като същите кореспондират изцяло с останалите гласни 3 доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие доказателства, както и с приложените по делото писмени доказателства.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени спрямо изложените съображения, а именно показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели П. Г. П., К. М. С., В. Б. П., Д. В. Г. и М. А. И., както и обясненията на подсъдимата Д. И. И. са еднопосочни, безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Гласните доказателства са безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: протокол № 1082/12.07.2024 г. по ГД № 564/2024 г. по описа на Районен съд Добрич; протокол № 1479/2024 г. по ГД № 564/2024 г. по описа на Районен съд Добрич; удостоверение за раждане на С. П. Х. № 135 от 22.02.2018 г.; удостоверение за раждане на И. П.а Х.а № 1164 от 08.10.2014 г.; кореспонденция – 3 листа; справка от ЦАИС „Съдебен статус“ на Д. И. И.; справка за съдимост на Д. И. И. от 14.03.2025 г.; справка с вх.рег. № 5532/21.03.2025 г. от ОСлС при Окръжна прокуратура Добрич; справка от ЕИСПП на Прокуратура на Република България; характеристични данни на Д.
И. И.; писмо с рег. № 357р-3649/24.03.2025 г. от ОД на МВР Добрич; писмо с вх. рег. № 6308/01.04.2025 г. от Дирекция „Национална система 112 - МВР“ РЦ Варна; sms кореспонденция от 12.12.2024 г. - 8 листа; декларация за оповестяване на резултати от 14.12.2024 г.; уведомление от 13.12.2024 г.; извадка от група на родителите на деца в група „Пчелица“; уведомление от 19.12.2024 г.; справка с вх. рег. № 19694/23.10.2025 г. от Директора на ***.
Посочените гласни и писмени доказателства са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те разкриват изцяло описаната по-горе фактическа обстановка, която не се оспорва.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. За такива съдебната практика приема и съдебните актове, с които се определят привременни мерки относно упражняване на родителските права или относно лични контакти (Тълкувателно решение № 22 от 20.ІV.1983 г. по н.д. № 23/83, ОСНК).
Изпълнителното деяние на престъплението по този законов текст може да 4 се осъществи в някоя от следните две форми, алтернативно предвидени в диспозицията на наказателноправната норма – неизпълнение на съдебно решение или осуетяване изпълнението на съдебно решение.
„Неизпълнението на съдебно решение“ е налице, когато субектът не изпълни конкретни предписания на съда относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, като например непредаване на дете, недопускане на правоимащия да осъществи лични контакти с дете и други подобни. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие. Престъплението, осъществено в тази форма, е уредено като формално или още на просто извършване.
„Осуетяване изпълнението на съдебно решение“ е налице, когато деецът създаде каквито и да било обективни пречки за упражняване на съответното право от правоимащия, като преместване на детето на друго място по времето, определено за лични контакти, ограничаване на възможността на детето да се срещне с правоимащия и други. Тази форма на изпълнително деяние се осъществява както чрез действие, така и чрез бездействие или съчетание от двете. Престъплението, осъществено в тази форма, е резултатно.
В свое Тълкувателно решение № 3 от 8.ХІІ.1983 г. по н.д. № 3/83 г. ОСНК, Върховният съд е имал възможност да отбележи, че с чл. 182, ал. 2 от НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите, които са разделени или са в бракоразводен процес.