Решение № 341 от 01.12.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Ботевград, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Хр. Петков при участието на секретаря Лидия Б. Панева като разгледа докладваното от Цветан Хр. Петков Административно наказателно дело № 20251810200369 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Д. И. Д. с ЕГН********** чрез адв.В. В. е обжалвал в законния срок електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505075186, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. , като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.В., който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“- София, се представлява от юрк.Бамбалски, който пледира за оставяне без уважение на жалбата и да се потвърди издадения ел. фиш.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: становище от отдел „УИСИ“ – 2л.; електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505075186/04.02.2021г.; справка за собственост на МПС – извлечение; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в – извлечение; снимков материал – 2бр.; известие за доставяне, делото разписка за електронна винетка за МПС с регистрационен номер СО№СМ и електронна винетка, писмо от АПИ и извлечение относно история на обработка на нарушението, се установява следната фактическа обстановка:

На 18.09.2021г. за лек автомобил с рег.№ СО №СМ е била заплатена винетна такса на стойност 97 лева, като в този момент е била издадена ел. винетка с идентификационен номер 21091833276672 и с валидност от 18.09.2021г. до 17.09.2022г . Тогава, при изписването на регистрационен номер на лекия автомобил, е било използвано буквен символ „О“, вместо да изпише цифрата на числото нула- „0“, вследствие на което е издадена ел. винетка при неправилно декларирани данни.

На 02.01.2022г., в 02,05ч. с устройство № 10052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е било регистрирано движението на товарен автомобил м.Мицубиши Л200, с рег. № СО №СМ, с обща техническа допустима маса 2830кг., с две оси, собственост на жалбоподателя Д. И. Д., по АМ Хемус /път А-2/, км 51+778, с посока на движение намаляващ километър, в община Правец.

Посочения път е включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Тъй като в системата на АПИ нямало данни за заплатена винетна такса за ППС, чието движение е било регистрирано на съответния пътен участък, е издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 139, ал. 6 на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателствени средства, които са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по2 подробно анализирани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакувания ЕФ/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

В случая безспорно се доказва, че деянието на Д. формално запълва обективните признаци на административното нарушение по чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, но в същото време, вмененото му административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е, че в чл. 5 ал. 3 от Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и 3 функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е императивно посочено, че „Отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В същото време обаче е вярно и това, че в крайна сметка от формалното нарушение не са настъпили никакви вредни последици и същото е с явно незначителна обществена опасност.

Преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен случай- вида на нарушението, начина на извършването му, подбудите, вида и стойността на предмета му, вредните последици, степента на обществена опасност, морална укоримост на извършеното и т.н., като се отчита същността и целите на административнонаказателната отговорност. В случая тежестта на нарушението не е висока, предвид незначителната обществена опасност и характера на засягане на обществените отношения. По делото безспорно е доказано, че за процесната дата е била заплатена винетна такса за ППС, собстевност на Д., но при изписването на регистрационния номер, вместо цифрата „0“ е било използвано буквата „О“. Това е и единствената разлика между регистрационния номер и това, което е било попълнено при закупуване на електронната винетка. В крайна сметка в случая има заплатена винетна такса и това е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице, което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило и неволно е изписало грешно номера на МПС и то на символи, които външно не се различават, при обстоятелства, които изключват какъвто и да е умисъл за извършване на административно нарушение.

В този смисъл настоящият състав намира, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед представените доказателства, че 4 същите са действително сторени от страната по делото.

Претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в размер о т 400. 00 лв., което е в предвидения в наредбадата минимален размер и следва да се уважи претенцията в цялост.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8505075186, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Д. И. Д. с ЕГН********** за нарушение на чл.

139,ал. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. , като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА "Агенция пътна инфраструктура" на основание чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН да заплати на Д. И. Д. с ЕГН********** сумата от 400.00лева/четиристотин лева/, представляваща сторени разноски в производството за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5