Решение № 79 от 15.02.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Плевен, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20234430202662 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от О. В. П. с ЕГН ********** от ***, против НП № 23-0938-003050/05.10.2023г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лв.; за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител адв. Л. Ч., който моли за отмяна на издаденото НП. Излага подробни съображения.

Ответникът по жалбата – *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция” – Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

1

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

На 13.09.2023г. жалбоподателят О. В. П. управлявал в гр. Плевен МПС – лек автомобил „Опел Зафира” с рег. № *** /собственост на Б.Б.М./. Около 11:20 часа на кръстовище, образувано от ул. „Александър Батенберг“ и ул.

„Кичево“, като водач на горепосоченото МПС при навлизане в горепосоченото кръстовище не пропуска правилно движещият се по пътя с предимство велосипед марка „Eleglide M1+“ с водач С.Т., като го удря и реализира ПТП с материални щети по автомобила и велосипеда и нематериални на пострадалото лице-велосипедист. След настъпило ПТП, водачът не оставя на място автомобила, премества го и не остава на място до пристигането на представителите на МВР.

Горното установили в по-късен момент длъжностното лице при Сектор „ПП“ към ОД на МВР-Плевен – актосъставителят Л. Н. Л. и свидетелят Д. К.

К., в присъствието на свидетеля-очевидец Л. Г. К.. За констатираните нарушения св. Л. съставил АУАН Серия „GА“ № 973417/13.09.2023г., с който акт вменил на О. В. П. нарушения както следва: на чл.50, ал.1 от ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал като посочил, че има възражения, без да ги конкретизира. В законоустановения седемдневен срок не е било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.

Въз основа на съставения АУАН Началник Сектор “ПП” при ОД на МВР-гр. Плевен издал оспореното НП.

2

Видно от показанията на актосъставителя Л. Н. Л. и свидетеля Д. К. К., които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си и установяват визираната в АУАН и НП фактология в пълна степен и липсва индиция за тяхната заинтересованост.

Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно Акт за установяване на административно нарушение Серия „GА“ № 973417/13.09.2023г. на л.6, чиято доказателствена сила не е опровергана, Справка за нарушител/водач на л.9-12, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ведно с План-схема на ПТП към същия на л.13-14, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на л.15-16 от делото – всичките неоспорени.

Описаните писмени и гласни доказателства се подкрепят напълно и от показанията на свидетеля-очевидец Л. Г. К. депозирани в съдебно заседание, който изчерпателно в показанията си заяви че не познава нито водача на МПС нито пострадалия велосипедист, но случайно бил на мястото на нарушението и останал там в случай на необходимо оказване на помощ на пострадалия.

Разказал възприетото и на полицейските служители, чиито показания като обективни съдът оцени с доверие. Съдът не кредитира показанията на св.

Минка Копалиева, доколкото от една страна същата се намира в дългогодишно познанство с ж-ля и това води до индиция за заитересованост, а от друга страна показанията и са в пълно противоречие с тези на св.К., които съдът възприе като обективни, логични и незаинтересовани. Отделно от това показанията на св.Копалиева не разкриват фактология сами по себе си, а представляват своеобразна интерпретация на твърдения на ж-ля и имат за цел единствено да обслужат защитната му теза. Нещо повече-св.Копалиева не е присъствала според съда на мястото на нарушението, а е доведена в с.з. да депозира посочени от него интерпретации.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и 3 процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност.

По отношение на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП:

В съставения административно наказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място на извършването му, е законосъобразно. Безспорно от събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, който е годен субект на административнонаказателната отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото място и дата при управление на лек автомобил жалбоподателят не пропуска правилно движещият се по пътя с предимство велосипед, като го удря и реализира ПТП с материални щети по автомобила, велосипеда и леко пострадало лице. С това си поведение той е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, която задължава на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

В конкретният случай поведението на водача на автомобила – жалбоподателят, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения при възможност да възприеме правилно движещото се по пътното платно лице с велосипед по път с предимство и да го пропусне. Наказващият орган е дал пълно и точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на жалбоподателя, което отговаря на установените фактически обстоятелства, отразени в съставения АУАН, подкрепени и от доказателствата по делото. Установяването и посочването на самоличността на лицето-велосипедист е съществено обстоятелство подлежащо на посочване в АУАН и НП, което е сторено от страна на административнонакзващия орган.

По този начин лицето е индивидуализирано, но е преценено да не бъде разпитано като свидетел. В атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират 4 административните нарушения. По несъмнен начин са конкретизирани времето и мястото на нарушението, осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които е осъществено вмененото му нарушение, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН. Няма опорочаване на административно наказателния процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Посочените в жалбата възражения не отговарят на събраните доказателства.

По делото безспорно се установява, че жалбоподателят О. В. П. е извършил нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. С факта, че в случая жалбоподателят, като водач на лек автомобил не е пропуснал пътно превозно средство, което се движи по пътя с предимство, е осъществил административното нарушение.

От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като нарушителят е съзнавал наличието на движещ се велосипедист на пътното платно по път с предимство, но въпреки това е преминал, без да го пропусне.

Не се констатираха противоречия между правното основание за налагане на глобата, посочено в диспозитива на решението и правното основание, посочено в наказателното постановление. Съгласно чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДП, е предвидено наказание глоба в размер 150 лв. за водач на ППС, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. А според ал.2 на чл.179, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. Именно това е законното основание за налагане на глобата от 200 лв. на жалбоподателя. Деянието е правилно квалифицирано от наказващия орган. Видно от приетото за 5 установено от фактическа страна и правна страна, не е спазено правилото за предимството на пресичащия пешеходец, което е нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. Правилна е преценката на наказващия орган, че водачът на лекия автомобил е причинил и ПТП, тъй като е ударил с автомобила си движещ се по път с предимство велосипед – обстоятелство, за което страните не спорят.

Самият велосипедист е бил с леки наранявания – охлузвания, но въпреки това му е оказана медицинска помощ. Независимо от това съприкосновението на движещо се МПС с човек на пътното платно представлява пътно-транспортно произшествие, поради което деянието е квалифицирано законосъобразно по реда на чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата.

С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая нарушението на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДП е доказано да е извършено от жалбоподателя поради което НП в тази част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По отношение на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП:

По същество с НП № 23-0938-003050/05.10.2023г. на *** в ОДМВРПлевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен в тази част на жалбоподателя О. В.

П. е вменено нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„б“ от ЗДвП, съобразно която „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“.

От цитираното в НП от фактическа страна безспорно е установено, че жалбоподателят О. В. П. самоволно е напуснал мястото на произшествието, с което е нарушил задълженията си на участник в ПТП. Тук съдът не откри спор между страните, като нарушението е безспорно установено отново от цитираните по-горе писмени и гласни доказателства. Нарушението не е формално, а резултатно и поради обстоятелството, че се е наложило контролните органи да издирват жалбоподателя. Ето защо в тази част наказателното постановление също следва да бъде потвърдено като законосъобразно, като наказанията глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право за срок от един месец са в законоустановения минимум.