Решение № 4162 от 26.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330121982 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба Р. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ******, против „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-сумата от 50 лв. – платена без основание по клауза за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и

-сумата от 50 лв. – платена без основание по клауза за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на всеки от осъдителните искове чрез увеличаване на размера на същите съответното от 50 лв. на 303,94 лв. относно иска, касаещ платена без основание сума по клауза за такса за експресно разглеждане, както и от 50 лв. на 304,06 лв. относно иска, касаещ платена без основание сума за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г., по силата на който ответникът предоставил на ищеца парична сума в размер на 1200 лв., при фиксирана лихва от 10 % и ГПР – 10,45 %. Съгласно уговорките в договора заемателят следвало да заплати и сумата от 836,88 лв. – еднократна такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричния заем и сумата от 837,12 лв. – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. Общата дължима сума по кредита била 2940 лв., дължими на 12 равни двуседмични вноски от по 245 лв. Твърди се, че са извършвани плащания по договора са кредит. В исковата молба се излагат съображения, че договорът за паричен заем, за който, като потребителски кредит, се прилагали разпоредбите на ЗПК, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като нарушавал разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно нормативно установения размер на шрифта, и на чл.

11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, относно задължителното съдържание на договора.

Аргументира се още, че договорената възнаградителна лихва е нищожна и поради противоречие на клаузата за нейното договаряне с добрите нрави предвид високия й размер. Не било ясно посочено в договора и как е формиран ГПР по кредита. В процента на разходите следвало да се включат и двете такси, като по този начин ГПР надвишавал законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа се още, че договорът бил сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, в която насока са развити съображения. Не били разписани и всички страници от договора. Поради изложеното се иска връщане на недължимо платените по договора суми – за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем и за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Кредит Тайм” ЕООД, със становище за нередовност на искова молба и неяснота на изложеното от ищцата. Оспорва да е заплащана твърдяната от ищцата сума, както и да е сключван посочения в исковата молба договора, доколкото ответното дружество не разполагало с данни за наличие на такова кредитно правоотношение между страните. Счита исковата претенция за недоказана по основание и размер, предвид липсата на ангажирани от ищцата доказателства, поради което моли за нейното отхвърляне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от представените писмени доказателства – договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г. и приложенията към него, че между ищцата Р.

Ц. К. и ответника „Кредит Тайм” ЕООД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на договора за кредит на ищцата е предоставена в заем сумата от 1200 лв., срещу задължение да я върне в рамките на дванадесет месечни вноски. С договора е уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 10,00 %, и посочен ГПР от 10,45 %. Видно 2 от съдържанието на договора в т. 3 „Условия по заема“ за кредитополучателя е предвидено задължение за заплащане на сумата от 836,88 лв., представляваща еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричния заем, дължима за бързо и експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, без налични допълнителни уточнения досежно самата услуга. В същия раздел е предвидено и заплащане от длъжника на такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение също в размер от 837,12 лв. Общият размер на задълженията по кредита с таксата за експресно разглеждане и тази за изготвяне на индивидуално кредитно предложение е посочен на 2940 лв., а при заплащане своевременно по погасителния план – сумата е 2424 лв.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорените такси за експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение реално представляват разход по кредита и е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ГПР.

Съгласно изричния текст на договора първата такса се дължи за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, а втората за формиране на предложение с параметрите на кредитното правоотношение, т.е. и двете са пряко свързана с договора и съществуват единствено във връзка с него.

Липсват съща така писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тези „услуги“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно разходите за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на заема и по изготвяне на конкретно предложение за кредит, е трябвало да се включат в ГПР по заема. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Фактически приложимият ГПР по кредита не е 10,45 %, доколкото общият размер на двете такси от 1674 лв. е повече от чистата стойност на кредита и предвид ГЛП от 10,00 %, при срок на договора от една година и главница от 1200 лв., то неминуемо се извежда заключение за несъответствие на посочения в договора ГПР с действителния 3 такъв по кредита, размерът на който положително би надхвърлил законния лимит в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Последното е самостоятелно основание за нищожност на процесните клаузите, освен заради общата недействителност на кредитното правоотношение на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредит и тази за изготвяне на индивидуално кредитно предложение се дължат въз основа на клаузи от договора, които са в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит и изготвяне на конкретните параметри по заемното правоотношение са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочените договорни клауза е да послужат за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора.

Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесните клауза за такса експресно разглеждане и за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин води до извод и за противоречие на добрите нрави, тъй като е налице неравноправие между двете страни, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

Видно от събраните по делото писмени доказателства – платежни нареждания, и прието и неоспорено заключение по ССчЕ, ищцата Р. Ц. К. е заплатила на ответника „Кредит Тайм“ ЕООД сумата от обща 1854,74 лв. с основание процесното кредитно правоотношение. Според вещото лице 303,94 лв. от тази сума е отнесена са погасяване на таксата за експресно разглеждане, а 304,06 лв. – за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение.

На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Посоченото е проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване, залегнал и при кондикционните искове по чл. 55 ЗЗД, една от хипотезите на която разпоредба предвижда връщане на платените без основание суми от получателя на платеца. Следователно в случая заплащането на суми по двете процесни клаузи – 303,94 лв. за първата такса и 304,06 лв. за втората, се явява лишено от основание, тъй като е дължима единствено чистата стойност на кредита, а именно главницата от 1200 лв.

4

С оглед на горното исковата претенция се намира за основателна и ще се уважи изцяло, а като последица от уважаването на претенцията ще се присъди и законната лихва за забава върху присъдените суми от датата на депозиране на исковата молба.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В полза на същия следва да се присъди сумата от 85,70 лв. разноски за държавна такса, 180 лв. – внесен депозит за вещо лице, както и сумата от 800 лв. – платено адвокатско възнаграждение по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост-1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, да заплати на Р. Ц. К., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 303,94 лева – платена без основание по клауза за такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на паричен заем от договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 304,06 лева – платена без основание по клауза за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение по договор за паричен заем № ****** от 08.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.