Решение № 33 от 06.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20241100112948 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от В. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „********, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696328, с адрес: гр. София, ***.

Ищецът твърди, че е собственик на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, СО – район „Изгрев“, ж.к. „********, със застроена площ от 88,36 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, при граници: от север – стълбищна площадка и магазин, от изток – тревна площ и апартамент № 3, от юг - апартамент № 60, от запад – улица, който апартамент е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, на едно ниво, при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно кадастралната схема: на същия етаж:

***, ***, ***, под обекта: няма, над обекта: ***, заедно с прилежащото към апартамента МАЗЕ № 31 със застроена площ от 1,35 кв.м., както и ведно с 1,103 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата.

1

Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху описания недвижим имот по силата на изтичане на предвидения в закона давностен срок, включително и присъединеното владение на неговия наследодател С.В. С., с ЕГН:

**********.

В исковата молба (и молбите - уточнения) се сочи, че през 1994 г., процесният апартамент е бил предоставен под наем на неговия баща, по силата на Заповед № 28/28.02.1994 г., издадена от заместник-изпълнителния директор на „Кремиковци“ АД.

Като работник в предприятието, бащата на ищеца получил ведомственото жилище от жилищния фонд на „Кремиковци“ АД и заедно със своето семейство, (включващо съпруга - Р.П.С., с ЕГН ********** и две деца - ищецът и сестра му Т. С.а С.) живял в апартамента до смъртта си през 2017 г.

През лятото на 2004 г., С.В. С. подал заявления за закупуване на апартамента, но последователно и „Кремиковци“ АД и Столична община – район „Искър“ отказали да приемат заявленията с мотива, че не е изяснен въпросът за собствеността на имота.

По същата причина им било отказано да сключат и нов договор за наем. Така в края на септември 2004 г., бащата на ищеца платил последната наемна цена и от 01.10.2004 г., ищецът и родителите му започнали да своят имота. Сестрата на ищеца - Т. С.а С., напуснала апартамента преди 2004 г., никога повече не живяла в него и нямала каквито и да е претенции към него. През 2009 г., С.В. С. бил съкратен от „Кремиковци“ АД, но отново никой не предявил каквито и да е претенции върху имота.

На 29.08.2011 г., починала Р.П.С. и в жилището останали да живеят само С.В.

С. и ищецът, които продължили да владеят общо процесния апартамент.

Ищецът твърди, че владението е било непрекъснато, явно и несмущавано и предвидената в чл. 79, ал. 1 3C десетгодишна придобивна давност е изтекла в полза и на двамата още на 01.10.2014 г. На тази дата, С. С. и В. С. придобили общо, при равни квоти, правото на собственост върху имота. На 24.10.2017 г., починал С.В. С. и от тогава ищецът владеел еднолично имота, като присъединил и изтеклата в полза на баща си придобивна давност. На 24.10.2017 г. ищецът придобил изцяло правото на собственост върху процесния имот.

В исковата молба се сочи, че ищецът се изненадал, когато на 03.06.2024 г., връщайки се от работа, открил на входната врата на апартамента подписано от кмета на СО-район „Искър“ писмо, представляващо покана, с рег. № РИС24-ГР921322/03.06.2024 г., с което бил уведомен, че имотът е общинско жилище и бил поканен да го освободи. Ищецът твърди, че имотът никога не е бил общински, не е бил прехвърлян на Столична община от „Кремиковци“ АД и Столична община никога не го е владяла. На 10.06.2024 г., ищецът подал възражение до ответника, но му било отговорено, че ще бъде предприета процедура за изземване на общинско жилище по 2 реда на чл. 65, ал. 2 ЗОС.

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да установено по отношение на ответника, че ищецът притежава правото на собственост върху описания недвижим имот.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Столична община, не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът приема следното от фактическа страна:

С.В. С., с ЕГН: **********, е работел като „мех.шлосер“ в „Кремиковци“ АД.

На 28.02.1994 г., между „Кремиковци“ АД, като наемодател и С.В. С., като наемател, е бил сключен договор за наем, по силата на който, „Кремиковци“ АД e предоставило на наемателя и семейството му ползването на АПАРТАМЕНТ № 4, находящ се в гр. София, СО – район „Изгрев“, ж.к. „******** – видно от представения договор за наем.

Семейството на С.В. С. се е състояло от съпруга - Р.П.С. и техните две деца - Т.

С.а С. и ищецът В. С. С..

На 29.08.2011 г. е починала Р.П.С. и е оставила за свой наследници по закон съпруга си и двете си деца (видно от препис – извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници).

На 24.10.2017 г. е починал С.В. С. и е оставил за свои наследници по закон своите деца - Т. С.а С. и ищецът В. С. С. (видно от препис – извлечение от Акт за смърт и удостоверение за наследници).

Ищецът е представил писмо с рег. № РИС24-ГР92-1322/03.06.2024 г. на СО – район „Изгрев“, в което е посочено, че ищецът обитава общинско жилище – процесният апартамент № 4 и е поканен да го освободи в 14-дневен срок.

В. С. С. е депозирал Възражение до СО – район „Изгрев“ в което е заявил, че е собственик на имота, тъй като го е придобил по давност и е възразил, че Столична община има каквито и да е права върху имота.

С писмо от 27.06.2024 г. на СО – район „Изгрев“ е отговорено, че ще бъде предприето процедура по изземване на общинско жилище – съгласно чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската собственост.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Р.Г.Д., К.М.К. и П.Ц.В..

Свидетелят Р.Г.Д. познава ищеца от сестра му Т. С. от 2000 г. Познава и родителите на ищеца, сочи, че те са починали. Свидетелят заявява, че ищецът винаги е живял в апартамент № 4 в гр. София, ж. к. ********, който подробно описва по 3 вътрешно разположение. Този апартамент ищецът възприемал, като свой. Родителите на ищеца също живели в този апартамент – някъде от около 1990 г. и го считали за техен. Блокът бил „кремиковски“ блок. През цялото това време, ищецът считал този апартамент, като свой. Правел му и ремонт. По отношение на апартамента нямало спорове и никой нямал претенции да ги изгони.

Свидетелят К.М.К. заявява, че познава ищеца и сестра му от над 10 години.

Познавал и техния баща. През всичките тези години, ищецът живеел и продължавал да живее в апартамента си в ж. к. „********, на първия етаж, в дясно, който свидетелят описва подробно по вътрешно разпределение. Свидетелят заявява, че ищецът счита този апартамент за свой и винаги си е живеел там. Сочи, че едва през 2024 г. „се съдеха нещо“ с Общината.

Свидетелят П.Ц.В. познава ищеца от около 18-20 години, като и познавал родителите на ищеца. Заявява, че ищецът винаги е живял в апартамент № 4 в гр.

София, ж. к. ********, който подробно описва по вътрешно разположение – първоначално с родителите и сестра си, а впоследствие сам. Ищецът правил ремонт на апартамента, свидетелят му помагал да смени дограмата. Свидетелят сочи, че В. и родителите му не е имало причина да не възприемат апартамента, като свой имот.

Винаги били спокойни живеели в апартамента. Никога не са се притеснявали, че някой може да ги изгони.

Други доказателства не са приети по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 124 ГПК.

Сочените от ищеца правопораждащи правото му на собственост юридически факти са наследствено правоприемство и изтекла в полза на наследодателя му, респ. в полза на ищеца придобивна давност по отношение на процесния недвижим имот, които и придобивни способи подлежат на разглеждане в настоящото производство.

Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост, което е уредено в разпоредба на чл. 79, ал. 1 ЗС. Установяването на този способ за придобиване на право на собственост предполага наличието на следните кумулативни предпоставки: владение върху един имот, което да е непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя (чл. 2 от Закона за давността-отм.). За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост върху един недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че претендиращият собствеността следва да е упражнявал в период подълъг от 10 години, фактическа власт по отношение на конкретна вещ, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца Действително 4 намерението за своене се предполага, съгласно чл. 69 от ЗС, но за да се осъществи фактическият състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е нужно още това владение да е несъмнително (осъществявано по начин, който да разкрива ясно желанието на владелеца да държи вещта като своя) и явно - т.е. намерението на владелелеца да свои вещта за себе си да е противопоставено на собственика, това намерение да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като същото да е достигнало до собственика.

Лицето трябва да е демонстрирало по отношение на невладеещият собственик на вещта поведение на пълноправен собственик т.е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си.

Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.

79, ал. 1 ЗС (ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС). Следва да се има предвид също, че по давностно владение могат де се придобиват такива вещи, който имат характеристиките на самостоятелни обекти, тъй като правните последици свързани с владението настъпват само при владение на вещи и на вещни права.

Посочените елементи о т фактическия състав на придобивната давност следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване – по изключващ каквото и да е съмнение начин. Липсата на категоричност или наличието на съмнение за някой от тях изключва придобиването по давност.

В настоящия случай, при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствена средства, съдът приема, че от 2004 г. - 2005 г. до предявяване на исковата молба, първоначално наследодателя на ищеца, а след смъртта му – самият той, са осъществявали фактическа власт върху процесния имот.

Всичко това се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели, които категорично сочат, че от 18-20 години, имотът се ползва от ищецът и семейството му – св. Р.Г.Д. и П.Ц.В., а св. К.М.К. сочи от 10 години, от когато познава ищеца.

Съгласно чл. 69 ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В случая, безспорно се установени, че С.В.

С., а след смъртта му 24.1022017 г. – само В. С. С., са упражнявали фактическа власт върху процесния имот и предвид презумпцията на чл. 69 ЗС, ответникът следва да проведе обратно доказване на същата. Това означава, че следва да ангажира доказателства, че фактическата власт е била упражнявана за другиго или е била упражнявана без намерение за придобиване на собствеността по давност.

Приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС означава, че е достатъчно едно лице да докаже, че е упражнявало фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато през определен период от време, за да се приеме, че владее имота като свой. Упражняващият фактическата власт не следва да доказва намерение за своене /намерение за придобиване на собствеността/, защото то се предполага. Ответникът не 5 е ангажирал каквито и да е доказателства в тази възка. Напротив, от разпита на свидетелите несъмнено се установява намерението за своене. Поради това, съдът приема, че законовата презупмция на чл. 69 ЗС не беше оборена. По делото не са събрани доказателства, че ищецът държи вещта за другиго т.е., че фактическата власт е била придобита от него на някакво правно основание (наем, заем, заем за послужване и др.). Не се установи също фактическата власт, упражнявана от ищеца, да е била смутена т.е. обезпокоявана от някой. Владението не е „спокойно“, само когато в резултат на външна намеса то е било отнемано от владелеца за повече от 6 месеца (чл.