Определение № 2797 от 10.12.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2797 гр. София, 09.12.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Петър В.. Сантиров

Петя Попова като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно наказателно дело № 20221100604615 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат П.К. - защитник на подс. Д. Л. Ж. , срещу определение на Софийски Районен Съд, НО, 22-ри с-в по Н.О.Х.Д. № 5887/2017г. от 06.10.2022г., с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство на основание чл.249, ал.1, вр. с чл.248, ал.5, т.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, а именно, че не са уважени направените възражения от защитата за допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила довели до нарушаване правото на защита на подсъдимия, както и искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняването им на проведеното разпоредително заседание по процесното дело.

В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на СРС. Сочи се, че в обвинителният акт има пропуски в обстоятелствената част, поради което подсъдимия не може да разбере точно в какво е обвинен.

Съдът след като се запозна с жалбата, определението на СРС, и материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

Подадената частна жалба е допустима. Същата е подадена от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, който се явява процесуално легитимиран да обжалва и в законоустановения срок за обжалване и протестиране, и съдържа всички изискуеми от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледана от съда.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, като мотивите на СГС за това са следните:

При извършен собствен анализ на материалите от ДП и определението 1 на СРС, се установи следното:

СРП е внесла в СРС обвинителен акт срещу Д. Л. Ж. за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

Делото е било насрочено и разглеждано по общият ред с разпореждане от 06.06.2017г.. Съдията-докладчик по Н.О.Х.Д. № 5887/2017г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, но ход на съдебно следствие не е бил даден. С оглед настъпилите промени в НПК, в сила от 05.11.2017г. делото е било отложено и насрочено за провеждане на разпоредително заседание, проведено на 22.02.2018г.. В същото е било направено аналогично на настоящето искане от страна на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане делото във фазата на ДП. Това искане е било отхвърлено от първоинстанционният съдебен състав със посочени аргументи и делото е било насрочено за разглеждане по общият ред. Това определение на съда не е било обжалвано по съответният ред и не е извършвана въззивна проверка относно основателността на последното.

Делото е отпочнало по общият ред в съдебно заседание, проведено на 17.04.2018г.. В поредно проведено съдебно заседание на 17.03.2022г. е докладвано, че член на съдебния състав - съдебен заседател Е.Н. е починала.

С оглед изискването за неизменност на съдебния състав делото е било отложено и насрочено наново за разпоредително заседание с нов съдебен състав.

Такова е било проведено на 06.10.2022г., когато отново са били направени искания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на фаза ДП за отстраняване на аналогични с предходно направените искания, допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност на подсъдимия да разбере точно в какво е обвинен и предаден на съд.

В това заседание защитника на подсъдимия Л. е пледирал, че при изготвянето на обв. акт и на ДП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.248, ал.1, т.3, вр. с чл.248, ал.5, т.1 от НПК. След изслушване на страните СРС се е произнесъл с обжалваното определение, с което е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на НПК и обвинението е достатъчно ясно.

След изслушване на страните по въпросите по чл.248, ал.1, т.3 от НПК, първостепенният съд е констатирал, че не са налице допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения на досъдебното производство, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия Д. Ж., като е насрочил делото за разглеждане по общия ред за 15.12.2022г.

Настоящият съдебен състав споделя крайните изводи на първостепенния съд в цялост.

СГС извърши и собствен анализ на мотивите на защитника, като намира, че доводите изложени в тях са неоснователни.

2

По първото възражение на защитата, о тносно нарушение на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е обвинен а именно, че описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт деяние н е посочва по ясен и конкретен начин извършването на престъплението, респ. е ограничило обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен и да си осигури адекватна защита. Изрично се позовава, че при така описаното изпълнително деяние на престъпния състав не става ясно по никакъв начин точно в извършването на какво престъпление е обвинен, доколкото в обвинителния акт не се съдържа нито едно фактическо обстоятелство, от което да е видно по какъв начин подсъдимият се е разпоредил „в свой интерес“ с горепосочените суми, както бланкетно се твърди в обвинителния акт.

Посочва, че законът и съдебната практика са категорични, че с внасянето на обвинителния акт в съда, обвиняемият трябва точно и ясно да знае срещу какви факти и обстоятелства следва да се защитава, какви са рамките на търсената от него наказателна отговорност, което според нея не става ясно по никакъв начин от така внесения обвинителен акт, а в случая е налице липса на конкретизация относно обстоятелството, как именно се е разпоредил подсъдимият с паричните средства в свой интерес.

Следва изрично да се отбележи, че при провеждане на разпоредителното заседание са били направени от защитата две отделни възражения за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, а във въззивната жалба се сочи само едно, а именно посоченото по-горе.

По вторият пункт за допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, относно несъответствие с цифровото изражение на сумата, упомената в обстоятелствената част на обвинителния акт на СРП (кредит в размер на 400 000 евро), и тази, която СРП в същия обвинителен акт твърди да е била присвоена от подсъдимия (422 500 евро) липсва нарочно възражение в депозираната въззивна жалба.

В тази връзка се сочи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт на първо място липсва описание на механизма на вмененото деяние. Посочва се, че се дължи посочване не само на правната квалификация, а и факти относно механизма на извършване на твърдяното деяние, в случая касаещо се за длъжностно се присвояване, както и механизма, целта, начина на извършване, съответно средствата които се твърдят в обстоятелствената част, че са присвоени, а именно как са разходвани, в чии патримониум са постъпили, какво е движенцето на паричния поток. В тази връзка се посочва, че обвинението твърди, че е присвоена сумата от 422 500 евро, като се твърди, че са присвоени в свой интерес, а в същото време в обвинителния акт, в обстоятелствената му част се съдържат твърдения за получени кредити в размер на 400 000 евро. Сочи се наличие на разминаване в стойностите, а именно в размер на 400 000 евро, и твърдението, че са получени в свой интерес не намират каквато и да била конкретика.

Възразено е също така в разпоредителното заседание, че в обвинителния 3 акт също така не са налице и данни в изложените фактически обстоятелства каква е твърдяната наличност в сметката на „Лоджистик Консулт“ преди усвояването на кредита и респективно как това е дало отражение на движение на паричния поток и липсва описание на механизма на деяние вменено на подсъдимия. Изтъква, че посоченото, че разпореждането е в свои интерес е с правна формулировка, като следва да бъде конкретизиран в този вид, което в конкретния случай не е сторено в обвинителния акт. В заключение изтъква, че с оглед на тези съображения при липсата на тези фактически обстоятелства не би могло да се изложи и фактически обстоятелството което да отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 НПК, който изисква излагането на конкретика при описанието на фактическите обстоятелства.

В тази връзка следва да се посочи изрично, че въззивния съд следва да вземе отношение по всички въпроси изложени в разпоредбата на чл.248 от НПК още повече, че такива възражения са били направени в разпоредителното съдебно заседание.

В случая настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с изложеното становище от първостепенният съд, доколкото намира същото за изцяло правилно и обосновано.

Следва да се подчертае, че тези възражения са били отправени и при проведеното първо разпоредително заседание и тогава също са били отхвърлени, и сега защитата се възползва от дадената нова такава възможност, с оглед промяна на съдебния състав.

Както към онзи момент, така и към настоящият такъв решаващият съд е отхвърлил възраженията, като се е мотивирал в достатъчна степен и в двата случая.

Според въззивния съдебен състав тези доводи на защитата не отговарят на действителността и се явяват неоснователни.

По възраженията по пункт първи следва да се отбележи, че т ова е така, тъй като видно от приложения обвинителен акт е изрично посочено какво се е случило според прокурора. В същото време и според настоящия контролен съдебен състав описаното в обстоятелствената част и диспозитива на внесения обвинителен акт покрива норматива за достатъчност на описаното, най-вече с оглед конкретиката на случилото се и вида на извършеното, за което обвиняемото лице е предадено на съд.

Категорично е посочено в обвинението спрямо Ж., че се е разпоредил с инкриминираните суми в свой интерес, което е необходимата част от състава на престъплението. Липсата но по-голяма конкретика в тази част не прави обвинителният акт негоден, доколкото видно от обстоятелствената част на същия изрично е посочено, че подсъдимия лично е изтеглил част от сумите, а останалата част е преведена по негова лична сметка, която е предоставил на банката и след това е изтеглил сумите от нея. Така описаното е достатъчно и според въззивния съдебен състав, за да се приеме, че тази необходима част от състава на престъплението е посочена в достатъчна степен. Факта, че лицето е 4 придобило лично фактическата власт върху тези средства е достатъчно на този етап от производството.

Следва изрично да се подчертае в тази връзка, че досъдебното производство се явява подготвително за същинското разглеждане на наказателно производство, каквото се явява съдебното такова. В тази връзка всяка една от страните може да иска събирането на доказателства по нейна преценка, както да обсъжда и интерпретира същите по начин какъвто сметне за удачен, съгласно тезата си, а съда ще прецени същите и тяхната основателност с крайния си съдебен акт. Единствено съда може с необходимата точност, след провеждане на съответното съдебно наказателно производство да посочи какво точно се е случило с крайния си съдебен акт.

В този ред на мисли настоящия съдебен състав също счита, че изложеното в обвинителния акт покрива критерийте за достатъчност, за да може да се търси наказателна отговорност от съответното лице. Като допълнение към изнесеното по-горе следва да се подчертае, че при такива деяния е много трудно да се отграничат действията на всеки от участниците и с категоричност да се определи точно кои действия, на конкретен участник са довели до инкриминирания краен резултат. Именно това е и едно от найважните задължения на съдебната фаза на процеса, в условията на състезателност и безпристрастност да се установи, доколкото може какво точно се е случило, като се изясни фактическата обстановка в цялост, от която пък вече могат да се изведат съответните правнообосновани изводи относно обективната истина по казуса.

Следва също така да се отбележи, че същите доводи важат в пълна степен и относно пункт две от възраженията (невключен във въззивната жалба) относно разминаването между сумата по усвоеният кредит и общата инкриминирана сума. Никъде в обвинителният акт не е отбелязано, че присвоителните действия в които Ж. е обвинен се ограничават само и единствено до размера на усвоения целеви кредит. Това възражение в случая се явява ирелевантно, доколкото въпросният кредит е преведен по разплащателна сметка на дружеството и е въпрос на доказване в хода на съдебно следствие към всеки един момент, каква е била наличността по същата.