Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1729 от 07.12.2023, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Касационно административно наказателно дело 2367/2023
Вид
Решение № 1729
Подписан
07.12.2023
Състав
ИСКРЕНА ИЛИЙЧЕВА ДИМИТРОВА, ЕЛЕНА АТАНАСОВА ЯНАКИЕВА, ИВЕТА ЖИКОВА ПЕКОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.175, ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175, ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.178, ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.178, ал.1 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 и 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 и 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.79, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.348, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348, ал.1, т.1 и 2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1729

Варна, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА

ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА

ДИМИТРОВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА кнахд № 20237050702367 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на

„АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя Ц.Е., чрез адв.Л.Г., против Решение № 1187/01.08.2023г. на ВРС, 45-ти състав, постановено по НАХД № 5181/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП № ****/02.11.2022г. на директора на ТД Митница - Варна, с което за нарушение на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на дружеството е: І. наложена имуществена санкция в размер на 4217,61лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания за стока № 1 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****; ІІ. наложена имуществена санкция в размер на 12888,56лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стока № 2 по MRN **** от 14.10.2021г. - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****. Със същото решение в полза на ТД Митница - Варна е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС е изложил подробни съображения само относно това дали НП страда от пороци по чл.40 и 42 ЗАНН, като мотивите, касаещи проверката на изложените в АУАН факти са неправилни и в противоречие с действащото законодателство. Отделно, ВРС неправилно е пренесъл доказателствената тежест от АНО на дружеството. Твърди, че митническата администрация не е доказала, че полученият отговор попада в рамките на международното сътрудничество, като същият явно представлява вътрешна кореспонденция и не е официален документ. В тази връзка сочи, че отразената в отговора информация не е получена в резултат на самостоятелна проверка на контролен орган, а се базира и приповтаря отговора на частно лице - изпращач на стоките, без да вземе отношение относно достоверността на представените от него документи. Липсва каквото и да е установяване на реална продажна цена на МПС, както и доказателство за плащане.

В писмото на швейцарските митнически власти липсват доказателства и за реалната декларирана стойност на МПС. В случая нито швейцарските, нито българските митнически власти, са извършвали проверка в счетоводствата на двете дружества, какво и как е договорено, като абсолютно задължение на българските митнически органи е да направят проучване на извършеното плащане. Твърди и че фактурата се съставя от износителя, поради което вносителят не може да носи отговорност за верността на отразените в нея данни. Вносителят може да отговаря единствено за верността на данните във вносната декларация, която кореспондира напълно с данните във фактурата и с извършените плащания. В тази връзка твърди, че за да се реализира възможността, предвидена в чл.84 и сл. от ЗМ за последващ контрол на декларирането, следва точно да е приложена разпоредбата на чл.84а, ал.4 ЗМ.

Двете фактури безспорно са частни документи и задължение на административният орган е да установи, коя от двете отразява реалното плащане. Твърди и че съдебният състав е проявил пристрастие, т.к. след проверка в интернет и без да знае какви конкретно са щетите по автомобила, е приел, че продажната цена не може да е декларираната. Идентични доводи за неправилност на обжалваното решение се излагат и в писмени бележки С.д. № 17244/30.11.2023г. като в същите в допълнение се сочи, че по делото не са събрани доказателства твърдяното административно нарушение да е било доказано в производството пред Административен съд - Шумен, което се явява преюдициално за настоящото производство. Счита, че докато не приключи и досъдебното производство, не са налице основания за завеждане на административнонаказателни дела. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответната страна - директора на ТД

Митница - Варна, чрез юрк.Х. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор вх.№ 72671/03.10.2023г.

Счита за некоректни и подвеждащи твърденията на касатора, че митническите власти не са извършили проучване на направеното плащане, т.к. към АНП са приложени доказателства за това, че на основание чл.188, буква „б“ от МК, вр.чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, поради възникнали съмнения относно декларираната стойност, на управителя на дружеството е предоставена възможност да представи писмени доказателства в подкрепа на декларираната стойност, както и да бъде дадено писмено съгласие за извършване на проверка в обслужващите банки на реализираните междубанкови разплащания от „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД. Касаторът не се е възползвал от предоставената му възможност да защити декларираната митническа стойност. На това основание и във връзка с получения официален отговор от швейцарската митническа администрация, ведно с фактурите на по-висока стойност, законосъобразно е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ. Счита, че събраните доказателства съобразно следващата им се материална доказателствена сила установяват, че проверката е стигнала до изходната точка на извършената износно-вносна операция в дружеството - изпращач, като е установена каква е продажната цена на стоките, а именно тази, посочена във фактурите, събрани по реда на международния обмен за информация, след като подлежащата на плащане цена е тази посочена в по-големия размер. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

В съдебно заседание ответната страна се представлява от юрк.Г., която оспорва жалбата, поддържа отговора по нея и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност - прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, вр.чл.144 АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура

- Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е постановено при спазване на процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че с MRN **** от

14.10.2021г. „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е декларирало пред МП Варна Ферибот за режим „допускане за свободно обращение: стока № 1 - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, код по ТАРИК ****, произход EU, преференция код „300“, на стойност 4500 CHF; стока № 2 - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****, код по ТАРИК ****, произход EU, преференция код „300“на стойност 3500 CHF.

За стока № 1 били начислени и заплатени: мито - 0,00лв. и ДДС - 1723,10лв., а за стока № 2 - мито - 0,00лв. и ДДС - 1362,41лв.

В рамките на последваща проверка на декларацията, по линия на международното сътрудничество било отправено искане до швейцарските власти за извършване на насрещна проверка на търговските документи, приложени към MRN **** от

14.10.2021г.

С писмо рег. № ****/28.03.2022г. на

ЦМУ бил получен отговор от митническата администрация на Конфедерация Ш., с приложени към него 2 бр. копия на фактури - № ****/29.09.2021г. и № ****/29.09.2021г.

Според приложените фактури л.а. Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, бил продаден от ****SA (СН) на „АВИС СТАНДАРТ“

ЕООД (BG) на цена от 10100 CHF, със щети, а л.а. BMW, модел М3, с номер на шаси ****

- от същото дружество, на цена 24500 CHF.

Предвид различията в стойностите по фактурите, представени при вноса и по тези, представени от швейцарските митнически власти, митническите органи приели, че е налице основание за прилагане на разпоредбите на чл.140, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447, както и на чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ.

За нуждите на допълнителната проверка на митническата декларация, на основание чл.188б от МК и чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, с писмо рег. № ****/09.05.2022г. от „Авис Стандарт“ ЕООД били изискани документи и информация в подкрепа на декларираната митническа стойност, като в предоставения срок дружеството не е предоставило никакви доказателства.

Предвид предоставените от швейцарските власти фактури, по които цената надвишава 6000 евро, е прието, че за процесните автомобили не следва да се предоставят преференции, поради което: за стока № 1 е трябвало да се заплати: мито - 1831,47лв. и ДДС - 4109,24лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 1831,47лв. мито и 2386,14лв. ДДС; за стока № 2 е трябвало да се заплати: мито - 4428,43лв. и ДДС - 9822,54лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 4428,43лв. мито и 8460,13лв.

ДДС. Общо за двете стоки по MRN **** от 14.10.2021г. са избегнати публични държавни вземания в общ размер на 17106,17лв., от които 6259,90лв. мито и 10846,27лв. ДДС.

Предвид установените нарушения, с писмо рег. № ****/16.05.2002г. на н-к МП Варна Ферибот, до „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е изпратена покана за явяване и даване на обяснения по случая и съставяне на АУАН. В указания срок не се е явил представител на дружеството.

По изложените съображения е прието, че дружеството е извършило нарушения „митническа измама“, като на 14.10.2021г. с MRN **** от

14.10.2021г. пред МП Варна Ферибот, е декларирало:

- стока № 1 - превозно средство Mercedes-Benz, модел AMG GLC 63 S, с номер на шаси ****, с начислени и заплатени мито - 0,00лв. и ДДС 1723,10лв., вместо реално дължимите, според представената от швейцарските власти фактура № ****: мито - 1831,47лв. и ДДС - 4109,24лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 1831,47лв. мито и 2386,14лв. ДДС.

- стока № 2 - превозно средство BMW, модел М3, с номер на шаси ****, с начислени и заплатени мито - 0,00лв. и ДДС 1362,41лв., вместо реално дължимите според представената от швейцарските власти фактура № ****: мито - 4428,43лв. и ДДС 9822,54лв., като по този начин са избегнати публични държавни вземания в размер на 4428,43лв. мито и 8460,13лв. ДДС.

Общо за двете стоки по MRN

**** от

14.10.2021г. са избегнати публични държавни вземания в общ размер на 17106,17лв., от които 6259,90лв. мито и 10846,27лв. ДДС, като по този начин „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е осъществило състава на митническо нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

За нарушението бил съставен АУАН № ****/07.06.2022г., а въз основа на него било издадено НП № ****/02.11.2022г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1 ЗМ, чл.83 ЗАНН, вр.чл.175, ал.1 и ал.3, чл.178, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр.чл.79, ал.1 ЗАНН, на „АВИС СТАНДАРТ“ ЕООД е: І. наложена имуществена санкция в размер на 4217,61лв., представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания за стока № 1 по MRN **** от 14.10.2021г.; ІІ. наложена имуществена санкция в размер на 12888,56лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания за стока № 2 по MRN **** от 14.10.2021г.

За да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН е съставен на основание чл.40, ал.2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след надлежно връчена покана за явяване на представител, като при съставяне на АУНА и НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН. За неоснователни са приети оплакванията относно липсата в НП на конкретни правни основания от Протокол 3 към Споразумението за свободна търговия между ЕС и Конфедерация Ш.. Прието е, че от доказателствата по делото се установява, че дружеството е поставило под режим „допускане за свободно обращение“ процесните употребявани автомобили, като е декларирало тарифна преференция код „300“ въз основа на вписан във фактурата текст за произход, даващ право за преференциално тарифно третиране. Разпоредбата чл.75, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) на Комисията от 24.11.2015г., допуска доказването на произход на стоките чрез представяне на декларация върху фактура, която може да бъде съставена от всеки износител, действащ в държава бенефициер, за всяка пратка, състояща се от един или повече пакети, съдържащи продукти с произход, чиято обща стойност обаче не следва да надвишава 6000 EUR. Относно митническата стойност на процесните стоки, ВРС е съобразил, че по делото са приложени две фактури с посочен издател ****SA, с различна продажна стойност, като е приел, че следва да бъдат кредитирани фактурите, представени от швейцарските митнически власти. Този извод е обоснован с обстоятелството, че фактурите на по-висока стойност, са приложени към официалния отговор на компетентните швейцарски органи, обективиращ резултатите от извършената от тях проверка, извършена на основание и по реда, предвиден в Споразумение под формата на размяна на писма между ЕО и Конфедерация Ш. относно добавяне на протокол за взаимопомощ и митническата област към Споразумението от 09.06.1997г. Прието е, че Р България е обвързана от нормите на Споразумението, поради което и по силата на чл.3, чл.7, чл.8, т.1, чл.11, т.2 и т.3, полученият писмен отговор и приложените към него фактури, се явяват надлежни доказателства за отразените в тях обстоятелства. В тази връзка ВРС е посочил и че писмото на швейцарските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, т.к. е изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установената форма и ред, и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Съобразено и че в рамките на производството по чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, дружеството не е представило допълнителни документи в подкрепа на декларираната от него митническа стойност. За неоснователни са приети оплакванията, че законът не предвижда възможност след приключване на декларирането митническите власти да преизчисляват митническата стойност, тъй като такава възможност е предвидена както в Закона за митниците, Раздел ІV „Последващ контрол на декларирането“, така и в чл.48 от Митническия кодекс. В заключение ВРС е приел и че липсват основания случаят да бъде счетен като маловажен, т.к. не се отличава с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид.