Решение № 262 от 14.01.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№..... гр.София, 14.01.2019год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на трети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: М. АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №13589 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Г.Ю.В. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ

(отм.), вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, по повод възникнало на 19,12,2013год. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 19,12,2013год., около 13.00 часа, в гр. София, водачът М.Р.К., при управление на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № *******, движейки се по ул. „Луи Пастьор“, с посока на движение от ул. „Търново“ към бул. „Царица Йоана“ и на пешеходната пътека след ул. „ген. Никола Генов“, нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска и блъска, пресичащата на пешеходната пътека, от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на лекия автомобил, ищца. Поддържа се, че вследствие на произшествието, ищцата е претърпяла телесни увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. Твърди се, че във връзка с деликтната отговорност на водача е висящо производство по НАХД № 18060/14 г., СРС, Н.О. 103 с-в. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача на процесното МПС е застрахована при ответното дружество.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-З.Б.и.

АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва да е налице осъществено противоправно деяние от страна на застрахования водач. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата не се е съобразила с разстоянието и скоростта на движение на автомобила. При условията на евентуалност сочи размера на претендираното обезщетение да е прекомерен.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорен между страните фактът на настъпилото на дата 19,12,2013год., в гр.София, на ул.Луи Пастьор, в района на пешеходна пътека след ул.Ген.Никола Генов ПТП, с участието на лек автомобил- марка „Шевролет, модел „Каптива“, с ДК № *******, управляван от М. Р.К. и ищцата пешеходец. Посоченото се установява и от представения по делото констативен протокол №К-1172/19,12,2013год.

Спорно е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за релевирания период. Ответникът е бил задължен да представи по делото на основание чл. 190 от ГПК застрахователна полица № 02113001207257/30.04.2013 г., което той не е направил.

Като прецени този факт при условията на чл.190, ал.2 от ГПК вр. с чл.161 от ГПК и като взе предвид представената по делото справка от базата данни на информационния център на Гаранционния фонд /лист 13/, съгласно която водачът на увреждащия автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със З. „Б.И.“ АД по цитираната застрахователна полица, със срок на валидност от 30.04.2013 г. до 29.04.2014г., съдът приема за установено по делото, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответното дружество към датата на ПТП.

От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза /лист 88/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно на 19,12,2013год. в гр.София, на ул.Луи Пастьор след кръстовището с ул.Ген. Никола Генов. Ул. Луи Пастьор се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в светлата част от денонощието с добра метрологична видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци и са обособени пешеходни пътеки пред и след кръстовището по ул.Луи Пастьор. Лек автомобил Шевролет се е движил по ул.Луи Пастьор в лявата пътна лента с посока от ул.Търново към бул. Царица Йоана със скорост на движение 30км.ч. В същото време пострадалата пешеходка предприема пресичане на платното за движение на ул.Луи Пастьор от ляво на дясно за посоката на движение на МПС, движейки се върху пешеходната пътека обособена непосредствено след кръстовището. Водачът на МПС не е намалил скоростта на движение и се е реализирало ПТП. Опасната зона за спиране на автомобила при установената скорост на движение от 30км.ч. е 15м.

Скоростта на движение на пострадалата е в рамките на 5,00км.ч до 9,5км.ч. При всички случай независимо от начина на пресичане на платното за движение на ищцата, водачът на МПС е имал възможност да предотврати ПТП, тъй като се е намирал на отстояние по-голямо от опасната зона за спиране.

Причина за произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил с органите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на управлявания автомобил своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с пешеходеца.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицИ.ка експертиза /лист 100/, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания:

-травма на главата, довела до контузия и подкожно кръвонасядане локализирано в лявата теменна област;

-травма на палеца на лявата ръка, като липсва медицИ.ка документация установяваща наличие на мозъчно сътресение. Предложената хоспитализация за диагностициране на мозъчно сътресение е отказана от пострадалата.

Констатираните увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие при установения механизъм на ПТП. Общият възстановителен период на травматичните увреди е 20 дни, който остава същия и в случай, че ищцата е получила мозъчно сътресение.

От изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза/стр.92/, неоспорено от страните и прието от съдът, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че няма данни за непреработена психическа травма в резултат от произшествието.

От събраните по делото гласни доказателства /лист 94/, чрез разпит на св. Н.Ц.– баба на ищцата, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи на писмените доказателства се установяват неимуществените вреди за ищцата. Ищцата била психически стресирана, затворена в себе си и не искала да излиза, наложило се близки да я придружават до училище поради страх да пресича.

От показанията на водача на МПС се установява, че при произшествието ищцата и още едно дете са пресичали пешеходната пътека тичайки като видимостта на водача е била ограничена от движещ се успоредно на автомобила друг автомобил.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал и съобразно заключението на САТЕ, настоящият състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и извършено от М.К. нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а при заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. Нарушена е и нормата на чл. 116 от ЗДВП вменяваща задължение на водачът на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата.

Презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена, поради което е възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

Установи са реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.равето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в З.равословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/afde7a6a-c5e1-4ad9-9b27-20f54f65f54f