Определение № 54 от 30.01.2026, Окръжен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 54 гр. Русе, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Велизар Т. Бойчев

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно частно наказателно дело № 20264500600090 по описа за 2026 година

Производството е по чл.341 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. против разпореждане № 195 от 23.01.2026 г. по НЧХД №53/2026 г. по описа на Районен съд-Русе. В жалбата се изтъкват доводи, че „не са верни мотивите на съдията“ и е „измислена лъжа/позорно обстоятелство“. Прави се искане съдебния акт да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе по реда на чл.345, вр. чл. 341 и сл. от НПК по така депозираната частна жалба, въззивната инстанция съобрази от фактическа страна следното:

Въз основа на тъжба от Н. А. Н. до Районен съд-Русе е било образувано НЧХД №53/2026 г.

С атакуваното разпореждане РРС приел наличието на основанията визирани в чл.250, ал.1, т.2, във вр. с чл.24, ал.5, т.2 от НПК и прекратил наказателното производство по НЧХД №53/2026 г. по описа на РС Русе.

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице и като такава е допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав счита, че атакуваното разпореждане на съдията докладчик от РРС за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл. 250, ал.1, т.2, вр. чл. 24, ал.5, т.2 е правилно, респ. депозираната срещу него жалба от тъжителя Н. е неоснователна.

С подадени до съда две тъжби Н. А. Н. е повдигнал обвинение срещу В. М. Д. за престъпление по чл.147 от НК. Съгласно фактите, посочени в тъжбите през периода 15.10.2024 г. – 12.11.2024 г. пред служител/и на МВР В. М. Д. заявила: „Чувала съм от 1 съседи, че Н. е конфликтна личност, “както и потвърдила с израз „Всичко е вярно“, като така преповторила заявеното на 07.05.2020 г. – „Н. отправя неприлични изрази към живущи от блока“; „Има някои съседи, които се оплакват, че Н. прави неприлични изказвания“ .

При тези факти тъжителят се е почувствал засегнат и е приел, че Д. през периода 15.10.2024 г. – 12.11.2024 г. е осъществила състав на престъпление по цитираната по-горе разпоредба.

Въз основа на посочените от тъжителя факти настоящата съдебна инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдията – докладчик е приел, че деянието описано в тъжбите не съставлява престъпление по чл.147 от НК и изобщо, по който и да е друг текст от закона.

Съгласно чл. 147 ал. 1 от НК клеветата е умишлено разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него престъпление. В случая обект на престъплението са обществени отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

От обективна страна е необходимо конкретно да се назове пострадалия - в случая тъжителят Н. Н., от конкретно физическо лице - в случая В. М. Д., като изпълнителното деяние е разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия устно или писмено, чрез довеждане до знанието на трето лице на конкретно несъществуващо позорно обстоятелство.

Правилно и законосъобразно съдията докладчик е приел, че от така описаното в тъжбата не би могло да се изведе твърдение за изнасяне от страна на В. Д. на конкретни факти, които да изпълнят съдържанието на обективните признаци на престъплението клевета. Както съдебната практика, така и съдебната доктрина приемат, че предмет на същото могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание, носещи информация за точно определено обстоятелство, време, място и лице. Във всички случаи за съставомерността на клеветата, разгласените обстоятелства следва да бъдат обективно позорни за честта на другиго. Следва да се касае за такива постъпки, които възбуждат презрение към наклеветения от страна на общественото мнение, такива, които се смятат за безнравствени или несъответни с общественото понятие за чест или пък с положението на наклеветения. В този смисъл твърденията на тъжителя К., че с инкриминираните изрази са разгласени позорни обстоятелства са неоснователни, защото не намират опора в конкретното им словесно съдържание.

В случая сме изправени пред ситуация, в която се твърди, че Д. е изрекла изразите:

„Чувала съм от съседи, че Н. е конфликтна личност” и „Всичко е вярно, каквото съм казала на 07.05.2020 г.“.

Настоящия съдебен състав намира, че законосъобразно РРС е приел, че така както е повдигнато обвинението обективната му несъставомерност пряко следва единствено въз основа на словесното съдържание на депозираните изрази. Нееднократно теоретично е подчертавано, че „доброто име на личността” се свързва с положителната обществена оценка за пострадалия, нравствеността, морала, професионалната му компетентност, а 2

„честта и достойнството” се свързват с дължимото уважение към личните му качества, към етично-моралните му принципи и пр. Наведените изрази нямат обективно опозорителен характер и в тази си част обвинението се явява изначално несъставомерно на това самостоятелно основание. От обикновения прочит на инкриминираните изрази е видно, че с първия израз („Чувала съм от съседи, че Н. е конфликтна личност ”) не се изнасят конкретни фактически твърдения, а се предава информация, получена от трети лица. В този смисъл съдебната практика е категорична, че това не може да съставлява клеветническо твърдение. Така в Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н. д. № 766/1997 г., II н.о. се посочва:

Клеветата е разгласяване на факти и обстоятелства, които са неистински и позорни. Това именно изпълва съдържанието на обективните признаци от състава на престъплението, а не субективни оценъчни съждения и изводи, които не са част от обективната действителност. Деецът не може да носи наказателна отговорност за чужди изводи, разсъждения и предположения.....

Въззивният съдебен състав възприе изцяло и доводите на контролираната съдебна инстанция, касателно третия инкриминиран като клеветнически израз („Всичко е вярно, каквото съм казала на 07.05.2020 г.“), касае се за твърдение, че при разпит в качеството на свидетел Д. е преповторила заявления от 07.05.2020 г. Извън изложеното от страна на първостепенния съд, касателно липсата на конкретност в инкриминирания израз и обективно опозоряващ характер на същия, следва да се посочи и още едно важно обстоятелство от правна страна: Твърденията в тъжбата за разгласяване на неверни обстоятелства в рамките на депозирани показания пред съд или друг надлежен орган (пазследващ полицай, нотариус и пр.) биха могли да осъществяват единствено престъпление срещу правосъдието – лъжесвидетелстване по чл. 290 НК. Специфичното място на разпространяването на твърдените неистински обстоятелства за другиго, както и функционалната насоченост на подобно поведение – да не бъдат установени правилно конкретни правнорелевантни обстоятелства, съчетани с особеното качество на дееца „свидетел”, носител на процесуалното задължение да изложи правдиво всичко, което знае по делото, съвкупно показват, че подобно деяние (съобразно описанието му) обективно е било насочено и е било годно да засегне обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздавателната дейност, а не обществената оценка за достойнството и доброто име на гражданите. В последната насока повод за произнасяне е имал и ВКС, като в Решение №4 от 20.01.2012 г. анализирайки сходен случай (обвинение за клевета при депозиране на свидетелски показания пред граждански съд) изрично е посочил:

„Разгласяването на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред съд - независимо дали са клеветнически по своето съдържание или не- би могло да се квалифицира единствено като престъпление срещу правосъдието, а именно, лъжесвидетелстване по чл.290 от НК. Свидетелят е задължен да изложи правдиво всичко, което знае по делото, за да може съдът да установи обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на съдебния спор. Затова, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в показанията си, осъществява деяние, с което се засягат обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздавателната дейност, а не 3 тези, свързани с честта и достойнството на гражданите…“. В обобщение обвинението с тъжбата, в тази и част се явява изначално несъставомерно и на това единствено основание.

Съвкупността от изложените правни съображения мотивираха и настоящата съдебна инстанция да да приеме, че описаното в тъжбата на Н. Н. не осъществява състав на престъпление по чл.147 от НК или на друг текст от наказателния закон.

Така мотивиран и на основание чл. 341 и сл. от НПК, Русенски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 195 от 23.01.2026 г. по НЧХД №53/2026 г. по описа на Районен съд-Русе.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 14 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, ОСЪЖДА Н. А. Н., да заплати по сметка на Русенски окръжен съд сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за образуваното въззивно наказателно частно дело, като и сумата от 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4