Определение № 119 от 18.06.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 195/2024
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.212 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.248, ал.5, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301, ал.1, т.1-2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. Варна, 17.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600195 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК и има за предмет проверка на определение № 63/15.05.2024 г. по НОХД № 102/24 г. по описа на Окръжен съд Силистра, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело.
Въззивната проверка се инициира с частен протест от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, който счита, че определението е незаконосъобразно, и въз основа на аргументирано оспорване на възприетите от съда съществени процесуални нарушения, моли да бъде отменено.
Частният протест е допустим, а по същество неоснователен, макар една част от направените в него възражения да са основателни.
В първоинстанционния съд е внесен обвинителен акт срещу К. К., Р. П. и В. С., за престъпления по чл.321, ал.3, т.1 и чл.212, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. След определяне на съдия-докладчик в окръжния съд, делото е било насрочено в разпоредително заседание, в пренията на което защитниците са се позовали на нарушено право на защита, тъй като обвинителният акт не позволява да разберат в какво са обвинени подсъдимите. Съдът е споделил виждането им за наличие на твърдените процесуални нарушения, като е отбелязал, че в обвинителния акт липсват 1 факти, изложените са противоречиви, и е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива му.
От някои, изложени в подкрепа на горния извод, съображения на съда, се извлича допуснато съществено нарушение на процесуални правила при повдигане с изготвения обвинителен акт на обвинението по чл.212 от НК, представляващо прекратително основание, което само обусловя произнасянето по смисъла на чл.248, ал.5, т.1 от НПК, тъй като е довело до ограничаване правото на защита.
Както се приема от задължителната съдебна практика, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
В обвинителния акт, сложил началото на съдебното производство по проверяваното дело, е изпълнено задължението за посочване на достатъчно факти, които да позволят вземането на правилно решение по въпросите обуславя ли се съставомерност на инкриминираната деятелност по чл.321 от НК, както и дали именно подсъдимите са участвали в осъществяването й, след като се приобщи и анализира доказателствената съвкупност.
Фактите, относими към състава по чл.321 от НК, срещу които те следва да се защитават, са изложени ясно и съответно на наличните доказателства, а според отбелязаното в частния протест, те са и всички, които обвинението е могло да установи. Дали фактите се доказват по несъмнен начин, и запълват ли състава по повдигнатите обвинения, са въпроси, чиито отговори се очакват от съдебния състав, на който делото е възложено. Не може да бъде споделен подходът на проверявания съд на този процесуален етап да коментира приложението на материалния закон, както и обосноваността и доказателствената подкрепеност на съответните съставомерни елементи и признаци, което извън решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1-2 от НПК е недопустимо.
Правилни са констатациите на първоинстанционния съдебен състав, че в обстоятелствената част на обвинителния акт касателно документната измама не е посочено кои документи са неистински, а в диспозитива на 2 повдигнатите обвинения по чл.212 от НК не е уточнен собственикът на инкриминираното чуждо движимо имущество. И двата пропуска касаят съставомерни и подлежащи на доказване факти, чието отсъствие е с пряко влияние за конституирането на страните, организацията на защитата и доказателствената дейност, предмет на централната фаза в наказателното производство – съдебната.
Посочването в диспозитива на обвинителния акт, че тримата подсъдими, в условията на продължавано престъпление, са извършили документна измама, като са си служили с „копия на трудови договори, на фишове за заплати, на банкови извлечения“, би било допустимо в такъв общ вид само и единствено, ако в обстоятелствената част на обвинителния акт те са индивидуализирани, т.е. при описанието на тринадесетте отделни деяния, е посочен всеки конкретен документ /а не единствено неговият вид/, счетен от обвинението за неистински, за да може да бъде проверена верността на обвинителните факти, респ. те да позволяват ефективна защита.
Престъплението по чл.212 от НК е резултатно, засегнатото чуждо имущество е елемент от състава, и следва както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на обвинителния акт, изрично да бъде посочен неговият собственик, който въпрос е съществен както в процеса на доказване, така и за допустимостта на гражданските претенции.
Извън тези два конкретни недостатъка на обвинителния акт, със значение на съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита, други с аналогична тежест, настоящият съдебен състав не открива.
Безспорно, констатираните различия в дати и имена, са факт, и такъв вид грешки, изолирано биха били предмет на отстраняване в друга процедура, но тъй като в случая редом с тях е налице и констатираното по-горе нарушение, в случая ще бъдат коригирани при отстраняването му чрез изготвяне на допълнения обвинителен акт.
Всички останали упреци, отправени към обвинителния акт в проверяваното определение, не водят до основания за прекратяване на съдебното производство, и не налагат намеса в неговото съдържание.
По изложените съображения проверяваният съдебен акт се определя като частично обоснован, което налага потвърждаването му и връщане на делото на етап „действия на прокурора след завършване на разследването“, за 3 отстраняване на допуснатите нарушения при повдигане на обвиненията по чл.212 от НК, и коригиране на техническите грешки, съгласно което и на основание чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 63/15.05.2024 г. по НОХД № 102/24 г. на Окръжен съд Силистра.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4