Определение № 196 от 21.08.2026, Районен съд - Свиленград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Свиленград, 21.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200712 по описа за 2026 година

Производството по АНД № 712/2026 година е образувано по Жалба на Х.

Й. Д. с ЕГН ********** от град Т******************, област Ловеч, със съдебен адрес: ******************, област Хасково, чрез адвокат С. М., против Фиш серия С № 1004582 от 30.07.2026 година, съставен от ------------------ – Старши специалист „КОН” при ОбА - Свиленград.

По делото е приложена Административнонаказателната преписка (АНП) на Община - Свиленград.

Съдът, след като прецени документите, намиращи се в кориците на делото, установи следното от фактическа страна:

С горепосочения Фиш за извършено в град Свиленград, на улица „Отец Паисий” № 2, област Хасково, нарушение по чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 на Община – Свиленград за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите на превозни средства и пешеходци в Община – Свиленград (неправилно паркиране на лек автомобил с държавен регистрационен номер ОВ 38 26 ВЕ), е наложено наказание „Глоба” в размер на 10,23 евро на Х. Й. Д..

На 14.08.2026 година в Регистратурата на Районен съд - Свиленград е постъпила Жалба от Х. Й. Д., входирана под вх.рег.№ 7100. Към Жалбата има приложени документи. С Жалбата се иска отмяна на обжалвания Фиш, както и се претендират разноски по делото от страна на процесуалния представител – адвокат С. М., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

1

След получаване на АНП, представена с Писмо, входирано с вх.рег.№ 7281/21.08.2026 година, по Жалбата е образувано горепосоченото АНД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на самостоятелен съдебен контрол акт и като такава, следва да бъде оставена без разглеждане, съответно образуваното въз основа на същата съдебно производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН - да бъде прекратено.

Съгласно чл. 39, ал. 2а от ЗАНН за административни нарушения, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат Глоби с Фиш, като Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати Глобата. Съгласно чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати Глобата, за нарушението се съставя Акт.

От цитираната уредба следва, че Фишът по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не е акт, за който законът предвижда самостоятелно съдебно обжалване по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. При несъгласие с нарушението или с н а л о ж е н а т а Глоба законът предвижда преминаване към общия административнонаказателен ред чрез съставяне на Акт, а не пряко съдебно оспорване на Фиша.

Актовете, които подлежат на обжалване и протестиране, са изчерпателно посочени в чл. 58д от ЗАНН и чл. 63, ал. 2 от ЗАНН във връзка с уредбата на съдебното производство по обжалване на Наказателни постановления, Решения, Предупреждения, Резолюции и Електронни фишове (ЕФ). Обикновеният Фиш по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН не попада в този кръг.

Процесният акт не представлява и ЕФ. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, ЕФ е електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Отделно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН урежда ЕФ за случаи на нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител.

В настоящия случай се касае до Фиш, издаден на място от контролен орган по чл. 39, ал. 2а от ЗАНН , поради което за него не е приложим редът за 2 съдебно обжалване на ЕФ.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в случая не е налице препятстване възможността за оспорване на наложена Глоба с Фиш пред Съда, което да е в противоречие с общностното право. Няма спор, че съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като международноправен акт, ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република България, е част от вътрешното право на страната, което има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Безспорно е също, че разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на справедлив процес, като предвижда, че всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен Съд, създаден в съответствие със закона.

Цитираната норма обаче не абсолютизира самото съдебно обжалване и с нея не се изключва възможността за необжалваемост на определени от закона актове. В това отношение всяка Държава - страна по ЕКЗПЧОС, разполага с определена свобода за постигане на допустими от Конституцията и закона цели. Ограниченията за обжалване на определена категория актове могат да се налагат от всяка Държава - членка при спазване на принципа за пропорционалност. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” за обжалване да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя. В контекста на гореизложеното Съдът намира, че препятстването на възможността за обжалване на актове от вида на оспорения директно пред Съда, не нарушава принципа на пропорционалността, а от там не противоречи и на общностното право. С оглед правото на защита на нарушителя, Фишът може да бъде оспорван от неговия адресат. Както вече бе посочено, възможността за това е изрично установена в чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , но оспорването, следва да бъде насочено към органа, съставил Фиша.

Своевременно, предприетото оспорване, изключва възможността Фишът да породи правни последици по отношение на неговия адресат. Обратно - за издателя на Фиша, то създава задължение или да състави Акт за установяване 3 на административно нарушение (АУАН) или пък да откаже да състави такъв Акт. Съответно, ако бъде съставен АУАН, то същият заедно с цялата преписка, следва при условията на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН да бъде изпратен на съответния компетентен наказващ орган. В случай че, този орган състави АУАН и респ. издаде НП, то едва последното вече ще може да бъде обжалвано от неговия адресат пред Съда, по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Изводът за недопустимост съответства и на съдебната практика, според която съдебен контрол е допустим само срещу актове, за които законът изрично го предвижда. В Определение № 3229 от 14.03.2018 г одина на ВАС по адм.д.№ 2899/2018 година, VII о., докладчик председателят Таня Вачева е прието, че уведомително писмо, издадено по повод възражение срещу Фиш, не е годен за оспорване акт и предмет на съдебна проверка може да бъде само актът, за който законът допуска съдебен контрол.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото такива не се дължат на процесуалния представител на жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх.рег.№ 7100 от 14.08.2026 година, подадена от Х. Й. Д. с ЕГН ********** от град Т******************, област Ловеч, против Фиш серия С № 1004582 от 30.07.2026 година, съставен от ------------------- – Старши специалист „КОН” при ОбА – Свиленград.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 712/2026 година по описа на Районен съд - Свиленград.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на жалбоподателя Х. Й. Д. с ЕГН ********** от град Т******************, област Ловеч, за присъждане на разноски.

Определението подлежи на обжалване с Частна жалба пред Административен съд - Хасково в седемдневен срок от съобщаването му на страните – жалбоподателя, Община - Свиленград и Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград.

4

Съдебните книжа, касаещи жалбоподателя да се връчат на адреса, посочен в Жалбата: ******************, област Хасково, чрез адвокат С. М..

На основание чл. 39, ал. 3 от ЗАНН , след влизане в сила на Определението за прекратяване на производството, АНП да се изпрати по компетентност на Община - Свиленград за довършване на административнонаказателното производство.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________ 5