Определение № 240 от 15.04.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Монтана, 15.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно частно гражданско дело № 20241600500157 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) .

Образувано е по повод на частна жалба, подадена от „хххххх“ ЕООД, ЕИК 202393458, представлявано от законния си представител-управителят З Стаменов Р , действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И И , срещу Определение № 195 от 12.02.2024 г ., постановено по гр. д. № 1348/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2- р и състав, с което Решение № 542 от 07.12.2023 г. постановено по същото дело е изменено, като „ххх“ ЕООД е осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на още 160,00 лв. и е отхвърлена молба на „ххх.“ ЕООД за изменение на Решение № 542 от 07.12.2023 г. постановено по същото дело в частта за разноските.

В обстоятелствената част на частната жалба се излага становище, че обжалваното определение е неправилно. Счита се, че предявените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, а именно договор за кредит.

Сочи се, че се касае за едно и също правоотношение и по двата обективно съединени иска, а материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. От това се счита, че се следва адвокатско възнаграждение определено съобразно материалния интерес по делото, а не въз основа на този на всеки от исковете поотделно. Обратното се намира за злоупотреба с 1 процесуални права. Изложението се подкрепя с цитирана практика на СЕС и разпоредби от актове на вторичното право на Европейския съюз. Прави се позоваване и на практика на върховната съдебна инстанция.

Въз основа на така изложеното, частният жалбоподател прави искане за отмяна на определението, като бъде допуснато изменение на крайния съдебен акт по делото в частта за разноските и в полза на процесуалния представител на ищеца да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер, дължим за един иск, евентуално да бъде определено под предвидения с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК въззиваемият Т. Е. Н., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Д. М., е подал отговор на частната жалба. В него частната жалба се счита за неоснователна, а постановеното определение за правилно. Излага се, че по делото обективно кумулативно са съединени два иска- установителен и осъдителен. Счита се, че в този случай съдът има задължение да определи възнаграждение по всеки един тях. Сочи се, че за всеки от тях минималният възможен размер на това възнаграждение е 400,00 лв. Аргументира това свое становище с цитиране на конкретни съдебни актове на ВКС. Сочи се, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва още и ДДС, което виждане обосновава с допълнителната разпоредба на подзаконовия нормативен акт и практика на ВКС.

Въз основа на изложеното се прави искане обжалваното определение да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав при извършване на преценка на редовността на частната жалба, съгласно изискванията на чл. 274 и чл. 275 от ГПК, намира производството за недопустимо. Частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, но след преклузивния едноседмичен срок предвиден в закона.

В гражданскоправната доктрина се сочи, че правното действие на 2 преклузивните срокове настъпва eo ipso, директно с изтичане на срока и има за последица прекратяване както на субективното право (в конкретния случай на подаване на частна жалба), така и на съответстващото му правно задължение (в конкретния случай на съда да разгледа и реши правния спор).

Подаването на частна жалба след изтичането на едноседмичния срок е лишено от правно основание и подлежи на връщане (Павлова, М. Гражданско право обща част, второ преработено и допълнено издание, Софи-Р, 2002, с.

650).

На основание чл. 275, ал. 1, изр. 1 от ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В този смисъл са и указанията дадени в диспозитива на обжалвания съдебен акт, като в него изрично е посочено, че той може да бъде обжалван пред Окръжен съд-гр.

Монтана, чрез Районен съд-гр. Монтана, в едноседмичен срок от връчване.

В настоящия случай, видно от приложена по делото разписка (на гърба на л. 109 от първоинстанционното дело) за получаване на Определение № 195 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1348/2023 г., по описа на Районен съд-гр. Монтана, 2-ри състав, на 23.02.2024 г. (петък), то е връчено на ответниковото дружество-частен жалбоподател „ххххг“ ЕООД, чрез негов процесуален представител-юрисконсулт Ива Иванчева. Законодателят в чл.

60, ал. 4 от ГПК е посочил, че срокът, който се брои на седмици, какъвто е настоящият случай, изтича в последния ден на съответната седмица. Това означава, че едноседмичният срок за обжалване на определението, когато съобщението е връчено на 23.02.2024 г. (петък), изтича на 01.03.2024 г. , който е петък, присъствен ден и е последен на съответната седмица.

Разпоредбата има предвид същия ден от седмицата, от който е започнал да тече срокът (в този изричен смисъл е Определение № 142 от 30.03.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 1264/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Само ако последният ден от срока е неприсъствен, на основание чл. 60, ал. 6 от ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая, частната жалба е изпратена през Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) до Окръжен съд-гр. М чрез Районен съд-гр. Монтана, един ден след изтичането на едноседмичния срок, а именно на 05.03.2024 г. (вторник, присъствен ден).

Видно от електронната папка на в. ч. гр. д. № 157/2024 г. по описа на Окръжен съд гр. Монтана, създадена в Единната информационна система на 3 съдилищата, в раздела свързани дела в електронен вариант е достъпно гр. д.

№ 1348/2023 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, по което е постановено обжалваното определение. В раздел съпровождащи документи на първоинстанционното гражданско дело има общо 17 файла, един от които е подадената въззивна жалба. При отваряне на 13 файл наименуван „Вх.№ 2734/06.03.2024 Въззивна частна жалба“ в системата има общо 5 други файла.

Заглавието на втория файл „Електронен пакет 20240305232703“, съдържа данни за годината, месеца, деня, часа, минутата и секундата на подаване на частната жалба през ЕПЕП, а именно 05.03.2024 г. в 23:27:03 ч. Третият от тях съдържа подадената частна жалба. Видно от него на л. 4 от частната жалба е положен квалифициран електронен подпис от юрисконсулт Ива Иванчева на 05.03.2024 г. в 23:19:44 ч. Отделно от това, видно от посочения в горния ляв ъгъл на л. 1, 2, 3 и 4 от частната жалба изходящ номер 12909, като дата на нейното съставяне и изходиране от дружеството е посочена 05.03.2024 г.

Четвъртият файл съдържа документ за заплатена държавна такса, подписан също с квалифициран електронен подпис, видно от л. 2 на същия, от юрисконсулт Ива Иванчева на 05.03.2024 г. в 23:23:21 ч. Петият файл съдържа пълномощно удостоверяващо представителната власт на юрисконсулт Ива Иванчева, подписан от нея с квалифициран електронен подпис, видно от л. 1 на същия, на 05.03.2024 г. в 23:20:38 ч. От всичко изложено следва, че частната жалба е съставена и изходирана от дружеството на 05.03.2024 г. и изпратена чрез ЕПЕП тогава, което я прави подадена извън законоустановения и посочен от съда едноседмичен срок за обжалване.

Ето защо, след като срокът за обжалване е пропуснат, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и да бъде върната на частния жалбоподател на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т.

1 от ГПК, като просрочена, а производството по жалбата, следва да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА, като просрочена частна жалба с вх. № 2734/06.03.2024 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана, подадена от „хххг“ ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на 4 управление гр. С район „ххххх“, ул. „Д. Х “ № 52-54, представлявано от законния си представител-управителят З С Р , действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт И Иванчева, срещу Определение № 195 от 12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 1348/2023 г., по описа на Районен съдгр. Монтана, 2-ри състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело № 157/2024 г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана.

Определението, на основание чл. 275, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба, чрез Окръжен съд-гр.

Монтана, пред Апелативен съд-гр. София, в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5