Определение № 496 от 06.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Плевен, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500332 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274 вр. с чл.407 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на предявена частна въззивна жалба от Г. П. П. от гр.Плевен, ЕГН **********, чрез адв.М. Б. срещу Разпореждане № 961/19.01.2026 год. по гр. дело № 5831/2025 год. по описа на P C Плевен, с което е издаден изпълнителен лист относно постановените привременни мерки.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че след постановяване на Определение № 6179/19.12.2025 год., с молба от 05.01.2026г. Г. П. е направил искане за изменение на постановените привременни мерки в частта относно предоставеното семейно жилище за ползване на А. К. П.. С разпореждане 456/12.01.2026 год. съдът е изпратил искането за становище в едноседмичен срок. На 19.01.2026 год. от страна на А. П. е депозирано искане за издаване на Изпълнителен лист., като с обжалваното Разпореждане № 961 /19.01.2026 год. по гр. дело № 5 831 /2025 год. по описа на PC Плевен съдът е разпоредил да се издаде ИЛ. Заявява, че при наличие на висящност на въпросите по привременните мерки, предвид подадената молба за тяхното изменение, съдът е следвало да се произнесе по така направеното искане за изменение в тази част и едва тогава да издава изпълнителен лист. Развива доводи в тази насока.

В заключение моли разпореждането да бъде отменено и да се обезсили издадения изпълнителен лист. Прави и искане за спиране на изпълнението по изп.д.№51/2026г. по описа на ЧСИ Н.В..

Насрещната страна не е подала отговор в законовия срок и не взима становище по частната жалба.

1

Плевенски окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата, както и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл.

407, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Фактическата обстановка по делото накратко е следната:

С Определение № 6179/19.12.2025 год. по гр. дело № 5831/2025 год. по описа на P C –Плевен, съдът е постановил привременни мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище, режима на лични контакти на детето с бащата и издръжката.

На 05.01.2026г. е постъпила молба от Г. П. с искане за изменение на постановените привременни мерки в частта относно предоставяне семейно жилище за ползване на А. К. П..

На 12.01.2026г. е разпоредено връчване на прапис отмолбата на насрещната страна.

На 19.01.2026г. е постъпила молба от А. П., с която е поискала издаване на изпълнителен лист за постаяновените привременни мерки, като с атакуваното разпореждане № 961/19.01.2026г. съдът е издал такъв.

С определение №461 от 29.01.2026г. съдът е изготвил доклад по делото и го е насрочил в о.с.з.

С определение №687/12.02.2026г. съдът е оставил без уважение искането от Г. П. за изменение на постановените привременни мерки.

При тези фактически данни, въззивният съд намира че обжалваното разпореждане е изцяло законосъобразно.

Съгласно чл. 407, ал. 1 вр. чл. 406, ал. 1 ГПК съдът извършва проверка единствено дали актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане.

В случая изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила определение за привременни мерки относно упражняването на родителските 2 права, местоживеенето на детето, ползването на семейното жилище, режима на лични контакти на детето с бащата и издръжката, с което са удостоверени подлежащи на принудително изпълнение права и вземания. Определението за привременни мерки не подлежи на обжалване и влиза в сила с постановяването му. Молбата за неговото изменение не обуславя висящност на въпроса, както се твърди в частната жалба. Напротив този въпрос вече е решен с влязъл в сила съдебен акт. Само при неговата отмяна или изменение може да бъде пререшаван отново. Частният жалбоподател е поискал неговото изменение, но както е видно, съдът е оставил тази молба без уважение. Т.е. и към настоящия момент единственият влязъл в сила акт на съда уреждащ въпросите по привременните мерки е Определение № 6179/19.12.2025 год. по гр. дело № 5831/2025 год. Този акт подлежи на принудително изпълнение.

При тези данни е налице годен изпълнителен титул, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Определението е влязло в сила, тъй като е необжалваемо, поради което и предпоставките по чл.

406 от ГПК за издаването на изпълнителен лист в случая са налице.

С оглед на всичко гореизложено Плевенски окръжен съд приема, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Поради решаването на въпроса по същество съдът не следва да разглежда направеното искане за спиране, но за пълнота на изложението следва да се посочи, че същото е недопустимо. Съгласно чл. 407, ал. 2 от ГПК обжалването на разпореждането за издаване на изп. лист не спира изпълнението. В закона няма предвидена възможност за спиране на изпълнението от съда при подаване жалба срещу разпореждането. В нея не са наведени доводи за незаконосъобразност на конкретни изпълнителни действия на ЧСИ (нито в обстоятелствената част на жалбата, нито в самото искане), поради което настоящият съдебен състав намира, че не е сезиран с искане по чл. 438 от ГПК ввр. чл. 435 от ГПК за спиране на изпълнителното производство в хипотезата на жалба срещу действие на съдебния изпълнител.

Действително, в компетенциите на Окръжния съд е да постанови спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК, но само и единствено при наличие на жалба, подадена на основанията, изчерпателно и лимитативно посочени в разпоредбите на чл. 435 от ГПК.

3

Няма място и за приложение на разпоредбата на чл. 277 ГПК, защото, съобразно нея, съдът по частната жалба може да спре изпълнението на обжалваното определение /или разпореждане – чл. 279 ГПК/, но само до решаване на частната жалба. В случая се иска спиране на изпълнителното дело, което е отделно от исковото производство, в което е постановено разпореждането.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд, на основание чл.278, ал.1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 961/19.01.2026 год. по гр. дело № 5831/2025 год. по описа на P C Плевен, с което е издаден изпълнителен лист относно постановените привременни мерки.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване с арг. от т.I от Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Татяна Върбанова и Светла Цачева.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4